Любомир Т. Пировски
На дъното

Минало несвършило!

Днешно недовършено!

Бъдеще несбъднато!

Без бъдеще живеем

— обезверени, гърбави, разкривени

и строшени от съдбата,

от злобата, алчността и завистта,

от далаверата на дребните ни дни…

Инвалиден свят,

от нас запълнен с тела човешки

— тлъсти, напращели, без душа останали.

Как да полетим в съня си здрави?…

Придънно ежедневие

— лепкаво, безнадеждно —

злокобно ни души.

Само нощем,

в свят самотен зад челото,

мечтите плахо се процеждат —

още живи,

за да можем още ден недоубити

да дишаме наяве…