Любомир Т. Пировски
Завръщане

Като двама непознати

срещнахме се пак

след годините съвместно наши.

Покрай теб, в теб,

белези безброй от чуждото присъствие

откривам с безмълвна ярост…

Ти, в свойта младост,

с гордост и нехание дори,

хубавите наши дни

с усмивка зачерта.

А аз, безсилен пред моята самота,

с мъдростта на старостта

исках любовта да върна…

С чужда, отразена светлина

светиш ти сега.

В тъмен кладенец — усоен

скри се моята душа.