Пеньо Пенев
Люлка и песен

Детските дни отлетяха,

няма я вехтата стряха,

дето цъфтеше мушкато,

дето е с песен люляна

пъстрата люлка, в която

моето детство остана.

 

Ах, мило детство, ласкано

с майчина обич голяма,

за тебе небе засмяно

бяха очите на мама!

Птици ли дните ти бяха,

та отлетяха далече!

Люлка и песен, и стряха —

няма ги, няма ги вече…

 

Днес и сурови, и строги

ние вървим възмъжали —

с много мечти и тревоги,

но да забравим, едва ли…

И затова аз, любима,

търся при тебе невесел —

оня ден, в който ще има

прилика с люлка и песен!