Пеньо Пенев
30 стотинки

Нашата столова

        всеки я знае —

всички строители

        тук

        се събират;

идват,

        нахранват се,

                а който желае

я лимонада,

        я бира —

в ресторант

        няма да ходи;

за всички —

        за теб

                и за мене —

в левия ъгъл

                при входа

        тука

                бюфет уреден е.

Не се озъртай,

        не губи време!

Не ще ти сервира

        друг;

вземай,

        каквото ще вземеш —

ти си бюфетчик

        тук!

Става просто

        така:

едната ръка е

        продавач,

а другата твоя ръка —

клиент-купувач.

На отсрещната маса

стои малка кутия —

това е

        бюфетната каса.

Да кажем, че

        бира изпиеш —

сам

        заплащаш цената,

ресто си връщаш

        пак сам.

А съвестта ти

е контрольор

        там.

В нея насочил

        свойто съмнение,

днеска аз питам

        домакина Давид:

— Как е

        паричното обръщение?

Сигурно има

        голям дефицит? —

А той ме упреква

        и се възмущава:

— Как може — казва —

        обида такава?

Несправедлив съм бил

        към съвестта!

Сметката

        точна била.

А пък вчера,

при преброяването вечерта,

в касата той

        и бележка намерил.

Вземам бележката,

        в ръце я държа,

засрамен я гледам

        и в нея

                прочитам:

„Десет стотинки още дължа!“ —

Сложил

        и подпис

                длъжникът строител.

Пил той, платил, но

        парите

не му достигнали с малко

        тогава

касата все пак

        не е дефицитна —

ето —

        човекът

                бележка оставил!

А над кутията

        глава надвесил,

днешната сума брои домакина;

свършва проверката

        и казва весел:

— 30 стотинки

        в повече има! —

Радост голяма

        в сърцето ми бризна,

сякаш най-после

        в същия час

рухна

        световният капитализъм.

Братя строители,

        гордея се

                с вас!

Запад,

        сложи си монокъла

                и виж

колко богата е

        мойта страна! —

Банките в Нюйорк,

        Лондон,

                Париж

нямат

        такава висока цена!

 

В мойта Родина

        растат

                и живеят

нови хора

        с нов морал! —

Днес

        тези 30 стотинки

        за нея

са

        огромен

                капитал!