Мартин Тошев
Беззвездна нощ

В тъмата без шум песнички пея, за самотата, тъгата и струните живи.

Просторно е, тихо е, но песента се реди, нощта няма край и нивга ще има.

Топло е в сухия мрачен студ на космическото пространство, сами сме тук с един астероид.

Седнали дружно жулим си нотички, с ледени пръсти редят се замръзвайки.

Песен за пеене няма, останал е само един стих,

замръзнал е някъде там в небосвода, седнал с китара на един астероид.

май, 2019