Книгата е полезна, но също така на моменти (доста такива) е леко дразнеща поради факта, че автора с лека ръка тегли с двоен аршин. Описаните негативи са присъщи не на отделни личности в САЩ, ами са вкоренени в националния им манталитет. Накратко казано Джо Наваро не вижда гредата в своето око, но умело посочва сламката в чуждото. Сталин бил нарцистична личност, ама не се сети да спомене Байдън, Тръмп…, че чак до Вашингтон, колко ли от тях са различни? Цялостната политика на държавата му се базира на хищничеството, ама учудващо психолога на ФБР не вижда това.Описаните от автора психологически недъзи са характерни за болшинството от т.нар. успели личности в САЩ, като навсичко отгоре негативите в не един или два случая са пряко пренесени в продукта им (софтуер незачитащ личното пространство, автоматични инсталатори, ГМО продукти… снаряди с обеднен уран, атомната бомба). Моралния дисонанс е поразителен, но ако читателя е готов да пренебрегне това, то има какво да се вземе от книгата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.