Лекси Блейк
Без милост (6)

5.

— Онзи мъж те гледа така, сякаш си маса, отрупана с всевъзможни вкуснотии, а той от години е бил на диета — рече Лили, докато влизаше в офиса на Ели седмица по-късно. — Ще трябва да спуснем щорите, иначе той няма да свърши нищо.

Ели вдигна глава и изгледа строго асистентката си, тъй като тя не беше сама. Кайл Касталано вървеше до нея.

Въпреки това успя да зърне Райли. Очите им се срещнаха за миг, преди тя да отвърне поглед.

Синът на Стивън беше хубав мъж, винаги безупречно облечен. Ако отделяше на работата си толкова време, колкото посвещаваше на гардероба си, Ели щеше да има сериозен съперник за креслото на изпълнителния директор. Но противно на очакванията, Кайл, изглежда, беше доволен от поста си на заместник-директор и обичаше да прекарва следобедите си в свалки със секретарките.

Все пак беше син на Стивън и тя бе длъжна да го търпи и да се съобразява с него. Започнала бе да се пита дали той не се увърташе около Лили. Напоследък постоянно се мотаеше около бюрото й.

— За кого говориш? — Кайл, понесъл голяма купчина документи в ръце, се извърна към прозореца, от който се разкриваше гледка към главния офис и право към Райли. — Не за адвоката, нали? Наистина ли мислиш, че той е толкова глупав, че да си помисли, че може да контролира Ели със секс? Мисля, че Ели не е правила секс от години.

Да, той наистина беше отвратителен.

— Какво ти е нужно, Кайл?

Последните два дни бяха доста тежки. Шари не спираше да й звъни, а тя всячески се стараеше да избегне разговорите с нея. Сестра й или плачеше, че са се отнесли несправедливо с нея, или крещеше на Ели, че е скръндза, която й завижда и иска да я провали.

Стивън не бе идвал в офиса. Той бе напуснал преди седмици, сякаш вече се бе пенсионирал. За съжаление, все още беше изпълнителен директор на компанията и тя се нуждаеше от одобрението му, преди да се заеме с текущите проблеми.

Все още нямаше информация дали Райли е върнал договора за изкупуването. Според нея адвокатските документи се придвижваха прекалено бавно.

Да не споменаваме факта, че беше ужасно разсеяна, защото Райли се бе преместил в офиса срещу нея. Когато вратата се отваряше, тя го виждаше как се движи наоколо. Често говореше по телефона и обичаше да крачи из помещението. Господи, този мъж се движеше с грацията на хищник! В късния следобед сваляше вратовръзката си, навиваше ръкавите на ризата до лактите и Ели можеше да зърне загорялата кожа и мускулите отдолу.

— Възникна проблем в счетоводството. — Кайл остави голямата купчина върху бюрото й.

— Какъв проблем? — Пред нея се мъдреха поне хиляда страници. Нима той наистина очакваше тя да ги прегледа?

Красивото му момчешко лице се смръщи озадачено.

— Не знам. Докладваха нещо за пари, които са били определени за нещо, а сетне използвани за друго.

Значи, и с това трябваше да се оправя. Супер. Ели отпусна длан върху купчината.

— Ще се погрижа за това.

— Разбира се, че ще го направиш — изстреля Кайл и смигна на Лили. — Ще се видим по-късно, красавице.

Лили завъртя очи.

— Не и ако първа те видя и се покрия.

— О, и да, Ели, кажи на бойното си куче да не си пъха носа в моите дела. — Кайл посочи към Райли.

Значи, Райли здравата се бе заел за работа. Тя бе чула, че е поискал доклади от шефовете на отдели.

— Щом си е пъхнал носа в делата ти, значи, е имал основателна причина. Той се опитва да се увери, че всичко е наред за изкупуването и за заседанието на борда. Моля те, опитай се да се разбереш с него.

Кайл се облегна на рамката на вратата.

— Ще му предоставя всичко, от което се нуждае, за да мине изкупуването безпроблемно. Не е нужно той да действа зад гърба ми. Искам да помогна на теб и на скъпия татко да се пенсионира по живо по здраво.

— Ще ти бъда благодарна, ако не създаваш много главоболия на Райли.

Кайл примирително вдигна ръка.

— Не бих си го и помислил. Ще му изпратя копие и от тези отчети на счетоводството. Извинявам се, ако съм се държал кретенски. Шефът на Финансовия отдел ми наду главата с непонятни неща. Не разбрах и половината от това, което ми каза, а имам степен по счетоводство от колежа. — Озърна се назад, преди да продължи. — Хей, докато съм все още тук, между теб и новия ни сътрудник става ли нещо, за което трябва да знам?

— Не, защо?

Той сви рамене.

— Хората приказват.

— Кои хора? — попита Ели.

— Хей, новият ти секси адвокат спокойно може да е модел. Няма начин хората да не говорят. Прекарваш с него много повече време, отколкото с всеки друг мъж в компанията.

Ели почувства, че се изчервява, но се опита да запази невъзмутимо изражение.

— В момента той е много важен за нас. Господин Ланг е тук, за да се погрижи изкупуването и гласуването на борда да минат гладко, така че е напълно естествено да прекарвам много време с него. Клюкарите ще трябва да си намерят нещо друго, с което да си чешат езиците.

— Това едва ли ще стане скоро. — Погледът на Кайл се смекчи. — Знаеш, че за мен ти си като сестра. Не искам да пострадаш. Мъж като него никога не би се мотал наоколо. Ако той души около теб, най-вероятно има скрити мотиви.

Да, Кайл можеше да бъде доста злобен брат. Още откакто се запознаха като тийнейджъри, той винаги беше хаплив и злопаметен.

— Ще се постарая отношенията ми с него да останат строго професионални. Не е нужно да се тревожиш за мен. Както каза преди малко, аз не мога да бъда контролирана със секс. Всички го знаят.

— Хей, ти си шефът. Има причина, за да си шеф. На практика ти си съвършена, Ели. Всички го знаят. Бог ми е свидетел как баща ми винаги повтаря, че ако искам да постигна нещо в живота си, трябва повече да приличам на теб.

Отношенията между Кайл и баща му бяха доста деликатни. Стивън дори не бе подозирал за съществуването на сина си, преди Кайл да навърши петнадесет и майка му да поиска издръжка. След тест за бащинство, последван от няколко съдебни дела, Стивън бе принуден да плаща за частна гимназия и за колеж. Той бе назначил Кайл в „Страткаст“ и помежду им се бяха установили прилични отношения.

На Ели щеше да й се наложи да работи с него, след като Стивън се пенсионира.

Скоро щеше да има експлозия и очакването опъваше нервите й докрай.

Стресът заплашваше жива да я изяде. Клаузата с охладителната система беше много неприятна изненада. Не беше нещо, с което хората й не можеха да се справят, но се случваше в лош момент. За капак се прибавиха и неуредиците в Счетоводния отдел и явно плъзналите слухове.

Разпадаха се малки неща, които сами по себе си не бяха притеснителни, но заедно можеха да представляват сериозни проблеми. Тя трябваше да се погрижи „Страткаст“ да има репутацията на стабилна и сигурна компания.

Задаваше се и гласуването. Ели трябваше да приключи със сделката за изкупуването преди това.

— Сигурна съм, че не се нуждаем от още един човек като мен — изрече тя накрая, чудейки се как точно да се държи с него. — Съжалявам, че баща ти е казвал това. Уверена съм, че не е имал намерение да ни настройва един срещу друг.

— Права си. Той просто ти се възхищава. Струва ми се, че те възприема като своя дъщеря. Извини ме, задето ти стоварих счетоводните бъркотии на главата. — Кайл изкриви лице в гримаса. — Никак не ме бива с числата, а Шарън след три седмици излиза в отпуск по майчинство. Макар че имам и добра новина.

— Ще й дойде добре — вметна Лили саркастично, приседнала на ръба на бюрото на Ели.

— Едва ли ще ми помогне — измърмори под нос Ели.

Кайл подмина без внимание забележката й.

— С нас се свърза журналист, който иска да напише статия за теб като бъдещ успешен изпълнителен директор. Нещо за разчупване на стереотипите за жените на ръководни постове и разгръщането на възможностите им в света на техниката.

Ели изпъшка.

— Аз още не съм изпълнителен директор. Това е твърде преждевременно.

— Въпреки това, мисля, че интересът на сериозната преса е добра новина. Ще оставя телефония му номер на бюрото на Лили и тя може да уреди интервюто — заяви Кайл.

Ели му кимна. Той може и да беше противен заядливец, но беше доста организиран и преките му подчинени го харесваха. Кайл се обърна и излезе.

— Сега може ли да поговорим за жребеца отсреща? — не се стърпя Лили. — Защото, ако ти не го искаш, може ли аз да го имам?

— Той не е парче месо, Лили — възрази Ели. Просто е най-сексапилният мъж, когото бе срещала. Това бе всичко.

Акулите кръжаха. Тя ги бе видяла да нахлуват в кабинета му, накипрени в марковите си костюми и безумно високи токчета. Всяка жена в проклетата сграда си бе намерила повод да посети импровизирания му офис. Поднасяха му кафе, бисквити или безобразно пищните си цици.

Той бе приел кафето, споделил бисквитите и доколкото тя можа да види, пренебрегнал всички цици.

Беше само въпрос на време. „Страткаст“ нямаше възприета политика относно срещите на работното място. Райли беше свободен да вкуси всяка една от жените, които му се предлагаха.

— Не смяташ ли, че е малко непрофесионално? — чу се да пита Ели. Поклати глава, защото отново го зяпаше. Той беше много оживен, когато говореше по телефона. Кръстосваше помещението и ръкомахаше. Когато включеше събеседника си на спикърфон, често грабваше батъра, който държеше зад вратата, и упражняваше замаха си. Не беше донесъл много лични вещи в офиса. Нямаше снимки на семейството и приятелите. Само няколко книги, батъра и няколко топки за голф.

— Те наистина клюкарстват — заяви Лили и тръсна тъмната си коса. — И ще продължат да го правят, независимо дали има нещо помежду ви. По-добре да извършиш престъплението, щом така и така ще те осъдят. Това смятам.

— Те наистина ли мислят, че спя с него? — Ели толкова се бе старала да се държи професионално с него.

— Жените знаят единствено, че те биха го направили. А мъжете ревнуват, защото никога не си поглеждала никого от тях. Не ми върти очи. Ти не го разбираш. Ти си жена шеф. Мнозина мъже намират това за привлекателно. Те искат да видят дали могат да те опитомят. Така че, да. Те ще продължат да говорят, освен ако не уволниш господин Суперсекси и не наемеш някой по-възрастен и не толкова готин. И ти имаш нужда малко да поживееш — насърчи я Лили. — Ще задържа обажданията, докато се оправяш със счетоводния кошмар. Но трябва сериозно да си помислиш да преспиш с него. Някой непременно ще го направи.

Но нямаше да е тя. Щеше да се наложи да гледа как някоя друга жена се намества в леглото на Райли Ланг, след като той разбере, че не би могла да е Ели. Той щеше да се отегчи и да продължи напред. Повече нямаше да цъфва в кабинета й и да я принуждава да обядват заедно или да я води на вечеря.

През изминалата седмица тя се бе хранила с него поне веднъж на ден. Младата жена ги наричаше делови срещи и двамата обсъждаха акциите, но неизбежно разговаряха и на по-лични теми. Тя узна, че той обича да чете трилъри, но не и съдебни, защото не можел да понася неточностите. Харесваше индийска кухня и любимият му коктейл беше ром с кока-кола. Имаше двама братя и една сестра, макар че беше най-близък с по-големия си брат.

Ели го харесваше и затова й бе толкова трудно да му отказва.

— Да не би Кайл да те сваля? — По-лесно беше да говори за сексуалния живот на Лили, отколкото за нейното въздържание от плътските удоволствия.

Лили сви рамене.

— Той сваля всичко, което носи пола.

— Кайл е безделник и женкар.

Лили се намръщи и сви устни.

— Не подозирах, че си била толкова близка с него. Знаех, че нямаш особено високо мнение за него, но това не беше ли прекалено грубо?

Ели никога досега не бе чувала подобен тон от приятелката си. Да не би суперкомпетентната й, винаги безупречна в работата си асистентка да се е влюбила в някой тип като Кайл Касталано?

— Той излиза с много жени. Не исках да прозвуча злобно.

— Разбира се, че не си — тутакси омекна Лили, отхвърляйки дори мисълта за нещо подобно. — Ти не би го направила. Знам, че той е женкар, и — не, не съм влюбена в него. Ние сме приятели. Намирам го за забавен, но той няма да се напъха в копринените ми гащички. Мога да запълня времето си с много по-добри неща. Въпросът е какво ще бъде мястото му в компанията, след като баща му се пенсионира?

Наистина добър въпрос.

— Нямам представа. Той е умен и организиран, но не съм сигурна дали наистина е подходящ за заместник-директор. Много често закъснява и прехвърля нещата, които не разбира, на други хора, вместо да се опита сам да се справи. Не съм сигурна какво ще правя. Може да предоставя на Райли да реши съдбата му.

В крайна сметка човекът бе заявил, че е тук, за да свърши мръсната работа вместо нея.

Кайл можеше да се стегне или да напусне. Тя щеше да му даде достатъчно време, за да реши какво ще прави, но нямаше да търпи прекалено привилегирован развратник в редиците на ръководния си персонал. Не и след като имаше толкова много свестни и способни хора, които чудесно щяха да се справят с работата.

Не биваше да изпуска Кайл от поглед и да вземе правилното решение, за да не я гложди съвестта.

Лили скочи от бюрото и се отправи към вратата.

— С удоволствие ще наблюдавам срещата. Тук ли ще се състои, или в Отдела по НИРД^[1]?

Ели се изправи. Трябваше да отиде и да провери какво, по дяволите, ставаше.

— В Отдела по НИРД. След малко ще съм там.

— Аз ще съм тук — каза Лили. — Ще наблюдавам лъва в бърлогата му.

Лили се настани зад бюрото си и наистина се вторачи в крачещия надлъж и шир Райли.

Ако Ели останеше тук, и тя щеше да прави същото. По дяволите. Щеше да прекара целия следобед, захласната по този мъж, вместо да се занимава с текущите проблеми.

Ели се запъти към вратата, но преди да стигне до нея, тя се отвори и познато лице се насочи към нея.

Очевидно върнатият договор бе стигнал до получателя. Тази сутрин тя през цялото време бе избягвала Райли, тъй като се нуждаеше от известно пространство. Явно той си бе свършил работата и сега тя трябваше да се оправя с последиците.

— Ели, трябва да поговоря с теб. — Стивън беше облечен в панталон и риза за голф, скрита под леко сако. — Това е сериозно.

Тя се бе надявала да отложи колкото е възможно по-дълго неизбежното, но реши, че в крайна сметка е по-добре да приключи с това веднага. Да дръпне лепенката със замах, дори и раната да заболи.

— Аз също бих искала да говоря с теб. Ще влезеш ли?

Той затвори вратата зад тях.

— Наистина се изненадах, когато получих обратно договора с бележка от адвоката ти. Вече не си ли говорим?

Тя се чувстваше зле, задето не се бе обадила лично, но Райли бе настоял за това.

— Разбира се, че можем да говорим, но смятам, че трябва да отделим деловите от личните отношения. Опитвам се да постъпя правилно.

Когато се взря в нея, лицето му беше сериозно и мрачно, всяка бръчка си личеше.

— Аз не съм включил онази клауза в договора, Ели.

Тя се бе питала как Стивън ще й обясни ситуацията.

— Значи, не си го чел, преди да ми го изпратиш?

Тя се върна до бюрото и седна зад него, за да се отдалечи от него.

Той свали бейзболната шапка от главата си и се отпусна на стола пред нея.

— Ти четеш ли всеки договор, който ти донесат? Или се осланяш на адвокатите си? Нали затова им се плаща. Наистина ли вярваш, че бих ти причинил това?

Незнайно как той отново я накара да се почувства като тийнейджърка. Вината я заля като огромна вълна. Стивън винаги е бил добър с нея. Понякога беше много по-добър от собствения й баща.

— Не знам какво да мисля.

Той я погледна. Под очите му имаше тъмни кръгове.

— Някой се опитва да саботира изкупуването, Ели.

— И кой би го направил? — Изкупуването беше добро за всички. Стивън се пенсионираше. Ако продадеше акциите си на борсата, това щеше да отслаби позициите на борда. Точно това беше причината баща й и Стивън да вмъкнат клаузата в партньорството им. Ако изкупуването не се задейства, те щяха да се озоват в изчаквателна позиция. Докато тя разполагаше с парите, за да изкупи акциите му от компанията, той беше длъжен да ги продаде на нея.

— Не знам. — Гласът му бе прегракнал, сякаш имаше нужда да пийне нещо. — Аз разговарях с адвокатите си и те твърдят, че това не е договорът, който са изпратили, но когато ги помолих да ми го изпратят по имейла, се оказа, че е изтрит от системата.

— Бен ми го донесе на ръка, Стивън.

Възрастният мъж поклати глава.

— За какво ми е охладителната система, Ели? Аз не разполагам с ресурсите да продължа разработването й. В момента тя е на етап идеен проект. За човек като мен тя няма стойност.

Но това беше добра идея, която той можеше съвсем спокойно да продаде. Ели ненавиждаше дори самия факт, че го разпитваше, но не можеше да не се запита. Всички приказки на Райли, че „бизнесът е война“, я бяха направили параноична.

Райли не беше единственият, който вярваше, че бизнесът е война. Баща й беше дяволски добър в това. Понякога наистина се изхвърляше, но винаги се бе опитвал да докаже колко е умен. Възможно ли бе партньорът му наистина да е толкова различен? Баща й не би се поколебал да унищожи партньора си, ако бе сигурен, че може безнаказано да се измъкне.

От най-ранна възраст тя бе научила, че само защото някой ти е роднина, това не означава, че не слага себе си на първо място.

— Добрата новина е, че открихме грешката. Сега можем да продължим напред. — Младата жена се опита да го представи по възможно най-добрия начин.

— Аз имам нужда това изкупуване да се осъществи. — Ръцете му се бяха вкопчили отстрани на стола, кокалчетата им бяха побелели.

— Добре. Възложила съм на Райли да продължи работата по договора. — Не разбираше защо Стивън е толкова напрегнат. — След като адвокатите одобрят новия договор, лично ще го прегледам още веднъж и ще ти го изпратя.

— Това може да отнеме седмици, а аз се нуждая от пари в брой, Ели.

— Защо се нуждаеш от пари в брой?

— Дължа пари на някои хора. — Стивън отмести поглед. — Това е всичко. Виж, и за двама ни е най-добре това да приключи. Лично аз мисля, че новият ти адвокат може да има пръст в цялата работа. Онзи договор е бил подменен. Аз прегледах този, който ми бе даден в началото и в него няма подобна клауза.

— Защо някой ще иска ти да се сдобиеш с проекта за охладителната система? Какво би получил в замяна? — Пари очевидно, но Стивън беше прав. Истинските пари щяха да дойдат след разработването и осъществяването на идеята.

— Не знам. Подвели са ме. Смятам, че и двамата сме подведени. Мисля, че някой е бил в дома ми, Ели.

— Кой би ти го причинил? — Тя се постара въпросът й да прозвучи спокойно, но вече започваше да се чуди дали нещо сериозно не е наред с ума на Стивън.

Той стисна челюсти, лицето му доби непроницаемо изражение.

— Не знам. Аз имам врагове. След като баща ти почина… ами да кажем, че човек започва да се замисля за смъртта, а след като го стори, не може да спре да мисли за греховете си. Не мога и няма да позволя една глупава грешка да ми попречи точно сега. Нуждая се от пари. Два милиона, при това колкото е възможно по-скоро.

— За заем ли ме молиш? — Всичките й пари бяха запазени за сделката по изкупуването.

Той се втренчи в нея, очите му бяха по-студени от всякога.

— Моля те да ми дадеш това, което ми се полага. Не ми е приятно да го кажа, но ако ти не ми дадеш два милиона, ще трябва да се обърна към някой друг член на борда.

Стомахът й се сви. Той не би могъл да казва това, което тя си мислеше, че има предвид.

— Да ме изнудваш ли се опитваш?

— Предлагам ти помощта си. Ако ти не я желаеш, ще намеря някой друг, който я иска. Знам, че Шари е продала дела си. Със загубата на нейните акции и тези, които трябва да дадеш на онзи некадърен манекен, когото си наела за адвокат, навярно няма да имаш мнозинство сред останалите акционери. Ако започна да ги убеждавам, те ще намерят някой друг, когото да подкрепят за поста изпълнителен директор. Ти ще останеш член на борда, но ако не контролираш моите акции, няма да получиш работата. Разбира се, можеш отново да опиташ да кандидатстваш догодина, но наистина ли искаш да чакаш? Искаш ли някой друг да поеме юздите?

Договорът на изпълнителния директор беше минимум за една година. Ако бордът решеше, можеха да го сключат за пет години. Тя щеше да бъде извън управлението половин декада.

— Аз нямам ликвидни парични средства, Стивън. И ти го знаеш. Ще трябва да изчакаш изкупуването.

— Можем да го приемем като аванс — предложи той и стисна устни в права линия.

Ели пое дълбоко дъх.

— Ще говоря с моя адвокат да подготви някои документи.

— Не. — Той се наведе напред. — Никакви шибани адвокати. Те ще оплескат всичко. Дай ми чек. Трябва ми тази седмица.

На вратата се почука и Райли влезе.

— Видях, че тук се провежда среща. Не мисля, че е редно вие двамата да говорите насаме, без присъствието на адвокат. Знам, че това е приятелско изкупуване, но нека да спазваме формалностите.

Всичко току-що бе станало доста неприятелско. Ели все още се чувстваше замаяна.

Стивън се изправи, погледът му бе омекнал.

— Съжалявам, Ели, но просто нямам избор. Притиснат съм в ъгъла.

Тя усещаше погледа на Райли върху себе си, но не можеше да се застави да го погледне. Искането на Стивън приличаше на предателство. Не само приличаше. Беше такова. Тя трябваше да престане да замазва нещата и да започне да ги нарича с истинските им имена. Той я изнудваше. В това нямаше съмнение.

Трябваше да му даде всичките си пари, за да получи подкрепата му, а в замяна имаше само неговата дума. Ако той се отметнеше, нямаше на кого да се оплаче. Ако някога се разчуеше, че тя е била принудена да „купи“ гласа на партньора си, щеше да бъде обругана и осмяна, и навярно отстранена от компанията.

Това ли искаше?

— Има ли нещо, което трябва да знам? — попита Райли, местейки поглед между двамата.

Ели се нуждаеше от време да помисли. Първоначалният й отговор бе да се свлече на стола и да се разплаче, защото никога не го бе очаквала от Стивън.

Вторият — да каже на Касталано къде може да си завре подкрепата.

Успя да изстиска някакво подобие на усмивка.

— Всъщност не. Стивън ми разказваше за партито по случай пенсионирането му.

Нейният бизнес партньор кимна.

— Да. Ще се състои след седмица. Ще бъде хубаво отново да се съберем заедно, нали? Очаквам хубав подарък от теб, Ели. Майка ти те е възпитала правилно. Ти няма да позволиш един стар човек да си отиде без знак на признателност и обич, нали?

Като например сумата от два милиона долара.

— Ще видя дали ще мога да измисля нещо.

— Знам, че ще успееш. — Стивън й кимна, преди да се обърне и да напусне стаята.

Вратата се затвори зад гърба му.

— За какво беше това? — попита Райли.

Не можеше да му разкаже. Щеше да избухне в сълзи и да изглежда като някакво безгръбначно същество. Изпъна рамене и стана.

— Ние просто разговаряхме. Нищо, за което да се тревожиш.

Райли се втренчи с присвити очи в нея.

— Лъжеш ме.

— А ти забравяш кой е шефът тук. — Младата жена мина покрай него. — Трябва да приключа с онзи договор. Направи това, което е необходимо.

— Да, госпожо. — Тонът му определено беше леден.

Нищо не можеше да направи за това. Може би така беше по-добре. Ели продължи и закрачи надолу по коридора към отдела по НИРД, без да поглежда към мъжа, за когото си бе позволила да помечтае за кратко.

Време беше да се събуди и да помирише мириса на барут. Приятелското изкупуване се бе превърнало в истинска битка.

 

 

Райли остана да се взира подире й, докато тя се отдалечаваше.

Какво, мамка му, се бе случило?

Той бе разговарял по телефона с шефа на отдела „Човешки ресурси“, защото изобщо не бе съгласен с начина, по който бе процедирано по едно дело. Началникът на Правния отдел на „Страткаст“ беше тъпанар, който още си мислеше, че живее в деветнадесети век. Щеше да навлече гнева на всички женски организации. В мига, в който изкупуването приключи, той щеше да изхвърчи от компанията, Райли щеше да уволни целия екип и да назначи свои хора.

Разбира се, той нямаше никакви намерения изкупуването да се осъществи и когато Ели откриеше какво се случва, Райли щеше да излети през вратата.

Тя щеше да остане да се оправя с последиците.

Дали щеше да остане?

— Имаш ли нужда от нещо? — Асистентката на Ели стоеше на прага, смръщила хубавичкото си лице. — Аз мога да ти помогна, ако ти трябва нещо.

Това беше недвусмислена покана да напусне помещението.

— Не, аз дойдох, за да проверя дали някой не се нуждае от мен. — Той я дари с най-добрата си усмивка аз-съм-напълно-безобиден. — Аз съм отсреща, ако Ели има нужда от нещо.

— Ще те уведомя — усмихна му се любезно жената и задържа вратата отворена, докато той излизаше от офиса.

Райли забеляза, че тя не го последва, а затвори вратата зад него. Когато се обърна, видя, че асистентката спусна щорите.

Какво бе намислила?

Имаше добър начин да разбере. Той влезе в офиса си и се отпусна на стола, втренчен в затворените щори, докато вземаше личния си телефон. Той иззвъня в ръката му, преди да набере номера.

— Бран, какво става? Нещо се е случило между Ели и Касталано.

— О, би трябвало да си благодарен, че послушвах разговора. Той е негодник. — Бран звучеше много доволен.

Брат му имаше навика да отбелязва очевидното.

— Знам го. Чу ли целия разговор?

— Да. Добих навика постоянно да следя подслушвателното устройство. Знаеше ли, че тя си говори сама? И понякога пее. Най-вече популярни песни, но от време на време се впуска и в рок балади.

— Бран? — Понякога беше трудно да удържи брат си да не се отплесва.

— Извини ме. Аз я харесвам. Тя е готина. Не е като повечето шефове. Обикновено е загрижена и искрено се интересува от останалите.

— Добре. Радвам се, че я харесваш. Сега ми кажи какво й е наговорил Касталано.

По линията настана кратка пауза, после гласът на Бран прозвуча по-твърдо.

— Той я изнудва. Каза, че ще говори с членовете на борда и ще подкрепи някой друг за поста изпълнителен директор, ако тя не му даде два милиона долара.

— Кучи син. — Трябваше да спре този мерзавец и начаса да се разправи с него.

— Аха. Мисля, че е усетил, че му пари под краката. Искането на Дрю да му върне парите, които Касталано му дължи, оказва силен натиск върху дъртото копеле. Може ли да използваме записа? Да отидем в полицията с него? — попита Бран.

За съжаление, имаше прекалено много проблеми с всеки запис, който биха могли да предоставят на полицията.

— Не, не можем. Правилата за подслушване на щата Ню Йорк са пределно ясни. Освен ако Ели не излъже и не заяви, че знае, че я подслушваме, ние не можем да го използваме. А и има значение какво точно е казал той. Освен ако не е заплашил да я нарани.

Бран въздъхна.

— Не и физически. Всъщност той наистина много внимаваше какво говори. По дяволите. Ние не очаквахме, че той ще отиде при Ели. Какво ще стане, ако Ели му плати?

— Тя няма да го направи. — Райли не можеше да го позволи. Ситуацията беше деликатна и ако изиграеха погрешно само една карта, нямаше да получат това, което искаха. Касталано трябваше да остане без никакви средства. Трябваше да бъде уязвим, а плащането на дълга щеше да му влее малко сили.

— Чух нещо друго — додаде Бран. — Той каза нещо за здравето си. Според доклада на детектива той редовно посещава една сграда, в която се помещават лекарски кабинети. Ние искахме колкото е възможно да останем в сянка, но може би не е зле да проучим какво става с него. Ти беше прав да не приближаваме прекалено много. Той вече е подплашен и нащрек. Мисли, че си против него.

Което доказваше, че мръсникът имаше добри инстинкти за оцеляване.

— Кажи на детектива да го следи по-отблизо. На този етап това няма значение. Щом той вече се страхува, дайте му основание за това. Упражнете малко натиск и вижте какво ще стане.

— А ако Ели му напише онзи чек?

При мисълта стомахът му се стегна на възел.

— Аз разполагам с още един скрит коз.

Надяваше се да не се налага да го вкарва в играта, защото имаше потенциала наистина да унищожи Ели и позицията й.

— Добре. Ще уведомя Дрю.

— Как вървят нещата с акциите? — попита Райли.

— Почти сме постигнали целта. Успях да открия неколцина миноритарни собственици, които може би са склонни да се разделят с акциите си на подходящата цена. Не се тревожи за това. Дръж под око Ели Стратън. Постарай се тя да не напише онзи чек. Не съм сигурен какво ще направи Дрю, ако това се случи.

Дрю сигурно щеше да се взриви. А след това щеше да взриви и „Страткаст“. Според техния план Ели щеше да излезе от тази война или с компанията, или като притежателна на огромна сума. Ако обаче Дрю наистина се вбесеше, тя можеше да остане с празни ръце.

Райли не го искаше. Той искаше тя да говори с него, да му се довери.

— Аз ще се оправя. — Което означаваше да се справи с нея. Погледна през коридора. — В момента чуваш ли нещо?

Жалко, че нямаха видео наблюдение.

След няколко секунди тишина, Бран отново се върна на линията.

— Нищо. Ако прави нещо там, е много тиха.

Вратата се отвори и Лили излезе. Затвори след себе си и се отправи към бюрото си. Очите им се срещнаха и тя остана за миг втренчена в него.

Райли извърна поглед.

— Проучи асистентката. Нещо се мъти.

Припомни си думите на Кейс. Той говореше за „сложността“. Тогава зет му обсъждаше, че Ели можеше да се окаже много по-сложна личност, отколкото те смятаха. Предположението му определено се бе оказало вярно.

Ами ако цялата ситуация е много по-сложна, отколкото предполагаха?

— Ще се заема с това. Знам името й. И, Райли, съжалявам за снощи. — Гласът на Бран прозвуча по-тихо.

— За тупаника? Трябва да бъдеш по-внимателен — рече Райли.

— Знам. Ще закача опашка на Касталано и асистентката. Ще се видим ли довечера?

За съжаление, отговорът най-вероятно беше „да“.

— До довечера.

Ухажването на привлекателната Ели Стратън го бе отвело до проклета тухлена стена и нямаше изгледи скоро да я прескочи.

Преди малко тя се бе отнесла към него като към служител, с когото не желае да се главоболи. Беше му отказала с леден тон и се бе отдалечила с високомерието на кралица. Не погледна назад, сякаш не понасяше да й се пречка.

Да, Райли го бе разбрал.

За миг се бе замислил дали да не я последва. Тя гледаше на Касталано като на баща, а мръсникът бе разбил сърцето й.

Ели беше твърдоглава и навярно смяташе, че надменното й държание ще нарани егото му.

Но егото му беше много здраво. Той беше много по-загрижен за чувствата й, отколкото за наранената си гордост.

Тя навярно мислеше, че сега той ще се държи гаднярски. Като повечето мъже около нея. Всички бяха от по-старото поколение. Някои бяха искрени и мили, но малцина харесваха идеята една млада жена да е начело на „тяхната“ компания и той бе свидетел колко често й се налагаше да се примирява с отношението им.

Ако следваше графика си, Ели щеше да има късна среща, след която навярно щеше да се върне в офиса и да хапне набързо някакъв боклук. Сама.

Май беше време да покаже на кралицата, че нейният рицар може да се погрижи за господарката си.

Вдигна глава и видя, че Лили е забила нос в лаптопа си. Тя не оставаше след шефката си и тази вечер Райли можеше да се възползва от това.

Взе телефона и започна да прави планове. Понякога добрият войник не прескачаше стената. Понякога я взривяваше с гръм и трясък.

Време беше да удвои залога.