Мичон Войскова
Пролетен мираж

Зад стобор с овощен двор

разцъвтя красива слива,

а до нея в храст до гуша

гърбавее дива круша.

Сливата се кипром-кипри

рой цветчета бели дипли —

гледа тя с усмивка крива

крушата дивачка-дива.

И когато сянка просва,

дебне да не я доксва.

 

Вярно, тя е слива млада,

но я чака изненада,

щом узнае — ще е слисана,

че е круша ашладисана.