Любомир Т. Пировски
Пролет

Поточе вода със звуци пенливи,

по планинския склон на живота скорост набира.

През бързеи с камъни остри, зъбати,

душата човешка смелост събира —

как от своите мечти, жарки сълзи и семе в земята,

живот да роди.

Проблясъци слънчеви

в сърцето човешко струни докосват —

песен струи —

за смелост, за страст, за любов…

Сенки дълбоки, усойни,

към покой безгрижен зоват…

Светлини срещу сенки — битка съдбовна…

Ражда се войн и поет —

сълзите твои, самотни,

с устните свои той да изтрие…