Пеньо Пенев
Злочеста песен

На Владимир

Гори душата ми напразна жажда

и моят зов остава все нечут. —

На дните залъкът не се услажда

без нежна ласка и без топъл скут.

 

За мен не зреят плодовете румени,

тъй рано всеки цвят е осланен…

И няма думи, шепнешком издумани

и няма никъде приют за мен

 

Студена, непозната, мълчалива —

една ръка ограби моя ден…

Останал само с чашата горчива —

тъжи животът ми озлочестен…

 

За мене в люта жал се просълзиха

и камъни, и вейки, и треви…

Но вечерта не идва с обич тиха

и утрото утеха не мълви…

 

Чие сърце за мене замилява?

Чие сърце сега боли за мен?

Прокуденик прокуден във забрава —

о, колко съм злочест и уморен!

 

Кажи, немилостива и жестока,

кажи защо ти, майко, ме роди?

За моя земен дял и жал дълбока

завинаги проклета триж бъди!