Любомир Т. Пировски
Сервитьорка

Бар… маси… чаши…

Желания чужди

в съдбата своя приела,

с усмивка на лицето посреща…

 

Сърцето, в ритъма свой,

мелодия друга отмерва —

мечти и надежди,

любов и докосване нежно —

далече от подвикване,

от погледи чужди, горещи…

 

Добре, че животът жив, човешки,

самотата в нощта в несамотност превръща…

 

Утро —

самотно, нечакано, досадно…