Любомир Т. Пировски
Есенни нощи

Пространство и време

забулени в спомени,

с девет ключа заключени,

от грижи затрупани,

в нощи самотни

свят паралелен създават:

Ухание в мрака,

полъх в душата,

като девета вълна

телата слепени заляла

страстта ни подмята…

Зад морни клепачи

в душите споени,

оранжево слънце жарава оставя…

От дълбините човешки изплува

светът, доскоро изгубен за двама…

 

Утрин — ориснице зла!

Самота.