Джон Ръскин
Царят на Златната река (4)

Глава 4
Как господин Шварц тръгна на път към Златната река и какво му се случи там

Горкият малък Глюк чакаше вкъщи много разтревожен завръщането на Ханс. Като видя, че брат му не си идва, той страшно се уплаши и отиде в затвора да разкаже на Шварц всичко, което се бе случило. Шварц много се зарадва на това и каза, че Ханс сигурно се е превърнал в черен камък и че всичкото злато сега ще остане на него. Но Глюк много се натъжи и плака цялата нощ.

Когато стана на сутринта, вкъщи нямаше нито хляб, нито пари, затова той отиде и се спазари при друг златар. Той работи така усърдно и сръчно, и толкова дълго всеки ден, че скоро събра достатъчно пари за глобата на брат си, отиде, даде му ги всичките и Шварц излезе от затвора. Шварц беше много доволен и каза, че щял да даде малко злато от реката и на него. Но Глюк само го замоли да отиде и да види какво е станало с Ханс.

Когато чу, че Ханс е откраднал светената вода, Шварц си помисли, че царят на Златната река навярно ще сметне такава постъпка за не съвсем редна, и реши да уреди тази работа по-добре. Той взе още от парите на Глюк и отиде при един лош свещеник, който без много-много да мисли, му даде от светената вода. Тогава Шварц реши, че всичко вече е наред. Той стана рано сутринта, преди изгрев-слънце, сложи малко хляб и вино в една кошница, сипа светената вода в здрава стъкленица и тръгна към планината.

Както и брат му, той много се изненада, когато видя ледника, и трудно го премина, та дори се отказа и от кошницата. Денят беше безоблачен, но не и ясен: тежка червеникава омара закриваше небето, а планината изглеждаше неприветлива и мрачна. И докато се качваше по стръмната скалиста пътека, Шварц усети силна жажда, както бе станало и с брат му, докато не вдигна стъкленицата, за да пие. Тогава Шварц видя хубавото детенце да лежи близо до него на скалите и със сълзи и стенания да му се моли за вода.

— Вода, как ли не! — каза Шварц. — И половината от туй, дето имам, не стига за самия мен! — И го отмина.

Но както вървеше, стори му се, че слънчевите лъчи се замъгляват, и видя тясна ивица черни облаци да се издига на запад. След като вървя нагоре още един час, жаждата отново го налегна. Тогава той видя стареца да лежи отпред на пътеката и го чу да се моли за вода.

— Вода, как ли не! — сопна се Шварц. — И половината от нея не стига за самия мен. — И той продължи напред.

И светлината като че ли отново помръкна пред очите му; той погледна нагоре и какво да види: кървавочервена мъгла беше закрила слънцето, а пелената от черни облаци се бе издигнала много високо и краищата й се мятаха и бушуваха като вълни на бурно море. Те хвърляха дълги сенки, които трепкаха по пътеката пред Шварц.

Още един час Шварц вървя нагоре и жаждата се върна отново, а когато вдигна стъкленицата до устните си, стори му се, че вижда брат си Ханс да лежи изнемощял на пътеката пред него. И както го гледаше, видението протегна ръце и се замоли за вода.

— Ха-ха! — изсмя се Шварц. — Тука ли си? Спомняш ли си решетките на затвора, момчето ми? Вода, как ли не! Да не мислиш, че за тебе съм я носил целия път дотука?

И той прекрачи през падналия; обаче когато направи това, стори му се, че устните странно се извиват в подигравателна усмивка. И след като отмина няколко крачки, се извърна, но падналия го нямаше там.

И внезапно, без да може да си обясни защо, Шварц бе обзет от ужас. Ала жаждата за злато надделя над страха и той се втурна напред. Пелената на черния облак се издигна до зенита, от нея бликнаха спираловидни светкавици и мрак на талази се надигна и заплува в простора сред проблясъците. А там, където слънцето залязваше, небето беше равно като езеро от кръв и силен вятър повя от това небе, разкъса багрените облаци и ги пръсна далече в мрака. И когато Шварц застана на брега на Златната река, вълните й бяха черни като буреносни облаци, а пяната им приличаше на жарава. Ревът на водите отдолу и гръмотевиците отгоре се сблъскаха, когато той хвърли стъкленицата в потока. И щом стори това, светкавица заслепи очите му, земята се люшна под него и водите се сключиха над неговия вик. А стенанието на реката се надигна диво в нощта и тя рукна през два черни камъка.