Ема Чейс
Опитомени (1)

Глава 1

През последните няколко седмици до знанието ми беше сведена следната крайно интересна информация: жените понякога плачели. Наистина. Плачат, докато четат книги, докато гледат телевизионни сериали, програми за животни, подложени на тормоз и лошо отношение. И на филми. Най-вече на филми. Да седнеш да гледаш нещо, което предварително знаеш, че ще те накара да се чувстваш нещастен и ще ревеш? Няма никаква логика, нали?

Но… няма проблем. Просто ще сложа още една чертичка с тебешира на стената, където си отбелязвам всички неща, които не разбирам в жените. Конкретно в моята приятелка. Да, приятелка. Ди Уорън е вече съвсем официално моя приятелка.

Още веднъж за тези, които не са чули добре — Делорес е моя приятелка. Моя.

Знам, че като го повтарям постоянно, звуча като някоя пощуряла десетгодишна фенка на английския певец Хари Стайлс, но не ми пука. Това беше много трудно извоювана битка. Ако само знаеш през какво чудо минах, за да я спечеля, щеше да разбереш защо звуча така.

Както и да е, да се върна на думата си. Момичетата обичат да плачат, но това не е такава история. Никой не умира, няма натрупани тежки спомени от лошо детство, няма тайни, няма драматични раздели, няма и извратено чукане.

Е. добре де… има малко… нетрадиционно чукане, но от онова, хубавото, което прави хората щастливи, а не мрачни.

Това е историята на един играч, който се запознава с едно лудо момиче. Влюбват се и играчът спира да играе. Завинаги. Сигурно си чувал много такива истории — може би Дрю Евънс, моят приятел вече ти е разказал подобна. Но работата е там, че докато Кейт и Дрю се опитваха да оправят нещата между тях, в същото време се развиваше тази съвсем различна паралелна ситуация между мен и Делорес, за която не знаеш нищо. Така че позадръж малко топката, остани и послушай, независимо че се досещаш за края, защото най-хубавата част от пътуването е не пристигането на последната гара, а всички онези луди, безумни неща, които ти се случват по пътя.

Преди да започнем, ми се струва удачно да дам малко предварителна информация. Първо, Дрю е страхотен пич. Истински приятел. Най-добър приятел.

Ако се бяхме родили няколко десетилетия по-рано, той щеше да е Франк Синатра, а аз щях да съм Дийн Мартин. Макар че с Дрю сме много близки, мнението ни за жените е доста различно. На този етап на развитието на събитията той се вижда като Вечния ерген. Има цял устав с правила: никога да не води жена в апартамента си, никога да не излиза с жена, която работи в компанията, и правило номер едно: никога да не излиза с една и съща жена повече от един път.

За мен обаче няма никакво значение къде ще ме чукат — у нас, в нейния апартамент, в обсерваторията или на върха на Емпайър Стейт Билдинг.

Ето, на това последното му казвам страхотно приключение.

Аз също съм на мнение, че не е редно да излизам с момиче, което работи в компанията… което е лесно, защото повечето момичета в офиса ми са стресирани, напрегнати, пушат цигара от цигара, пият кафета вместо вода и са меко казано неприятни.

Не ми е проблем да излизам с едно момиче повече от един път, напротив. Мога да излизам много пъти, стига и на двамата да ни е добре.

Понякога си представям как един ден ще се задомя. Брак, деца и всичко там както си е по реда.

Но докато търся госпожица Прекрасна, със страшна сила попадам на всички госпожици Грешка на Природата.

Второ, аз съм от онези хора, за които чашата е наполовина пълна. Нищо не може да ме събори. Имам страхотен живот, добра кариера, която ми позволява да се наслаждавам на всички играчки за мъже предложени на пазара, имам страхотни приятели, родителите ми са малко странни, но пък ме обичат. Думата „емо“ не съществува в речника ми, но за сметка на това YOLO е второто ми име.

Следва малко инфо за Делорес Уорън, или Ди, ако искаш да не си в списъка на враговете й. За днешните стандарти, името е странно, но пък й отива. Тя е различна, необикновена жена, каквато рядко се среща. В най-добрия смисъл на думата. Тя е брутално честна, като ударението тук е върху брутално. Силна е и изобщо не й пука какво си мислят хората за нея. Вярна е на себе си и не се извинява никога и никому за това каква е и какво иска. Тя е дива и красива — като неопитомен кон, който галопира без седло.

И ето точно къде сгреших. Почти. Реших да я опитомявам. Мислех си, че имам търпението, но я притиснах доста силно, опънах яко юздите. И тя ги скъса.

Нека жените не се обиждат, че сравнявам жената, която обичам с кон. И така да е — примирете се. Това не е приказка, която ще се понрави на полицията по опазване на политическата (междуполовата) коректност.

Малко избързвам с историята. Засега Кейт е само наша колежка, а Делорес е нейната най-добра приятелка — нещо като Шърли ди Лаверне[2]. Познавам Дрю от много години. Всъщност не се сещам за време, когато да не съм го познавал. И никога, абсолютно никога не съм го виждал да се държи така край друга жена, както се гърчи, когато Кейт е край него. Привличането между тях, което в началото беше предимно антагонизъм в най-пречистен вид, се усещаше в атмосферата, вече е придобило физическа форма и размери. Всеки дарен с чифт очи би забелязал, че яко са захапали въдицата.

Всички, с изключение на тях двамата, разбира се.

Кейт е страхотно момиче. Като Делорес. Кейт е… и тук цитирам Еди Мърфи от „Пристигане в Америка“ „момиче, което може да възбуди едновременно интелекта и пениса ти“.

Това вече си го разбрал? Добре. Да започваме тогава.

Животът ми се промени преди около четири седмици. В един нормален, с нищо незапомнящ се ден, ако не броим срещата ми с момиче, което беше всичко друго, но не и нормално и незапомнящо се.

Четири седмици по-рано

— Матю Фишър, Джак О’Шей, Дрю Еванс, а това е Ди-Ди Уорън.

Няма такова нещо като любов от пръв поглед. Просто не е възможно. Съжалявам, ако съм ти разбил илюзиите, но така стоят нещата. Невежеството може и да се усеща като блаженство, но когато обелиш най-горния слой… е… все още нищо не знаеш.

За да обикнеш истински един човек, трябва да го опознаеш — лудостта му, мечтите му, какво го вбесява, какво го кара да се усмихва, силните му страни, слабостите, недостатъците. Четеш ли Библията? Там има един цитат, казват го на всяка сватба: Любовта е търпелива, любовта е винаги блага…? Е, имам собствено виждане по въпроса: любовта е да ти липсва диханието от устата й рано сутринта. Да си мислиш, че е красива дори когато носът й е зачервен и сополив като на елена Рудолф, и косата й е като гнездо. Любовта е да бъдеш с нея въпреки недостатъците й, да ги обожаваш, защото са нейни.

Сега, съвсем друго нещо е похот от пръв поглед. Това вече е много често срещано явление и си е съвсем нормално. Всъщност пет минути след запознанството си с жена, повечето мъже могат веднага да я сложат в една от трите категории: „ще я чукам“; „ще я убия“; „ще се оженя за нея“. Мъжете нямат високи стандарти за първата категория — там минава почти всичко.

Много ми се иска да кажа, че когато видях Делорес за първи път, забелязах нещо романтично в нея — очите й, или пък усмивката, или напевния й глас… но не беше така. Първото нещо, което видях в Делорес, бяха циците й. Винаги съм си падал по големи цици, а този чифт пред очите ми беше фантастичен. Изливаха се от тясната й розова блуза, леко притиснати от материята и така между тях се получаваше перфектно тунелче, за което мечтае всеки един мъж. Отгоре — красива рамка от къса сива плетена жилетка. Преди да обели първата си дума към мен, вече изпитвах похот от пръв поглед към гърдите на Делорес.

И така, да влезем в ситуацията.

След като с Дрю си разменят няколко злобни забележки, аз привличам вниманието й:

— Ди-Ди да не би да е галено от… Дона? Дебора?

Чифт топли очи с цвят на мед се обръщат към мен, но преди да ми отговори, Кейт се впуска в обяснения:

— Делорес. Името е наследствено. Баба й се казва Делорес. И Ди мрази името си.

— Делорес я изглежда престорено сърдито.

Ако искаш да направиш впечатление на едно момиче, залагай на хумора. Няма да сбъркаш. Така жената остава с впечатлението, че си уверен, умен, находчив и че имаш самочувствие. Ако имаш топки, покажи й ги.

Ето защо казвам на приятелката на Кейт:

— Делорес е красиво име. За красиво момиче. Освен това почти се римува с една от любимите ми думи — клиторис. Вярвам, че това е научното название. Запознат съм в сферата. И съм фен.

Както бях планирал, реакцията ми постига желания успех. Тя се усмихва бавно, прокарва пръст по долната си устна… някак многозначително. Когато жената докосва някоя част от тялото си по време на разговор с мъж? Да, точно така, това е добър знак. След това откъсва очи от мен, казва ни, че закъснява и трябва да се връща на работа и ми намигна — още един добър знак.

— Радвам се, че се запознахме, момчета.

Гледам я как се отдалечава и не мога да не отбележа, че гледката отзад е почти толкова добра, колкото и отпред.

Дрю пита Кейт:

— Да се връща на работа? Мислех, че стриптийз баровете отварят след четири следобед.

Тук не мога да не се съглася с него. Когато си ходил в толкова много стриптийз барове, колкото сме обиколили ние двамата, започваш да забелязваш приликите не само в работното време — правят ти впечатление и други неща: дрехите на момичетата, макар и сведени до минимум си приличат. Сякаш си пазаруват с купони от един и същи магазин. А Ди определено се движи с жизненост, ритъм и походка на класическа стриптийзьорка.

Може и да е само във въображението ми, може би само си мечтая. Би бил истински божи дар, ако беше танцьорка. Не само че са подвижни, но и са весели момичета, само за купон. Нямат никакви предразсъдъци. Друг плюс е, че имат много ниско мнение за мъжката половина от населението, което означава, че за един галантен жест или комплимент тези работещи момичета се отплащат предоволно. Благодарни девойки. А благодарна е тази девойка, която прави свирка.

Но Кейт бърза да попари мечтите ми.

— Ди не е стриптийзьорка. Облича се така, за да шокира хората. А когато разберат какво работи, ги мята в джаза.

— И какво работи? — питам.

— Тя е учен, разработват совалки и ракети.

Джак веднага прочита мислите ми:

— Шегуваш се, нали?

— Опасявам се, че не е така. Тя е химик. В НАСА. Лабораторията й работи по подобряване на ефективността и икономичността на горивото, което се използва от совалките. — Тук потръпва. — Ди Ди Уорън в близост с експлозиви… е нещо, за което се опитвам да не мисля.

И сега любопитството ми е почти толкова силно, както и желанието да я изчукам. Винаги съм имал вкус към нестандартното и екзотичното. За жени, за книги, за музика. За разлика от Дрю, чийто апартамент е безупречно обзаведен, аз непрестанно циркулирам около мебели с интересно минало. Дори и да не си подхождат, достатъчно е да са нетрадиционни, за да са ми интересни.

— Брукс, трябва да ни свържеш. Аз съм добро момче. Искам да я изведа на вечеря. Няма да съжалява.

Кейт се замисля и после казва:

— Добре, мисля, че си нейният тип. — Подава ми неоновозелена визитка. — Но трябва да те предупредя, че е от жените, които чукат и зарязват. И оставят кървави следи след себе си. Но ако искаш да си прекараш добре една-две нощи, обади й се. Ако търсиш нещо по-сериозно, стой настрана.

И сега вече разбирам как се е чувствал Чарли, когато спечели последния златен билет за шоколадовата фабрика на Уили Уонка.

Ставам от масата и целувам Кейт по бузата.

— Ти си новата ми най-добра приятелка — казвам.

Обмислям дали да я прегърна ей така, за да ядосам навъсения си приятел, но не искам да рискувам да ме изрита в топките, защото имам сладкото предчувствие, че скоро ще ми потрябват. В много добра форма.

Кейт казва на Дрю да не се цупи, а той прави коментар за циците й, но вече не ги слушам с особен интерес. Защото вече мисля къде ще изведа Делорес за по едно питие. Може и за повече от едно и за повече от питие. И за всички прелестни, похотни, фантастично еротични неща, които със сигурност ще последват.

И така започна всичко. Не се очакваше да е нещо сложно или объркано — никаква любов от пръв поглед, никакви грандиозни жестове, никакви наранени чувства след това. Нещо сигурно, само за една вечер с опция за втора. Кейт ме предупреди, че това е схемата на Ди, а аз търсех точно такова нещо. Винаги съм мислил, че ще е само един бърз флирт, секс и толкова. Никога нищо повече.

Елвис Пресли е бил много прав. Бързат само глупаците. И ако не си го разбрал все още, аз съм един от тези глупаци.