Пеньо Пенев
Пролетта на хората

Уж е зима,

а пролетни тръпки навън се разляха,

че даже и камъкът ще оживей.

Усмихнато утро с алена кърпа замаха:

— Мили хора, здравейте!

— Петилетка, здравей!

Светлей като вир избистрен душата,

зоват ни мечти —

и пътят е драг

като първи пролетен гръм в небесата,

като първа дъга над родния праг.

Млад и свеж е денят като цвете в гората,

сякаш с него животът започва от днес!

Маркс него навярно е виждал, когато

е писал „Комунистически манифест“.

И ЦК на своите пленуми есенни

тази пролет е имала в предвид!

Виж! Дните прииждат

                бодри и песенни —

на времето бентът е вече пробит!

То трактор възсяда,

тъче то на станове,

тук в рудник дълбай,

кове там кофраж…

И на три дъха

        с ръце и кранове

се вдига към горния пети етаж!

Колко много мечти!

Колко радост разляна!

Отстъпват пред нас

                и умора, и студ.

— Другарю ден, ставай за смяна,

наш хилядорък ден,

                на труд!