Силвия Дей
Еуфория (7)

6

Има нещо сбъркано с гледката ти, човече — заяви Нико, като постави кутията с вещите ми на бара и се отправи към прозорците. — Прекалено много небе и никакъв шанс да шпионираш съседите.

— Единствената гледка, която ми е нужна, е тук — изстреля в отговор Джаксън и ме подхвана за талията, докато влизах в апартамента му… в нашия апартамент.

— Ще повърна! — промърмори Винсент, който тъкмо прекрачваше прага на входната врата с куфара ми и един сак в ръце. — Къде да ги оставя?

— Просто ги пусни тук — отговорих и се наклоних, когато Джакс ме захапа за врата.

Беше прекрасен съботен следобед, перфектното време за разходка в града. Местенето не можеше да мине за разходка, но аз не се оплаквах. Нито пък семейството ми, а това си беше малко чудо.

Джаксън Рътлидж можеше да продаде дори пясък в пустинята. Нито веднъж не спомена, че планираме обвързване за цял живот, но в четвъртък вечер, когато след затварянето на „Роси“ седнахме да поговорим с роднините ми, някак успя да създаде у тях впечатлението, че искрено и страстно желае да е с мен. Навярно и за двама ни бе ясно, че те чуха сватбени камбани, но Джакс не изглеждаше притеснен от тези очаквания. Аз от своя страна усилено се опитвах да не възлагам твърде големи надежди на връзката ни.

В петък в офиса обясних ситуацията и на Лей. Тя ми пожела всичко най-добро, но изглеждаше видимо унила. Стана ми тъжно, защото одобрението й бе важно за мен.

— Изглежда, пристигам точно навреме.

Усетих как Джакс замръзна, щом чу гласа на баща си. Отпусна прегръдката си и се изправи, а аз вече бях свободна да се обърна и да застана лице в лице с Паркър Рътлидж.

— Донесох бира — обяви той и повдигна стека с дванайсет кенчета.

Усмивката му бе широка, в лице поразително приличаше на сина си. Протегна ръка на Винсент и се представи, а после се обърна към мен.

— Ето я и нея, жената, заради която напоследък синът ми се усмихва постоянно. Радвам се да те видя отново, Джиана.

— Здравейте, господин Рътлидж.

— Моля те, наричай ме Паркър. — Отвори стека и подаде бира на Винсент, а после влезе в хола, за да се ръкува с Нико. — Срещнах другия Роси долу на входа. Май сключваше облог с портиера.

Погледнах Джакс и видях, че е залепил неразгадаема маска на лицето си. Съсредоточил бе цялото си внимание върху баща си, който подаваше бира на по-големия ми брат.

— Какво ще кажете всички да се съберем някъде следващия уикенд? — запита Паркър и обходи с бърз поглед лицата ни. — Родителите ви също. И съпругата ми Реджина.

— Членовете на семейство Роси са не по-малко заети от нас — намеси се Джаксън. — Може би дори повече.

— Сигурен съм, че е така. Истински американски предприемачи. — Баща му остави бирите на масичката за кафе и взе една за себе си. — Но съм сигурен, че ще измислим нещо. В крайна сметка семейството си е семейство.

Нико ме погледна замислено и сви рамене:

— Разбира се, защо не.

 

 

След като всички си тръгнаха, Джакс се затвори в домашния си кабинет и ме остави да подредя нещата си където поискам. Не говорихме по въпроса, но бях сигурна, че е имал други планове за съботата, преди баща му да пристигне. По някаква необяснима причина всеки път, когато Паркър Рътлидж нахлуеше в някое помещение като слънчев лъч, синът му моментално се превръщаше в айсберг.

Каква ли история се криеше тук? Защо всяка поява на баща му в живота ни издигаше преграда между нас?

Разопаковах за час и останах в непознатото жилище без нищо за правене. Зачудих се дали да погледам телевизия, но после реших да потърся онлайн програмата на кината и някое местенце за вечеря. Проклета да съм, ако позволя на Паркър да провали първия уикенд от живота ми с Джакс.

Разположих се на дивана, вдигнах босите си крака на масичката за кафе и поставих лаптопа на коленете си. Тъкмо бях въвела паролата, когато се появи Джаксън.

— Хей — поздравих, но усмивката ми бързо изчезна, когато забелязах тревожните бръчици около очите и устата му. — Наред ли е всичко?

— Разбира се. Защо?

— Косата ти е суперсекси.

Тъмните къдрици бяха диво разпилени, като че ли ги бе рошил с ръце, за да разпусне вътрешното си напрежение — нещо, което с удоволствие бих направила за него.

Джакс ме погледна смутено и приглади косата си.

— Мислех си… дали ти се ходи на едно от онези умопомрачително скучни събития, за които те предупреждавах?

— Ходи ми се навсякъде, където ще си облечен в смокинг.

Отпусна устни в крива усмивка.

— Добре тогава.

Затворих лаптопа и го поставих на масичката.

— Но ще се наложи да отида на пазар. Кога е събитието?

— Тази вечер.

Вдигнах вежди.

— И не можа да ме предупредиш по-рано?

— Току-що разбрах — каза мрачно. — Можем да извикаме стилист да донесе няколко тоалета.

— Сериозно? Колко важна е вечерята, на която ме каниш?

Облегна се на стената. Позата вероятно би изглеждала небрежна, ако не беше толкова напрегнат. Имах чувството, че буквално виждам раздразнението, което се излъчва от него.

— Ще те представя официално като моето момиче. Но преди да си внушиш, че искам да изглеждаш по определен начин, нека ти кажа, че те харесвам точно такава, каквато си в този момент.

Изправих се и погледнах обикновения си бял рипсен потник и бежовите спортни панталонки.

— Я, стига!

— Скъпа, на това убийствено тяло всяка дреха изглежда секси. — Кръстоса ръце и се отпусна. — Просто не ми се иска да обикаляш целия град сега.

— Мога да избера и нещо от обикновен магазин, освен ако това не те притеснява.

— Така ще убиеш цялото ми удоволствие. Ако доведем някого тук, ще мога да гледам как се обличаш и събличаш. Отидем ли в магазин, ще ме изритат от съблекалнята.

Устните ми потръпнаха от усмивката, която се опитах да прикрия.

— Перверзник.

— Признавам се за виновен.

— Често ли правиш подобни неща? — попитах колкото се може по-небрежно. Нямаше как да пропусна факта, че повечето мъже не разполагат със стилист за своите приятелки.

— Дали често ме изритват от съблекалните? Не, по-скоро не.

Наложих си да сменя темата:

— Е, това е добре. Но… Просто ще изляза за няколко часа и ще те оставя да работиш.

— И цял следобед ще се чудиш дали си играя на преобличане с всички мацки, които чукам? — попита, щом се изправи.

— Не искам да говоря за сексуалните ти подвизи.

Грабнах чантата си от стола и се огледах за обувки.

— Просто искаш да ми се цупиш за неща, които са само в главата ти.

Погледнах го косо.

— Не си търси поводи за скандал с мен само защото имаш проблеми с баща си.

— Това няма нищо общо с него.

— Така ли? Аз пък останах с впечатлението, че всичко в живота ти има общо с него.

— Ти нямаш — каза тихо. Опасно тихо. Пристъпи към мен. — Престани да сменяш темата и изплюй камъчето, Джия.

— Не е толкова важно, Джакс. Наясно съм какъв плейбой си бил, преди да те срещна. Ще го преодолея.

— Имал съм такива периоди — призна. — Но никога не ми е пукало за жените, които чукам. Нито за чувствата им, нито за дрехите, които носят.

Вирнах брадичка.

— Защо винаги се изкарваш абсолютен задник?

— Просто казвам това, което виждам — сви рамене той.

— Не, опитваш се да си изградиш някакъв образ, който няма нищо общо с действителността. Не можеш да твърдиш, че те познавам, и в същото време да заявяваш, че си прасе. — Оставих чантата си обратно на стола. — Сякаш се мъчиш да убедиш и двама ни, че си нещо, което не си.

— По-скоро напомням и на двама ни какъв съм в действителност — спря на крачка пред мен, — какво се крие отвътре и само чака да излезе.

— Мисля, че Паркър ти напомня за това.

— Вманиачена си по баща ми.

— Просто казвам това, което виждам — изстрелях.

Джакс прикова поглед в мен за една дълга минута, тялото му бе изопнато от напрежение, въздухът между нас трептеше нервно.

— Онова, което не виждаш, е, че между мен и него има много повече общо от външната прилика.

— Тогава нека поговорим за това.

— Не искам да го обсъждам.

— Просто искаш да се караме.

Джаксън се протегна и разтри врата си, бицепсите му изпънаха ръкава на тениската.

— Това, което искам, е да те чукам — изръмжа.

— Джакс! — разсмях се, не можех да се спра. Толкова очевидно бе, че е разстроен, а реакцията му в отговор бе толкова… мъжка. — Имаш късмет, че съм израснала с трима братя. Свикнала съм на мъжкото ви перчене.

— И на това да ме побъркваш.

— Побъркваш се сам. Забрави ли собственото си признание за раздвоение на личността? — Вдигнах пръст до брадичката си. — О, момент! Сега разбирам. Имаш близнак. Двама сте.

Той затвори очи и разтри слепоочията си с пръсти.

— Господи!

— Ако спя и с двама ви, брои ли се за изневяра?

Джакс отпусна ръце и ме погледна.

— Обичаш ли и двамата?

Пресегнах се и докоснах гърдите му.

— Обичам теб.

Прегърна ме с въздишка и притисна устни към рамото ми.

— В политиката имиджът е всичко. Понякога помагам на хората с техния имидж. Затова познавам стилисти.

Пъхнах ръце под тениската на Джакс, за да усетя голата му кожа. От лекото потръпване и гърления му стон пулсът ми прескочи.

— Добре е да го знам.

Исках да знам повече, но за първи път в историята на връзката ни разполагахме с нужното време да оставим нещата просто да се развият. Позволих си да му се насладя.

* * *

В живота има само шепа неща, които са в състояние да ме оставят без дъх — Джакс в смокинг е на първо място в краткия списък.

Гледах го как прекосява балната зала с чаша шампанско във всяка ръка. Походката му бе дяволски елегантна и откровено секси. Вашингтонският хотел бе пълен с мъже и жени от известни фамилии — политически и финансови магнати с невероятна власт. Светлините, които хвърляха огромните кристални полилеи, се отразяваха в безценни бижута и лъскави, перфектно фризирани къдрици. Кристалните чаши звънтяха при наздравиците, а разговорите се сливаха и звучаха като пчелен рояк.

На целия този фон Джаксън Рътлидж с лекота изпъкваше сред тълпата.

Косата му бе тъмна почти колкото смокинга, кожата му — с лек загар, очите блестяха под арогантно извитите вежди. Прекрасната кройка на смокинга прегръщаше широките му рамене и подчертаваше дългите му крака.

Дискретно облизах устни. Мой е.

Джакс би привлякъл вниманието ми навсякъде и във всяка ситуация, но сега не тялото, а погледът му ускори пулса ми.

Прилепих устни към гърлото на чашата. Тъмнозлатистата бална рокля бе първата, която пробвах. Джаксън гласува за нея веднага и поклати неодобрително глава за другите три тоалета, които облякох. По мен се спускаше гладка колона от набрана коприна, която придържаха само тънки усукани презрамки на раменете и гърба. Първоначално имах известни притеснения за цвета, но дрехата перфектно подчертаваше извивките ми, вместо да ги прикрива.

— Благодаря.

Кавалерът ми се обърна да огледа залата и спусна ръка към таза ми в откровено властна демонстрация на притежание.

— След няколко часа можем да отлетим обратно за Ню Йорк. Или да си вземам стая в хотела.

— Или да се възползваме от шанса за секс в небето. Какъв е смисълът да ползваш частен самолет, ако не можеш да се поразвихриш в него?

Впи пръсти в плътта ми.

— И за пореден път съм с ерекция на публично място.

Засмях се и се облегнах на рамото му.

— Какво трябва да направиш тук всъщност?

— Не съм сигурен. — Отпи глътка шампанско. — Ще разбера, когато се появи Паркър.

— Много разчита на теб, нали?

Джакс сви рамене, но отново стисна зъби. Скоро целият се напрегна и когато проследих погледа му, разбрах защо. Паркър и Реджина Рътлидж бяха тук. Стояха близо до входа на балната зала, обградени от хора, които искаха да се отъркат в някой Рътлидж. В публиката имаше няколко представители на семейството, но Паркър бе магьосникът зад завесата, когото всеки искаше да зърне.

— Дай ми секунда, скъпа — измърмори Джакс и се отдалечи. Крачеше с лекота сред тълпата, която се отдръпваше, за да му стори път. Проследих го с поглед, докато стигна до баща си, и се опитах да разгадая жестовете на двамата мъже.

— Добре си се излъскала — чух познат женски глас близо до мен.

Обърнах се и видях Алисън Рътлидж, до неотдавна Алисън Келси. Огледах я, за да преценя колко се е променила. Вечерта, когато бях дама на Иън, едва я бях зърнала, затова сега се възползвах от възможността. Беше по-слаба, отколкото във Вегас, а дори тогава беше стройна. Полирана до съвършенството на късче лед, изглеждаше по-пораснала и по-цинична от преди. В очите й имаше някаква всеобхватна умора — същата, която понякога улавях и в погледа на Джакс.

Но все още бе невероятно красива: с тъмна коса, оформена в стилно каре, която обграждаше фините й черти и големите сини очи. Морскосинята рокля бе в прекрасен контраст с порцелановата й кожа.

— Здравей, Алисън! — отвърнах и отново насочих вниманието си към двамата красиви тъмнокоси мъже в другия край на залата.

— Роклята е прекрасна — огледа ме тя. — Гретхен явно има слабост към нея. Предложи я и на мен, но не е в стила ми.

Отпих глътка шампанско, за да прикрия чувствата си при неочакваното споменаване на стилистката. Значи Гретхен бе скритият коз в ръкава на цялото семейство Рътлидж. Добре бе да го знам.

— Може да се изненадаш, но и аз не я харесах от пръв поглед.

Усмивката й беше всичко друго, но не и приятелска.

— Умно решение да позволиш на Джаксън да те облича. Пък и очевидно си по-умна, отколкото предполагах, иначе нямаше да си тук.

— Мога ли да те помоля да се държиш като кучка някъде другаде — махнах небрежно с ръка. — Това тук е личното ми пространство и е най-добре да излезеш от него.

— Ако си спомням правилно, не си от жените, които обичат ласкателства и преструвки, така че няма да ти предлагам такива. В крайна сметка се налага да се разбираме. Можем да започнем отсега.

— Нищо не се налага — обърнах поглед към нея. — Предлагам просто да се постараем да се избягваме.

Повдигна вежди от изненада, а после се разсмя, звукът бе мелодичен като гласа й.

— Нещата не стават така, Джия. С теб ще сме най-добри приятелки, поне що се отнася до публичния имидж. Ще ходим заедно на обяд и ще обикаляме магазините. Аз и Тед ще вечеряме с теб и Джаксън. Ще посещаваме балове и изложби. Всякакви събития, на които ще се усмихваме пред камерите и ще сме по-близки от сестри.

— Прекалила си с шампанското.

— Ще оставя на Джаксън да ти разясни ситуацията. — Подозрителният блясък в очите й събуди бдителността ми.

— Какво трябва да разясни? — попита Реджина Рътлидж, щом се приближи към нас.

— Предстоящата кметска кандидатура на Тед. Този път Джаксън надмина себе си.

Стиснах столчето на чашата си, в ушите ми прозвучаха предупредителни звънчета.

Реджина изви устни в усмивка, но гласът й бе остър и студен:

— Мисля, че трябва да оставиш Джиана на Джаксън, знаеш колко държи тя да се чувства добре.

— Разбирам от намеци. — Алисън ме погледна. — Скоро ще планирам вечеря в града. Забавлявай се, Джиана. И още веднъж — изглеждаш прекрасно. Тази рокля е създадена за теб.

Отдалечи се плавно и аз потърках нос със средния си пръст — дискретно „чао“, преди да отместя поглед и да забравя за нея. Джакс все още бе до Паркър, бащата бе преметнал небрежно ръка през рамото на сина, докато разговаряха с белокос джентълмен, който ми изглеждаше бегло познат.

— Не й обръщай внимание — каза Реджина, с което привлече вниманието ми.

Русата й коса с дължина до раменете бе оформена в стилни букли, които напомняха за славните дни на холивудските старлетки.

— Ревнува. Омъжена е за Рътлидж, но… — Небрежно сви рамене. — Тед не е Джаксън, нито пък Паркър.

Мълчаливо се съгласих с нея, а на глас казах:

— Радвам се да те видя отново.

— С теб сме големи късметлийки — усмихна се тя. — Вярвай ми, либидото на Джаксън няма да отслабне с времето.

Повдигнах вежди. Макар Реджина да бе почти на моята възраст, тя все пак бе омъжена за бащата на Джаксън. Беше странно да разговарям с нея за секса с мъжете ни.

Джакс се появи пред мен, взе чашата ми и я подаде на Реджина. Тъмните му очи изгаряха лицето ми, хвана ме за ръка и ме издърпа към себе си.

— Да танцуваме.

Стигнахме до дансинга и ме обгърна с ръце.

— Ти си най-красивата жена тази вечер.

— С ласкателства ще стигнеш далеч. — Главата ми бе замаяна от факта, че съм в прегръдката му на публично място; почти толкова замаяна, колкото когато бях в обятията му насаме. — Трябва да ти кажа обаче, че предпочитам да не работя със същия стилист като Алисън. Не я харесвам, Джакс.

Погали гърба ми с пръсти.

— И на мен не ми е сред най-любимите хора, но е омъжена за Тед. Част от семейството е.

— Отказвам да й служа за подложка, на която да си точи ноктите.

— Понякога наистина се държи като кучка — съгласи се той, — но за поведението й си има причина. На теб също ще ти трябват нокти, Джия.

Погледнах го намръщено.

— Знам, че не ме смяташ за достатъчно силна да се справя с живота ти, но ще ти докажа, че грешиш. При все това не възнамерявам да изневерявам на себе си, за да прекарвам време с хора, които ме тормозят.

— Значи онова, което говорехме за отборната игра… важи само за нещата, които ти избираш?

— Не е честно! Аз никога не бих поискала от теб да страдаш тихичко, докато някой те обижда. Уважавам те твърде много, за да го сторя.

Мускулите на челюстта му потрепнаха.

— Тук не става въпрос за уважение, Джия. Не би трябвало да ти казвам, че ще говоря с Алисън за начина, по който се държи с теб — очевидно е, че ще го направя. Но независимо дали я харесваме, или не, се налага всички да работим заедно.

— Аз не съм длъжна да правя нищо за нея.

— Тогава го направи за мен — отсече. — Това е животът ми. И пределно ясно ти обясних колко неприятни може да се окажат определени аспекти от него.

Стреснах се колко разпален е тонът му.

— Самият ти не харесваш всичко това повече от мен. Знам, че не го харесваш. Не искаш да си тук, на това парти. Ситуацията щеше да е различна, ако ме молеше да съм част от нещо, което е наистина важно за теб, но случаят не е такъв.

— Аз си постлах леглото, Джия — заяви сухо, с непроницаемо и далечно изражение. — А ти взе решението да легнеш в него заедно с мен.

Поклатих глава, опитвах се да свържа този Джакс, който стоеше пред мен, с онзи от първата ни среща. Онзи обичаше да се забавлява, беше изключително впечатляваща личност и хедонист по толкова много начини!

— Не те разбирам. Животът е кратък, Джакс. Защо да си прекарваш времето в неща, които не те правят щастлив?

— Да си прекарвам времето в теб, ме прави много щастлив.

Бутнах го по рамото.

— Дръж се сериозно. Темата е важна. Наистина трябва да знам.

Не ми отговори повече от минута. Песента свърши и започна друга. Усетих промяната в него — ускореното дишане, по-плътната прегръдка…

— Времето, в което можех да направя друг избор, дойде и отмина отдавна.

— Това е просто измъкване. Дори нямаш трийсет. Целият ти живот е пред теб, а зад гърба ти няма нищо, което не можеш да поправиш.

Джакс гледаше през мен, в очите му имаше нещо далечно и мъгливо, сякаш наблюдава сцени, които аз не бих могла да видя.

— Понякога не можеш да се върнеш назад — пророни тихо. — Просто трябва да се справяш с последиците от собствените си грешки.

— Но не е нужно да продължаваш да правиш нови. — Поех лицето му в длани, за да привлека отново вниманието му. — Започваме отначало, Джакс. Получихме втори шанс да оправим нещата. Нека не хабим енергията си за хора и ситуации, които ни дърпат надолу.

Той въздъхна, а после силно притисна устни към челото ми.

— Да се махаме оттук.