Георги Б. Караджов
Прозорец (1) (сценичен етюд)

Авторът си представя детето като петгодишно момиченце, облечено с розова рокличка, с голяма панделка в косата, чистачката — като жена над трийсетте, облечена работно, човекът със стълбата може да бъде и в костюм, момичето — на около двайсет години с дълга, свободно пусната коса и широка бяла рокля, пътниците — над четиридесетте, облечени обикновено, като за път, жената — елегантно облечена, на средна възраст и момчето — двайсет и пет годишно по дънки и фланелка. Това е условна типизация, която се поддава на интерпретация, както и всичко останало в целия етюд.