Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (78)

1

Дон седеше сама до масата в кухнята и пиеше диетична пепси-кола. Стомахът й не искаше да задържи нищо друго в първите два часа след ставането й от леглото сутрин. Беше ли характерно повдигането за толкова ранен стадий на бременността? Или означаваше, че нещо не е наред с бебето? Не знаеше. Но пък, от друга страна, тя не знаеше абсолютно нищо за бременността. Знаеше само, че мрази да се чувства по този начин. Колко ли щеше да продължи? Не и цели девет месеца, моля те, Господи!

И училището. Беше пропуснала учебните часове предния ден и в никакъв случай не можеше да отиде и днес. Не че завършването щеше да е от голямо значение, след като успееха да създадат и продадат видеоиграта, но беше работила упорито в продължение на четири години и искаше да види резултата, изразен в цифри в дипломата й.

Потисна риданието си. Чувстваше се толкова самотна! Господи, как й се искаше да има с кого да си поговори по този въпрос. Не можеше дори да спомене на приятелките си, защото само след две секунди новината щеше да гърми из цялото училище. При нормални обстоятелства, мама щеше да бъде очевидният избор, но сегашните обстоятелства бяха всичко друго, освен нормални.

Разтърси глава. Не можеше да повярва. Да се опита да съблазни Джери. Майка й вероятно беше полудяла. Това беше единственото възможно обяснение.

Е, луда или не, тя никога вече нямаше да й проговори!

Което означаваше, че няма нито един човек на земята, с когото би могла да поговори за бременността си. О, да, можеше по цял ден да говори за това с Джери, обаче той като че ли не се интересуваше от неразположенията и терзанията й. Той говореше единствено за радостта си от предстоящото раждане на бебето и как то щяло да управлява света.

Понякога й се струваше, че Джери е също толкова луд, колкото и майка й.

А и къде беше той в момента? Беше й казал, че има важна среща в града с хора от фирмата „Електроник Артс“, но решил тя да остане у дома, защото не бил настъпил подходящият момент и тя да се появи в картината. Каквото и да означаваше това. А дали наистина беше там, зает с това? Обикновено тя вярваше сляпо и безрезервно на всяка негова дума, обаче беше забелязала, че той изчезва някъде всеки вторник за около четири часа. О, той винаги имаше разумна причина, обаче на нея й беше направило впечатление, че тези важни срещи винаги стават по едно и също време.

Съвпадение или…?

Или какво?

Дали не посещаваше сбирките на анонимните алкохолици? Не, той не беше алкохолик. Пиеше само бира, а и никога не прекаляваше. Някое друго анонимно сдружение? Не…

Хрумна й една наистина обезпокоителна мисъл. Ами ако трябваше да се отчита на някой надзорник, който да следи поведението му предвид освобождаването под гаранция? Да, така вероятно би твърдяла мама. Абсолютно. Обаче нямаше начин…

Като се замислеше, какво я караше да бъде толкова сигурна, че той не е бивш алкохолик или наркоман? Какво всъщност знаеше тя за него? Веднъж го беше запитала за семейството му, но той набързо беше приключил с въпроса: нямал братя и сестри, родителите му били мъртви. И точка. Осъзна, че същото би могло да се каже и за нея. Тя не беше виждала баща си дори на снимка, а ето че сега, в известен смисъл, нямаше и майка.

Имаше само себе си. И бебето.

О, господи, бебе! Не искам да имам бебе!

Нямаше да може да се справи, да отгледа това дете. Трябваше да направи нещо… да прекъсне бременността. Обаче не можеше да сподели решението си с Джери. Господи, той щеше да получи припадък! Трябваше да го направи тайно, а на Джери да каже, че абортът е бил спонтанен.

Без да си даде време да помисли, тя скочи на крака. Тръгна към компютъра на Джери, без да обърне внимание на повдигането и прилошаването. Да, трябваше да направи нещо по въпроса. Щеше да потърси най-близката клиника за аборти. Трябваше да има поне няколко десетки в града.