Пеньо Пенев
Моите вечери

I.

Обичам в стаята да влезна

през тиха вечер, от скръб обзет —

и в свойте спомени да чезна

по дните минали, по теб!

 

Да тегне мрачната ми орис,

да гледам мътните стъкла

и да чета с пламтяща горест

на свойта мъка повестта.

II.

По булевардите замислен крача,

едва-едва мъчително се влача.

Жестоко бреме сякаш е над мен…

Да можех, най-горчиво ще заплача,

но нямам сълзи, а тежи ми здрача,

и аз съм много, много уморен!

III.

Без теб страданието е голямо,

смрачава се пред погледа ми рано.

Далече си… И да се закрепя,

презрял бих щастието неживяно.

На улицата в миг ще грохна само

и от умора векове ще спя!