Пеньо Пенев
Силни сме!

Корпуси —

строго студени.

Сивочервени стени.

Вечер.

И вой на сирени. —

Смяната

смяна смени.

Гасне, припламва,

припламва и гасне

в цеха широк

зарево —

трепка вълнисто в стъклата

отблясък,

плиска бетонния свод.

Електрожените

съскат, хриптят —

с меко пращене те

искри струят.

А инженерът съветски

ходи усмихнат край нас;

гледа,

показва,

съветва —

как да споим

всяка част.

Как не ще свършиш монтажа

с помощ

от близък другар?

Всеки тук

с право ще каже:

ние сме

силни

сега!

— Почвай отвесни заварки!

— Тука ли?

Дай електрод! —

Почваш.

И блясъци ярки

плисват бетонния свод.