Бистра Петрова
Път към успеха (3)

На пети януари Марая имаше рожден ден. Тя беше събудена с целувка от любимия си и закуска в леглото.

— Добро утро, любима. Честит рожден ден. Пожелавам ти от все сърце здраве, късмет, професионални успехи и щастие с мен.

— Добро утро — усмихнато му отвърна тя. — Благодаря за прекрасните пожелания, най-много ми хареса частта с щастието ми с теб. Ти си всичко, което искам.

Марая се настани удобно в леглото, за да се храни. В момента, в които Матю приближи хапка от приятно ухаещата принцеса, изведнъж й се повдигна, а като реши да стане, й се зави свят. Матю я хвана в последния момент и я заведе до банята. След това я взе на ръце и я сложи отново на леглото и седна до нея, като я гледаше загрижено.

— Скъпа, какво ти е? Лицето ти е пребледняло. Кажи ми, любов моя, да повикам ли лекар, или да ти донеса лекарство.

— Не е необходимо, мили мой. Май не ми е писано да закусвам в леглото — опита да се пошегува, за да разведри обстановката.

Замаяността й премина и възвърна цвета на лицето си. Прегърна Матю, опря глава на рамото му и каза:

— Някой ми е подарил подарък за рождения ми ден по-рано!

— Как така, кой ти е подарил подарък преди мен?! — възмутено и неразбиращо каза Матю.

Тя се усмихна загадъчно и като го галеше нежно по косата, каза:

— Точно ти си този, който е избързал с подаръка! Няма проблем, след като това ме прави толкова щастлива — продължи загадъчно да говори тя.

— Не разбирам, подаръкът ти е все още опакован!

— Подаръкът ти е в мен и го пазя под сърцето си!

— Какво? Да не би да ми казваш, че си бременна?! — Вече се беше сетил и каза изумен от изненада Матю.

— Това се опитвам да ти кажа — каза спокойно Марая и го целуна по врата нежно и предизвикателно.

— Сигурна ли си? — не можеше да повярва на щастието си той и развълнувано я притисна в прегръдката си.

— Имах съмнения от известно време. Особено, когато не ми дойде месечният цикъл в средата на декември, но реших да не избързвам със заключения. Мислех си, като мине рожденият ми ден, да си направя тест и да съм сигурна. Ти усети състоянието ми по-рано. Когато започна да говориш за дете, докато бяхме при семейството ти в Лясковец. Още тогава ми се щеше да ти кажа за вероятността детето да го има вече. Не посмях, а само се вълнувах повече от нормалното, като бременна жена.

Матю я целуна нежно и притискайки я в прегръдката си, я милваше. Още не можеше да повярва на щастието си и каза с разтреперан от вълнение глас:

— Благодаря за най-хубавата изненада в живота ми! Вместо аз да те изненадам днес, ти успя да ме изненадаш, и то само с каква изненада! Обичам те с цялата си душа и сърце! Ти си моето щастие, а сега и това малко същество, което расте в теб — и сложи треперещата си ръка на корема й.

Двамата си стояха така прегърнати и се наслаждаваха на щастието си. След като се успокоиха, тя пожела да се освежи, и двамата отидоха в банята. Освежаващият душ й се отрази добре. После Матю я уви с хавлия и я занесе на ръце отново в спалнята.

— Ти да не мислиш през следващите седем месеца да ме носиш на ръце?

— Да, след като ти носиш нашето дете! Защо аз да не мога да ви нося на ръце? Е, в повечето случаи ще е в преносния смисъл на думата, но когато сме си у дома — не ме лишавай от това удоволствие да те нося на ръце понякога.

— Ще те видим, когато стана дебела и тежка, как ще ме носиш? — каза, подсмихвайки се, Марая.

— Не можеш да ме изплашиш. Колкото и тежка да станеш, пак ще мога да нося теб и детето ни.

Освежена и щастлива в прегръдката на любимия, тя се чувстваше прекрасно. Дори успя да хапне малко, след което отидоха в хола да пият кафе. Там я очакваше красив букет от любимите й рози и една квадратна кутия за бижута. Когато отвори кутията, видя невероятно красива златна гривна, която бе гравирана с редуващи се червени и сини кристални камъчета с формата на сърчица. Матю я наблюдаваше и усещаше силното й вълнение. Тя сложи красивата гривна на ръката си и го прегърна.

— Не съм виждала по-красиво бижу, освен годежния пръстен и колието със сърце! Как го правиш, винаги избираш бижута, които са уникални и сякаш правени специално за мен.

— Ти си уникална, няма нищо по-прекрасно от теб. И трите бижута са по индивидуален модел, направен само за теб. Гривната е със специални кристали, предпазващи от лоши погледи и мисли. Сякаш съм знаел, че ще имаш нужда от амулет, да те пази. Сега, когато си бременна, трябва да се пазиш повече и от натоварване.

— Спокойно, мили, знам какво е добро за бебето, и ще съм внимателна. Ще се храня редовно, ще си правя повече почивки. Ти си до мен и като гледам, не даваш и прах да падне над нас, въпреки че и досега се грижеше за мен с цялата си любов. Знаеш ли? — каза развълнувано Марая. — Майка ми е разбрала, че е бременна с мен, в деня на сватбата си. Аз се убедих, че съм в това състояние на рождения си ден.

— Днес сме планирали парти с приятели, ще се справиш ли с такова натоварване.

— Разбира се, как няма да празнувам най-незабравимия си рожден ден. Не се притеснявай, нормално е през първите месеци да чувствам леко неразположение сутрин. До днес нямах такива признаци. Затова и не отидох на преглед. Но сега, когато съм сигурна, ще отида, за да нямаме никакви съмнения.

— Да. Отиваме още сега, преди да сме отишли на работа, и без това вече сме закъснели. Ще предупредя Наско, за да не ме очакват, и тръгваме.

— Но, скъпи, имаш важна среща и трябва да се подготвиш за нея.

— Няма нищо по-важно от теб и детето ни. Хайде, приготви се, а аз ще проведа един телефонен разговор.

— Разбирам те и затова няма да се опитвам да променям решението ти.

С прегледа при гинеколога се потвърди, че Марая е бременна в седмата седмица. Всичко беше нормално и нямаше причини с бременността й да има проблеми. Лекарят й предписа витамини и препоръча да си прави по-дълги почивки в първите месеци, защото може да й прилошава по-често. Матю се съмняваше, че тя ще си почива. Знаеше, че й предстои създаване на нова колекция и ревю. Не каза нищо, но реши, че ще намери начин да я убеди той да й помогне с организацията на ревюто. А тя да се съсредоточи само с колекцията. Да, замисли се той. Щеше да направи всичко тя и бебето да са добре. Двамата решиха, че засега ще кажат за бременността й само на най-близките си. През деня Марая получи много поздравления за рождения си ден. Почерпи всички, които бяха минали лично да я поздравят.

Матю успя да отиде навреме за срещата си. Всичко мина добре и той предупреди шефа си, че си тръгва по-рано. Каза на Наско, че ще се видят на партито. После отиде в офиса на Марая, за да я прибере. Защото на сутринта бяха тръгнали само с неговата кола. Кабинетът й ухаеше на цветя въпреки зимния сезон. Нейните служители я боготворяха и на този ден й го бяха показали.

Прибраха се рано вкъщи и той я накара да си полегне на дивана, докато й приготви сандвич и ябълка за предястие преди вечерята на партито. Когато й занесе чинията, тя усмихнато каза:

— Ако мислиш да ме храниш на всеки час, ще надебелея и няма да ме харесваш.

— Не мисля, че от една филийка и ябълка може да се случи. Знам, че на партито може и да не ядеш от вълнение. Затова е задължително да се подкрепиш. И, скъпа, не се тревожи дали ще те харесвам, ако напълнееш. Обичам те и въпреки че си най-красивата жена, която някога съм виждал, обичам твоята човешка същност. Физическата красота е една малка част от човешката ти същност. Ти си сърдечна, всеотдайна любима, невероятна дъщеря, приятелка и жена. Обичам душата и сърцето ти и всичко, което струи от теб, преди красотата ти. Затова си уникална — красива си външно, но още по-красива е твоята душевност и аз съм един невероятен късметлия, че съм твой любим. Така че се храни и не мисли колко ще наддадеш, а и с танци тази вечер ще изразходиш всички калории, които поемеш сега.

— Май си прав, когато има музика и танци, изобщо не ми е до ядене.

— Обещай ми, че ще танцуваш по-кротко, като имам предвид и по-малко.

— Скъпи, но това е рожденият ми ден! Чувствам се прекрасно, защо да не потанцувам на воля.

Когато обаче видя недоволното му изражение, се смили над него и каза:

— Спокойно, пошегувах се, че ще танцувам на воля. Ще си огранича бързите танци, но затова пък ще танцуваме двамата.

— Съгласен съм, а и когато си в ръцете ми, съм най-спокоен, а сега се нахрани и аз също ще хапна.

Тя послушно изяде приготвеното, а после се облегна на Матю, изчаквайки го да се нахрани и той. Когато той приключи с яденето, тя го целуна страстно и започна да го гали по места, на които не можеше да й устои.

— Ах, ти, палавница моя, какво ще правя с теб?

— Обичай ме, нищо друго не искам.

— Да те обичам, е най-лесното нещо на света.

Взе я на ръце и я понесе в спалнята, а там я люби нежно и внимателно, водейки любовната игра. Тя се наслаждаваше на ласките и удоволствието, които само той можеше да й достави. Когато се отпусна до нея, я прегърна и предизвикателно смеейки се, каза:

— Хитруша, винаги знаеш как да ме задействаш, въпреки че не ми е необходимо голямо убеждаване, за да не мога да ти устоя.

— Това е тайното ми оръжие.

— С мен нямаш нужда от тайно оръжие. Щом те погледна, и вече те желая. С теб винаги подлагам самоконтрола си на изпитание, за да не те взема в прегръдката си и да те любя на всевъзможни места, когато сме сред близките си или на някое обществено място.

— Добре е да имам такова влияние над теб. Някой път може да те изкуша и на по-неподходящо място.

— Само да си посмяла! Не си го и помисляй дори! Забрави ли, че ще ставаш майка и трябва да се държиш прилично — каза, смеейки се.

— Не съм забелязвала моите родители да прикриват чувствата си пред нас с брат ми.

— Защо се правиш на смела? Говориш така само когато си с мен. Веднага се изчервяваш, щом те целуна пред близките ни или пред някой друг! Какво ще кажеш по въпроса?

— Ами… — Марая се запъна.

— „Ами“ какво означава? Прав съм, като казвам, че си смела само пред мен. Аз съм този, който не се притеснява да показва любовта си.

— Ок. Предавам се, веднъж реших да се направя на по-свободомислеща, но ти си по-добър.

— Ето, започна да признаваш и моите добри качества!

— Аз признавам всичките ти добри качества, скъпи. Не е случайно, че те обичам толкова много. Понякога се страхувам, че ако си далеч от мен, няма да мога да дишам без теб.

— И аз се чувствам така, не знам нормално ли е да обичаш така, че да изпитваш болка!

— Моите родители са ми казвали, че това е истинската любов.

— Да, и ние като тях сме благословени с нея.

— Сега обаче твоята съблазнителка трябва да се приготви за партито си, ако не искаш да закъснеем. Знаеш, че се приготвям бързо. Не съм от жените, които стоят с часове пред огледалото, но все пак трябва да се облека и да направя нещо с косата си.

Облече си красива червена рокля, която си бе ушила специално за рождения си ден. Роклята бе къса, с леко изрязано деколте, вталена в кръста и ханша, с което подчертаваше перфектната й фигура. В края отляво завършваше с удължено ветрило, за да не пречи на движението на краката, а и предаваше екзотичен вид на модела. Тази рокля идеално се съчетаваше с колието, което Матю й бе подарил за Коледа. Над роклята си облече бяло сако, а червените обувки с цвета на роклята завършиха тоалета. Докато тя се обличаше, Матю също придоби изискан вид. За него тя бе приготвила риза по неин модел с цвета на роклята й, а костюмът му бе спортен, в тъмносиво. Той си сложи малко гел на косата и я оформи с ръце. Когато приключи със себе си, погледна към нея. Тя в това време си оправяше косата, като с помощта на диадема я повдигаше на една страна. Застана до нея пред огледалото и като я целуна нежно по бузата, каза:

— Ослепителна си, любов моя! С твоята красота нямаш нужда да се приготвяш специално.

— Ти също, скъпи мой, изглеждаш очарователно! Жалко, че трябва да излизаме.

— А ти, скъпа моя, си ненаситна изкусителка. Почакай да свърши партито, и ще ти покажа на какво съм способен за моята прекрасна лейди.

— Ще очаквам с нетърпение представянето на моя лорд. Когато пристигнаха в заведението, Марая не знаеше, че я очаква изненада. Матю и Дани отново се бяха обединили и бяха поканили на партито и любимата й музикална група. Всичките им приятели ги очакваха с песента „Честит рожден ден“ и фойерверки. Тя се развълнува от неочакваното посрещане. Вместо да посреща гостите, те я бяха посрещнали по този приятен начин. Тя бе сигурна, че любимият й е организирал всичко. След тържественото посрещане приятелите й подариха подаръците и изказаха най-искрените си пожелания. Матю бе до нея и помагаше с приемането на подаръците и цветята. След като всички седнаха по местата си, тя взе микрофона.

— Сърдечно благодаря на всички за изненадата и за уважението, че присъствате на празника ми. А сега танцувайте и се забавлявайте на воля, както мисля да направя и аз.

Всичките й гости я аплодираха и викаха името и: „Марая, Марая“. Матю я придружи до техните места и след като я настани и седна до нея, тя каза:

— Защо имам усещането, че ти стоиш зад тази изненада.

— За осъществяването на изненадата ми помогна брат ти и всички тук присъстващи приятели.

— Но идеята е твоя, сигурна съм в това. Благодаря за организирането на партито ми. Днес празнувам благодарение на теб, защото ти реши да празнувам така рождения си ден. До миналата година го празнувах в началото с нашите, а после с приятелки отивахме да танцуваме в някой клуб, но сега ми харесва много повече. Цялото внимание е насочено към мен и се чувствам специална, а и с наемането на любимата ми музикална група! Просто нямам думи!

— Ти си специална. Всичко, което ти се случва, е, защото го заслужаваш, и приятелите ти го доказаха. Колкото до мен, за моята приказна фея всеки жест или изненада са нищожни в сравнение с щастието, с което ме даряваш, и с всичко, което правиш за семейството ми.

— Всичко, което правя, е за моя любим, а относно семейството, то е и мое.

Седнаха на местата си и се чукнаха за здраве и щастие с всичките си приятели. В началото групата свиреше бавни танцувални песни и двойките, които желаеха, танцуваха. Марая пропусна първите две парчета, за да се съвземе от изненадата и да си отдъхне, но после с Матю се включиха с танц в ритъма на песента. Както танцуваха, тя попита:

— Как уреди групата?

— Познавам се лично с тях. Първо се бях запознал с ръководителя им на един фестивал, а после писах статия за тях и се запознах с целия състав.

— Бях наясно, че ми организираш парти, но нито веднъж не ме попита за хората, които да поканиш. Как се справи с това? За твоите приятели знам, но как издири моите?

— Сещаш се, за всичките ти приятели ме информира Дани. Дори ми обясни, че с нито един от приятелите ти от мъжки пол не си имала други отношения, освен чисто приятелски. Движите в една компания, но всички са ти били само приятели. И да знаеш, че изобщо не съм го разпитвал, той сам ме информира.

— Аха, значи сам си е говорил и ти не си слушал внимателно! — каза загадъчно усмихната Марая.

— Е, слушах го! Бях любопитен да науча дали не си си падала по някого от тях, както и някой да си е падал по теб. Въпреки че аз не бих те изпуснал, ако бях на мястото на някой, който си е падал по теб и не е направил всичко възможно да те запази за себе си.

— Истината е, че се познаваме с тях още когато бях с приятел, и те го познаваха. Нали бяхме една компания. После аз се разделих с приятеля си, но не дадох повод на никой да се доближи до мен. Всички са свестни и добри, но за мен са като братя.

— Е, поне на партито няма да те деля с похотливи погледи и мисли на други мъже! Ти, скъпа моя, не обръщаш внимание, но аз виждам как те гледат мъжете! А да не говорим за жените, които ти завиждат за природната красота!

— Никога не си ме делил с друг мъж и няма да ме делиш. Аз съм само и единствено твоя, както си ти за мен. А с брат си трябва да си поговоря. Вие, двамата, все си намирате поводи да планирате събития, свързани с мен, и да ме изненадвате. Той е мой брат и може понякога да ми загатва какво правите!

— Не се оплаквай, защото изненадите са приятни! А ние ги правим, защото те обичаме. Двамата се разбираме идеално. Само да кажа, че ще правя изненада за сестра му, и той е готов.

— Знам, че брат ми ме обича, и аз го обичам, и ако някой от двамата има нужда от другия, винаги си помагаме. Само веднъж ме изостави, и то с теб, и ето какво се получи! Ще се омъжвам и очаквам дете. Но не му се сърдя, защото никога не съм била по-щастлива!

— Тогава направи услуга и на двама ни! Може да е разбрал преди нас самите, че сме създадени един за друг!

— Ти само му кажи това и после гледай! Как ще започне да се перчи, че е наш сватовник.

— Да, по-добре е да не му казваме.

Когато песента завърши, започна нова. Марая се чувстваше много удобно в ръцете на любимия и продължиха да танцуват, но в този момент до тях се спря Дани и каза:

— Сега е мой ред да танцувам със сестра си.

Матю се направи на сърдит, че иска да му отнеме любимата, макар и за един танц, и каза негодуващо:

— За тебе няма ли свободни момичета, че искаш моето?

— Има, но ще танцувам после с тях. Не искам да пренебрегна сестра си и после да каже, че не съм й обърнал внимание.

Марая и Матю се погледнаха и засмяха, а Дани ги загледа учудено:

— Не разбирам! Какво смешно казах, че и двамата се смеете?

— А нищо! — каза Матю и тръгна към мястото си.

Те се засмяха именно заради думите на Дани. Преди пет месеца точно той пренебрегна сестра си като неин партньор. Тогава я остави сама да разговаря с непознатия й до този момент журналист Матей Маринов. Точно в този момент между тях пламнаха искрите на любовна. На онова парти двамата не само разговаряха и танцуваха, но и усетиха силното привличане между тях. По-късно установиха, че са се влюбили от пръв поглед. След танца групата засвири бързи парчета и забавата се развихри с пълна пара. За рожденичката обаче имаше още една изненада и това бе тортата. Във вихъра на танците изведнъж музиката спря, а после започна отново, само че с песента: „Рожден ден“. От кухнята на ресторанта изнесоха великолепна торта със светещи свещи и запален фойерверк. Занесоха тортата до нея, а тя бе изумена от красотата й. Беше кръгла, с бяла шоколадова глазура и обиколена със захарни розови рози в любимия й цвят. В средата на плоско шоколадово сърце бе написано с бяла сметана „Честит рожден ден, МАРАЯ“, а отдолу с червена сметана „Обичам те“. Тя погледна Матю и каза развълнувано с нежен поглед:

— Обичам те.

— Скъпа, намисли си желание и духни свещите.

Тя, силно развълнувана, хвана ръката на Матю, а другата сложи на корема си и пожела здраве и любов за нея и семейството й. Пое си въздух и изгаси всички свещи до една. След което се обърна към любимия си, целуна го и се сгуши в прегръдката му, докато приятелите им ги аплодираха.

— Още веднъж — Честит рожден ден, любов моя — каза той, притискайки я плътно към себе си.

Когато я освободи от прегръдката си, тя попита:

— Има ли още изненади, скъпи, защото днес ще биеш рекордите на „Гинес“ по най-много изненади за един рожден ден!

— Няма начин, моите изненади бледнеят пред изненадата, която ми направи ти. Обичам те. Обичам ви — теб и бебето, което е плод на нашата любов.

— И аз те обичам, теб и нашето бебче.

— А сега любимата ми жена ще седне за малко и ще си изяде тортата. Откакто сме дошли, не си сядала и за минута, а и двамата знаем, че имаш нужда от почивка.

— Наистина сядам, защото от изненади и танци ми се зави свят.

— Какво ти е? — каза стреснато Матю.

— Нищо ми няма, спокойно, добре съм, така се казва.

— Що за реплика е това? Да кажеш, че ти се вие свят, просто така!

— Това е в преносен смисъл. Когато човек е изживял много емоции за кратко време и е развълнуван.

— Може и така да е, но тази реплика не е подходяща за теб, като имам предвид състоянието ти. Това само ме плаши.

— Ще трябва да внимавам какви думи използвам през следващите месеци. Когато жената е в такова състояние, става по-чувствителна от обикновено, но при нас явно бащата ще е по-чувствителен — каза Марая и сложи глава на рамото му.

— Обещай ми, че ще ми казваш всичко, свързано с теб и бебето.

— Обещавам, макар и да няма нужда от това. Много добре знаеш, че нищо не крия от теб. Нямам и намерение да го правя. Партито ми бе невероятно, а с изненадите стана и незабравимо.

 

 

През следващите седмици Марая се отдаде на творчество, за да завърши моделите от колекцията по-рано от предвиденото време. Матю работеше по своята рубрика, но пишеше и допълнителни материали за списанието. Когато си бяха вкъщи, си разпределяха домакинските задължения, за да може тя да си прави по-дълги почивки. Докато тя си лежеше на дивана, той работеше по книгата до нея на холната маса. Понякога се съветваше и искаше мнението й за някои моменти, които описва, а на нея й бе изключително приятно да разговарят и да коментират написаното.

В почивните дни се разхождаха в близкия парк или излизаха извън града сред природата. Времето беше студено и не бе подходящо за пикник, но и двамата обожаваха да се разхождат и да дишат свежия зимен въздух. Вървяха бавно и се наслаждаваха на бялата покривка от сняг, както и на красотата, която струеше от заскрежените дървета. Те сякаш бяха отрупани с кристали в различни форми и големина. Двамата се чувстваха като герои, участващи в зимна приказка.

Бременността на Марая се развиваше нормално и двамата с Матю бяха спокойни. Когато семействата им научиха, че очакват дете, много се зарадваха. Родителите й звъняха всеки ден, за да я чуят. Често организираха вечери, за да се виждат редовно с дъщеря си и Матю. Един уикенд те ги заведоха на гости у бъдещите им сватове. Така всички роднини на Матю се запознаха с родителите на бъдещата му съпруга. Тъй като младите бяха определили дата за сватбата, двете семейства се уговориха за всички задачи, които трябваше да свършат. Поради това, че сватбата щеше да е в София, по-голяма бе отговорността на нейните родители. Те с удоволствие се ангажираха с организирането. Марая бе направила модел на булчинската си рокля, но щеше да я даде на шивачите няколко дена преди сватбата, за да й е по мярка.

Всички очакваха с нетърпение сватбения ден, но преди него на Марая й предстоеше ревю. В крайна сметка Матю я бе убедил, че ще се справи с цялата организация, а тя да мисли само за моделите и самото представяне. Той с нейни напътствия успя да организира цялото мероприятие. То стана толкова представително и грандиозно, че хора от бранша на модата се интересуваха от името на организатора. Марая както винаги на такова събитие се вълнуваше. Но сега в нея бушуваха и чувства на гордост и благодарност към бъдещия й съпруг. Той не бе щадил сили и енергия, за да направи ревюто й блестящо и неописуемо. В последната седмица преди представянето си беше взел отпуск и се занимаваше само с организирането на ревюто. Когато тя излезе с последните две манекенки, които показваха последните модели, всички в залата бяха станали и я аплодираха, но тя виждаше само мъжа пред себе си. Мъжа, който направи това ревю реалност! Ако не беше той и пълната му подкрепа, тя нямаше да може да запази спокойствието, от което се нуждаеше, поради бременността си! Нямаше и да направи както трябва организацията, която изисква много работа и нерви! С всичко това се беше справил той, мъжът на живота й. Двамата се гледаха и с очи изразяваха любовта си един към друг, и сякаш говореха с мислите си. Тя му каза:

— Благодаря за този прекрасен момент. Обичам те.

Той й отговори:

— Аз ти благодаря, че те имам в живота си. Обичам те.

Те сякаш бяха някъде сами и се наслаждаваха на уединението си. Изведнъж напрежението взе връх и след всички аплодисменти, светкавици и шумотевица на Марая й прилоша. Лицето й пребледня и припадна, но точно в този момент Матю се оказа до нея и я взе на ръце, миг преди да се строполи на земята. Той я отнесе в гримьорната, а след него притеснени вървяха и родителите й. Сложи я внимателно на дивана и с вода се опита да я свести.

— Как е? — с насълзени очи попита майка й.

Матю също бе притеснен, но се опита да запази спокойствие и за всеобщо успокоение каза:

— Вълнението и емоциите й дойдоха в повече, но тя е силна, всичко ще е наред.

Говореше и разтриваше ръцете й, опитвайки се да я свести, след като не успя с пръскане с вода, а после нервно повика:

— Какво става, къде се бави лекарят?

В стаята влезе Дани и му отговори:

— Всеки момент идва. Още ли е в безсъзнание.

— Да, и това много ме притеснява! — каза Матю и продължи да се опитва да я свести.

В същото време мислено се молеше всичко с нея и бебето им да е наред. Както я пръскаше отново с вода, видя, че тя се размърдва. Той се надвеси над нея и я притисна към себе си, казвайки:

— Слава на Бога! Дойде в съзнание!

Тогава дойде и лекарката. Прегледа я обстойно и каза успокоително:

— Всичко е наред. Дишането й се нормализира и тоновете на бебето са в нормата. Кръвното й е ниско, а и вълнението е взело своето. Просто е изтощена. Има нужда от почивка и храна. Дадох й лекарство, което ще нормализира кръвното, и напълно ще се оправи. Утре да дойде на основен преглед, за да сме сигурни, че няма никакви проблеми.

Когато лекарката си тръгна. Матю все още я гледаше притеснено и я държеше здраво в ръцете си. Родителите й стояха до тях и не знаеха какво да кажат. Марая погледна към всички и каза успокояващо:

— Добре съм, и лекарката го потвърди. Имам нужда само от почивка и всичко ще е наред. — После се сгуши в Матю и продължи: — Скъпи, знам, че нищо няма да ми се случи, щом си до мен.

Родителите й ги гледаха видимо успокоени и доволни, че дъщеря им има такава любов, каквато имат и те самите, защото за пореден път се убедиха в силните чувства на Матю към дъщеря им. Той я притисна още по-силно и каза:

— Така се изплаших. Предположих, че е от напрежението, но въпреки това много ни притесни.

— Какво стана с журналистите и гостите? — попита тя, когато напълно възвърна силите си.

— Брат ти се погрижи за журналистите и гостите. Предполагам, че всички са на коктейла.

Марая напълно се оправи след действието на лекарството и си хапна малко. Възвърна цвета на лицето си и дори се оживи. Родителите й, след като видяха, че е добре, излязоха, за да обърнат внимание на гостите. Тогава Марая каза на Матю:

— И ние трябва да отидем за малко на коктейла, все пак аз съм домакинята.

— Ти сериозно ли говориш? Да ме подлудиш ли искаш? До преди малко едвам дишаше!

— Моля те, скъпи, позволи ми да се извиня за неразположението си! Искам да благодаря на всички за уважението, че присъстваха на това събитие.

— Но брат ти се погрижи за това от твое име!

— Да, но след като вече съм добре, редно е лично да проявя уважение към хората, а и ти ще си до мен.

— Разбирам, че това е твоят ден, и не мога да те спра. — Той докосна нежно корема й: — Бебче, имаш работеща майка, затова трябва да си силно като нея. Тя е най-силната и смела жена, която познавам! Гордея се с нея и я обичам такава, каквато е!

— Скъпи, добре сме. Аз и бебето сме добре, а и няма как да е, след като си до нас. Моя е грешката, трябваше да си направя почивка, преди да изляза на подиума. А не да тичам след момичетата и децата и да им давам последни напътствия. Затова се преуморих и не издържах, но сега се чувствам добре, а и ще съм много внимателна. След като изпълня задълженията си, ще си тръгнем, обещавам.

Вечерта приключи без повече проблеми. Тя се появи на коктейла за малко. Благодари на всички, че са я уважили с присъствието си. Хората я аплодираха и се възхищаваха на силния й дух, че въпреки и да има някакъв проблем, тя пак намира сили да се изправи. Обърна внимание на журналистите и отговори на въпросите им, а после пожела на всички приятна вечер и си тръгна.

През цялото време Матю бе до нея и само се молеше да е добре. Когато се прибраха, той я прегърна нежно и осигури спокойствието, от което се нуждаеше тя. Тя спеше спокойно, а той я гледаше с благоговеен поглед, възхищавайки се на това нежно създание, което е всеотдайно към всичко, с което се занимава. Друга на нейно място щеше да се глези, да изисква внимание и грижи, но не и тя. Самата тя би отделила много време, за да се грижи за другите, но не и за себе си. От нея извира неизчерпаема сила и не позволява на умората и напрежението да я сломят.

 

 

Когато сутринта Матю се събуди, бе сам в леглото. Усещаше мириса на кафе и нещо вкусно. При него влезе любимата му със сияеща усмивка.

— Добро утро, скъпи! — му каза и го целуна.

— Добро утро, скъпа, но защо си станала толкова рано? — и я придърпа към себе си.

— Исках да ти приготвя нещо специално за закуска и ти направих бутерки с плънка от бекон, пармезан и яйце. Вчера бе невероятен, както винаги. Справи се перфектно с организацията по ревюто и показа голямото си уважение към мен и професията ми. След това, което ми се случи, въпреки че не ти беше приятно, ме подкрепи и ми позволи да довърша задълженията си. Чувствах тревогата ти и аз самата се притеснявах, но ти стоеше до мен и това ми даде сили да се справя. Когато се прибрахме, само ме прегърна и ми осигури спокойствието и съня, от който се нуждаех. Благодаря за разбирането и търпението, които прояви снощи. Обичам те.

— Знам какво означава професията ти за теб. Знам също, че никога не би навредила на бебето. Ако не се чувстваше добре, не би отишла на коктейла. Аз просто се доверих на интуицията ти и подкрепих решението ти.

Тя го целуна и прегърна силно, а после замечтано каза:

— Какво сторих, че съм благословена с най-добрия мъж на света! Ти си мъжът мечта за всяка жена и си само мой!

— Аз съм по-облагодетелстваният! Ти си моята жена мечта и няма две мнения, затова те обичам повече от всеки друг! Никога не съм си представял, че ще обичам така безрезервно жена!

— И аз те обичам повече от всеки друг, затова за мен най-важни в живота ми сте бебето и ти! Хайде да ставаме, защото закуската и кафето ще имат нужда от претопляне.

Тъкмо се бяха отпуснали на дивана и гледаха сутрешното телевизионно предаване, когато родителите й се обадиха.

— Добро утро, момичето ми, как си? Снощи много ни изплаши — продължи притеснено майка й.

— Добре съм, мамо, не се безпокойте. Имах нужда от почивка и сън. Тази сутрин се събудих в напълно възстановена. Чувствам се прекрасно и няма нужда от притеснения.

— Защо не дойдете на вечеря у дома, ще прекараме една спокойна вечер, а и с баща ти искаме да ви видим без присъствието на много хора наоколо. Напоследък нямахме време, за да прекарваме заедно. Ще приготвя някоя от любимите ти храни.

Марая погледна към Матю и безмълвно се разбраха, че ще отидат.

— Добре, мамо, изпращам ви целувки, обичам ви и до довечера.

— И ние те обичаме, момичето ни, и теб, и Матю. Целувки за двамата. Благодарим на Бог, че те срещна с него. Той е най-хубавото нещо в живота ти. Всичко, което направи снощи за теб, беше невероятно. Грижите и подкрепата, които ти оказа, когато припадна, показаха колко много те обича. Когато видяхме безпокойството му за теб и начина, по който се опитваше да ти помогне, не посмяхме да се доближим до теб. Стояхме притеснени отстрани и се молехме да се оправиш по-бързо. Той не загуби нито за миг самообладание и не се отдели от теб.

— Знам, мамо, и той ви изпраща целувки.

След разговора Марая се облегна на гърдите на Матю, а той я прегърна и каза:

— Какво ще кажеш след лекарския преглед да си направим пикник. Аз ще приготвя сандвичи, а ти през това време се приготви за излизане. Ще се облечем спортно, за да ни е удобно за разходка сред природата.

— Съгласна съм, една такава разходка ще ми се отрази много добре.

— Скъпа, има нещо, което ме притеснява и не ми излиза от главата след снощния проблем.

— Кажи, какво те тревожи, можеш да споделиш всичко.

— Не ми е никак приятно, но от снощи си мисля как ще ти се отрази емоцията и шумотевицата на сватбата ни след две седмици. Не ми се иска да те подлагам отново на риск.

— Любими мой, не се притеснявай. Всичко за сватбата е готово, а и там няма да се безпокоя за мнения и рецензии на журналисти и модни критици. Само ще се забавляваме и ще бъда по-въздържана с емоциите си.

— Кой? Ти ще си по-въздържана емоционално, това и да го видя, няма да го повярвам!

— Повярвай ми, ще бъдеш с мен през цялото време. Това ще е един от най-щастливите дни в живота ни и ще го изживеем по най-добрия начин. Ще отпразнуваме официално нашето общо бъдеще и всички — бебето, ти и аз, ще сме добре.

— Може и да се тревожа твърде много, но вие сте моят живот и искам винаги да сте добре.

— И ще сме добре, щом ти си до нас. Ти си моята сила и енергия. Без твоята подкрепа и увереност не бих могла да се справя в ситуация като снощната. Въпреки тревогите си за мен ти запази спокойствие и хладнокръвие, помогна ми да възвърна жизненото си равновесие. След това уважи решението ми да се появя на коктейла. Знам, че всичко е било като кошмар за теб, но ти застана до мен, след което се погрижи за спокойствието ми. Така може да постъпи само един невероятно уравновесен, силен и любящ човек.

Докато си говореха, той приготви сандвичи и напълни термос с кафе, а после направи и фреш от портокали и го наля в пластмасово шише. Изми и няколко ябълки и ги прибави към другите продукти за пикника, а после каза:

— Още ли си тук? Отивай да се обличаш? И аз идвам да се преоблека.

След обстойния преглед се разбра, че Марая и бебето са добре. Така напълно успокоени се отправиха с колата към едно райско кътче край язовир „Искър“. Намериха равно място и разпънаха постелка, на която да седнат. Седнаха с отправен поглед към язовира.

— Много е красиво и успокояващо! — каза тя, опирайки глава на рамото му.

— Да. Спокойно и приятно е! — отвърна той и сложи ръка през раменете й, за да я прегърне и да й е по-удобно.

— Виж. Две патици плуват бавно по водата! Красиви са. Сигурно са двойка като нас.

— Наоколо всичко е невероятно красиво! Природата се събужда от зимния сън! Дърветата започват да се раззеленяват! Тревата около нас е съвсем млада! Птичките весело чуруликат, очакват с нетърпение пролетта! Въздухът е чист, а водата кристална.

— Да. Невероятно е преди настъпването на пролетта! Сезонът, в който всичко разцъфтява. Птиците се завръщат от топлите страни. Слънцето грее по-ярко и стопля земята за развитието на нов живот. Ние ще отбележим официално нашето съвместно съжителство и ще заживеем като съпруг и съпруга. Колко бързо минава времето, само след пет месеца ще сме и родители!

— Не бях се замислял за това. Запознахме се през лятото и се влюбихме. Заедно сме от половин година, а имам чувството, че те познавам по-добре от себе си и сме заедно цял живот.

— Така се получава, когато любовта е истинска, времето спира да съществува. Виж ни тук, стоим си спокойно и се наслаждаваме на природата! Щастливи и доволни от живота си, гледаме пред себе си и всичко е прекрасно! Любуваме се на истинските неща — язовира, птиците, дърветата, дори и на храстите и тревата, на която седим! Всичко това е живо и истинско и ни зарежда с много енергия и сила! Какво можем да искаме повече от това?

— Права си както винаги. Дишането на чистия въздух, красотата на природата, усещането на прилив на енергия и спокойствието на това място са върховни!

— За съжаление не си взех материали за рисуване, за да отприщя чувствата си и да нарисувам красотата на това вълшебно място.

— Не мисли за това. Пак ще дойдем и ще имаш възможност да изживееш всичко отново и да го нарисуваш. Сега ще се снимаме, за да запазим момента, въпреки че той ще остане завинаги в сърцата ни, както всички мигове, които изживяваме заедно.

— С родителите ми и брат ми често ходихме на пикник, но не сме идвали тук. Когато отидем днес у нашите, ме подсети да ти покажа рисунките си от тези пикници.

— Непременно ще ги разгледам. Следващия път ще имаш всичко необходимо за рисуване в колата ми и когато сме на пикник, ще можеш да запазиш всеки момент, пречупен през погледа ти с творба.

— Да, но докато рисувам, ти ще скучаеш, а аз не искам да се чувстваш така.

— Няма начин това да се случи, щом си до мен. За мен ще е истинско удоволствие да те наблюдавам, когато твориш.

— За всичко имаш позитивен отговор. Знаеш как да ме зарадваш във всеки момент.

— Правя и казвам само това, което чувствам, тъй че не ме изкарвай светец.

— За мен си такъв — отвърна Марая и неочаквано за него го целуна нежно и продължително, така че накара кръвта му да закипи.

Изведнъж, както бе нажежила обстановката, се изправи и го хвана за ръка.

— Хайде да се разходим наоколо да разгледаме местността и да се снимаме.

— Ок. Само да прибера чантата с храната и напитките в колата.

Двамата, хванати за ръце, се разхождаха бавно и се наслаждаваха на природата. Направиха си снимки както на самите тях, така и на всичко около тях и се опитаха да хванат в кадър и няколко красиви птички, които пееха в клоните на дърветата. След невероятната разходка огладняха и се върнаха отново на полянката, където си разпънаха отново постелката и седнаха да си хапнат сандвичите и сока, които той бе приготвил. След обяда се излегнаха и наблюдаваха движението на облаците и формите, които те образуваха. Такова спокойствие ги бе обхванало, че бяха забравили за работа и проблеми. Съществуваха само те и природата около тях.

— Сега напълно осъзнавам защо родителите ми много държаха да ходим редовно на разходки сред природата! Когато бяхме на излет, ние се забавлявахме заедно и се наслаждавахме на това, че прекарваме време само за нас! Въпреки многото им задължения във фирмата те бяха намерили начин да игнорират всичко и всички и да запазят тези моменти само за нас и природата. Пред нас не обсъждаха работата си или проблеми, свързани с нея. Така си даваха почивка за тях самите, а и отделяха цялото си внимание на нас.

— Техният пример е поучителен и ние трябва да бъдем като тях. Времето, което имаме за почивка, да използваме само за нас и семействата си — каза Матю.

— Съгласна съм. Никаква работа и телефонни разговори, свързани с нея, когато сме в почивка, сред природата или със семействата си.

В късния следобед, заредени с много положителни емоции от изкарания ден, двамата пристигнаха в дома на родителите й.

— Здрасти и добре дошли — сърдечно ги посрещна Марина.

— Здрасти, мамо — й отвърна Марая и двете се прегърнаха и целунаха.

След това последва същият поздрав и между Матю и Марина. В това време при тях дойде и Крис, който също ги поздрави с добре дошли. Прегърна и целуна дъщеря си и се ръкува с бъдещия си зет. Когато се настаниха в хола, Марая започна да разказва:

— Днес си направихме чудесна разходка край язовир „Искър“! Само че не успях да нарисувам пейзажа, но направихме снимки, които ще видите! Беше невероятно красиво и някой път трябва да дойдете с нас!

— Как така си пропуснала момента да не рисуваш? — е учуди баща й.

— Бяхме с колата на Матю, а в нея нямам необходимите материали. Знаеш, че в моята винаги си нося листи и моливи, но за в бъдеще и в неговата кола ще има всичко, което ми трябва, за да запазвам преживените моменти по моя си начин.

Тогава баща й се обърна към Матю:

— По-добре недей да носиш нищо. Когато се отнесе да рисува, забравя за всичко и всички около себе си и на теб ще ти е скучно.

— Не се страхувам от това. Когато тя е щастлива, и аз съм щастлив. Докато тя рисува, аз ще я гледам и ще чувстваме емоцията заедно — му отвърна Матю и хвана ръката й.

Тя го погледна нежно и каза:

— Дори и да реша да рисувам, няма да пренебрегна Матю. Нищо не е по-важно от него, а и забравяте, че скоро ще сме трима и някой друг ще има по-голяма нужда от мен.

— Така е, момичето ми! — каза майка и. — Когато станеш майка, приоритетите ти ще се променят. За мен винаги баща ви и вие сте на първо място.

В хола влезе Дани, който бе навън с приятели. Когато видя сестра си и бъдещия си зет, се усмихна.

— Здрасти на всички. Как е бъдещата майка героиня от снощи? Добре ли си, сестричке — се наведе над нея той и я прегърна, и целуна. — Снощи много ни изплаши.

— Не им напомняй за снощи. Днес са били на пикник сред природата, а сам знаеш колко благодатно действа това на човек! — го смъмри майка му.

— Не се безпокойте. Сутринта бях на преглед и всичко е нормално. Чувствам се отлично. Всичко мина. Благодаря ти, Дани, че си се погрижил за всичко вместо мен, докато дойда.

— Нямаше никакви проблеми, сестричке. Знаеш, че журналистите са моя слабост — и намигна на Матю. — Важно е, че ти си добре. Всички бяха добронамерени. Твоят любим е подбрал най-добрите си колеги. Мисля, че ще има само положителни мнения, защото ревюто бе перфектно, а за организацията нямам думи. Като за начинаещ пиар Матю се справи отлично. Можеш спокойно и за в бъдеще да го използваш.

— Със сигурност винаги ще имам нужда от помощта му — каза Марая и отправи към него поглед, отразяващ цялата й любов.

— Както и аз от теб — отвърна Матю и отвърна на погледа й със същата любов.

После разговорът се насочи към предстоящата сватба. Тъй като бе решено да е в София, близките на Матю щяха да дойдат един ден по-рано и да се настанят в хотел.

 

 

Двете седмици до сватбата минаха като на сън за младоженците. След триумфиращия успех на ревюто Марая получи много договори за доставка на дрехи от новата колекция. Матю довърши материала за предстоящия брой на списанието. В същото време се занимаваше и с организацията по сватбата. Много внимаваше любимата му да има повече време за почивка и да не се преуморява. Дойде дългоочакваният ден.

От месеци двамата живееха заедно. Бяха свикнали с характера и начина на живот на другия. Съобразяваха се и си отстъпваха. Ако възникнеше спор, и двамата се държаха толерантно. Намираха решение на проблема.

Марая като по-позитивен и отстъпчив човек винаги намираше решение, което бе добро и за двамата. Любовта им бе все така силна като първия ден, дори се засилваше с всеки ден. Двамата си принадлежаха отдавна, но искаха да са законна двойка пред света.

В деня преди сватбата близките на Матю дойдоха и се настаниха в хотел. Имаха дори време да се разходят в София. Вечерта бяха поканени на ресторант от бъдещите съпрузи. След вечерята Матю закара Марая до дома й, откъдето щеше да я вземе като булка. Тя го помоли да остане с нея, защото така ще е по-спокойна, а и той не искаше да я оставя. Двамата не се бяха разделяли от момента, в който заживяха заедно, и още по-малко искаха да се разделят именно сега, ден преди сватбата. Когато брат й разбра, че и Матю остава у тях, се пошегува:

— Вие сте като Пижо и Пенда, не можете да се разделите. Зет ми, имаш последна свободна вечер като ерген и пропускаш шанса да се забавляваш с приятели.

— С Марая до себе си нямам нужда от свободни вечери. Тя не ме е спирала да се виждам с приятелите си, но се чувствам най-добре, когато сме заедно с тях. Сега сигурно няма да ме разбереш, но когато срещнеш истинската любов, всичко ще ти се изясни. Тогава няма да имаш желание за свободни вечери. Защото ще искаш да прекарваш всяка свободна минута с любимия човек. Особено ако и двамата сте с много служебни ангажименти.

— Сигурно си прав. Дано и аз някой ден да срещна любовта на живота си и да се чувствам като теб — отвърна Дани замислено и добави: — Наслаждавайте се на любовта си.

— Благодаря от името и на двама ни, наистина се наслаждаваме на любовта си, защото съдбата ни е обща.

Ние сме създадени да сме заедно и това е най-голямото ни щастие.

Родителите им го слушаха и се възхищаваха на всеотдайността му към дъщеря им. Бяха спокойни за нея и сигурни за щастливия им семеен живот.

— А сега си мисля, че за Марая е по-добре да си ляга. Колкото и да е щастлив утрешният ден, за нея това ще е голямо напрежение и силни емоции. Затова трябва да се наспи — каза внимателно Матю.

— Какво? Искаш да си легна толкова рано, едва десет часа е! — възпротиви се тя.

Но майка й го подкрепи и като им пожела лека нощ, ги изпрати да си лягат:

— Скъпа, послушай го, а утре и той трябва да става рано.

С този аргумент тя убеди дъщеря си.

На сутринта Матю се събуди рано, но не можа да се въздържи и да не целуне любимата си. Внимателно я целуна, а когато тя се размърда, той я успокои:

— Спи, скъпа, аз тръгвам. Обичам те, ще се видим след няколко часа.

— И аз те обичам, до скоро — му отвърна тя сънено и продължи да спи.

Марина го очакваше в кухнята със закуска и кафе. Въпреки че първоначално той отказа да закуси, тя го убеди, че е наложително да го направи. В това време при тях влезе и Крис и каза:

— Хайде, сядай, ще закусим заедно, наясно си, че съпругата ми няма да те пусне преди това.

— Да знам, че нашите жени са упорити и не може да им противоречим — каза шеговито Матю.

— Дъщеря ми спи ли! Как така не те е последвала? — опита Марина.

— Спи, въпреки че се пробуди, но отново заспа. Оставете я да поспи. Денят ще е дълъг и не искам да се изморява много. Знаете колко е емоционална, и се опасявам, че цял ден няма да седне.

Марина усети притеснението в гласа му и каза успокоително:

— Не се безпокой. Ние ще се грижим за нея и няма да й позволим да се натоварва или притеснява за каквото и да било.

— Знам, но познавате и нея добре. Тя иска всичко да е перфектно, и обича да се справя сама.

— Бъди спокоен. Това е вашият сватбен ден и от двамата се желае единствено да се забавлявате, защото този ден ще остане в сърцата ви като скъп спомен. А ние ще се погрижим всичко да е наред.

— Точно така, Матю, послушай бъдещата си тъща и остави всичко на нея, а и ние с Дани сме тук — каза Крис. — Каквото е необходимо да се направи, ще бъде направено, както трябва.

— Добре. Благодаря ви за всичко. Довиждане.

— Довиждане, момчето ни — казаха след него родителите на Марая.

— Дъщеря ни е с късмет, щом има толкова грижовен мъж до себе си — каза замислено Крис.

— Да. Има късмета на майка си — му отвърна тя и нежно прегърна съпруга си.

— Този въпрос е спорен, защото в мига, в който те видях, разбрах, че ти си моята съдба — се възпротиви той и я целуна, като вложи в целувката цялата си любов.

След като Марина си пое дъх от страстната целувка на съпруга си, каза въодушевено:

— Важното е, че дъщеря ни е щастлива и зет ни я обожава.

— Да, любов моя, и дано имат дълъг и щастлив семеен живот като нашия.

Двамата родители още бяха прегърнати, когато при тях влезе дъщеря им.

— Добро утро, мамо, тате — и целуна всеки.

— Добро утро, момичето ни — й отвърнаха едновременно двамата.

— Днес денят е прекрасен и аз се чувствам така.

— Да, и така трябва да е. Сядай да закусваш и ще ти направя кафе — каза майка й. След това се обърна към съпруга си: — Скъпи, ако си закусил, може да събудиш сина ни, за да има време да закуси, и се захващайте с вашите задачи. След час идва фризьорът и няма да мога да ви обърна внимание.

— Спокойно, мамо, тук съм — каза с настроение Дани. — Добро утро на всички — и даде по една целувка на всеки. — Аз съм в пълна готовност за сватбата на сестра ми.

Матю се прибра вкъщи. Взе си душ и се избръсна. Облече сватбения си костюм. Сложи си парфюм и оформи косата си с гел, а когато се огледа пред огледалото, одобрително каза сам на себе си: „Е, приятел, готов си да грабнеш жената на живота си и да поемете двамата по пътя на общото си щастие!“. Само до преди седем месеца дори не бе сънувал, че съдбата ще му поднесе този дар. Да открие жената, която го прави щастлив, и животът му с нея да продължи като във вълшебна романтична приказка!

Марая също се приготвяше. След като си взе душ и разреса дългата си коса до блясък, облече много фино бельо. След него и невероятно красивата рокля, която бе проектирана и изработена по неин модел. Роклята бе от бял сатен и дантела със златна нишка. В горната част се съчетаваха двата материала, като преобладаваше дантелата. Тя обхващаше гърдите и половината горна част и раменете. От кръста надолу се спускаше свободно и умело прикриваше закръгленото коремче от бременността й. В долната част, противоположно на горната, се спускаше зигзагообразна ивица от дантелата и предаваше оригиналност и красота. Цялата рокля бе като бижу — красива и неповторима. След като се облече, сложи бижутата, подарени й от Матю. Фризьорката й направи прическа, като сплете косата й на една страна и прекара през цялата плитка златно синджирче, което блестеше в русата й коса. Марая се загледа в отражението си на огледалото и забрави за присъствието на майка си и фризьора, и отприщи мислите си: „След часове ще си съпруга, а след няколко месеца и майка. Откри щастието си с Матю. Благодарение на съдбата получи шанс да срещнеш истинската любов. И цял живот ще си благодарна за късмета си“.

— Марая! — майка и я отдели от мислите й. — Беше се отнесла нанякъде. Много си красива, момичето ми. Всичко ти отива, но с тази рокля, бижута и прическа си прелестна. Матю няма да отдели погледа си от теб.

— Той и без цялата тази помпозност не го отделя. Следи ме като орлица малкото си, да не би да падне прашинка над мен. Знам, че ме обича и се притеснява, но така натоварва себе си. Аз искам да е спокоен и щастлив.

— Неговото поведение ми напомня много за баща ти. Първо, когато бях бременна с теб, а после и с брат ти. Той се държеше по същия начин както Матю. Сякаш бременността ни ги прави по-чувствителни и грижовни и се отразява повече на тях, отколкото на самите нас. Радвай се, че си обичана толкова много. Както виждаш нас с баща ти. Любовта прави двойката по-силна, а и той се държи много примерно. Наблюдава те, но не ти досажда и не ти пречи да вършиш служебните си задължения, дори напротив, подкрепя всяко твое решение.

Докато майката и дъщерята си говореха, при тях влезе Крис. Щом видя дъщеря си, се развълнува. Пред него стоеше прелестно малкото му момиче, което от днес вече щеше да принадлежи на друг. Той беше щастлив и тъжен едновременно. Щастлив, защото тя бе намерила мъжа на мечтите си, и тъжен, защото тя излиташе от бащиния дом. Въпреки че живееше отделно от родителите си, те винаги бяха до нея. Отсега до нея щеше да е преди всички любимият й съпруг. Марина почувства вълнението и мислите на съпруга си, доближи се до него и спокойно каза:

— И на мен ми е мъчно за нашето момиченце, но тя е щастлива и това е най-важно в този момент, а и животът е такъв. Родителите създават деца, грижат се за тях и когато пораснат, ги пускат да търсят щастието си, а когато го намерят, се радват за тях.

Крис се успокои и като прегърна и целуна жена си, отиде до дъщеря си:

— Марая, ти си най-красивата булка, която съм виждал. Матю има голям късмет с толкова прелестна съпруга и имам предвид не само външната ти красота, нея я виждат всички. Но и ти като майка си притежаваш красота, която се усеща само от хората, които познаваш. Обичам те. Бъди щастлива — с насълзени очи каза Крис, след което прегърна и целуна дъщеря си, като внимаваше да не развали прическата и грима й.

— Благодаря ти, тате. Искам да благодаря и на двамата за любовта и подкрепата, с които сте ме дарявали през живота ми. Благодарение на вас аз съм това, което съм, и се гордея, че имам родители като вас. Въпреки че вече ще имам собствено семейство, никога няма да се откажа от семейството, което ме е създало, отгледало и изградило като личност. Така че не се притеснявайте, защото аз не ви напускам, само семейството ни се увеличава. Обичам ви.