Любомир Т. Пировски
Настроение

Погледнах аз морето,

след туй погледнах теб, жена.

И разбрах, че ти си то.

Както в утрин ранна

то е тихо и блестящо,

тъй блестиш и ти във свойта младост.

Както в миг живот създава то,

тъй в твойте женски глъбини

животът се заражда.

А когато през нощта

върху вълните твои

от гърди, ръце, бедра,

като черупка малка мятам се аз,

с морето бурно те сравнявам пак…