Мари Лу
Warcross (30)

29

С всички скандали около играчите финалът между отбор „Ездачите на феникси“ и отбор „Андромеда“ вече се очертава като най-гледания мач в историята на Warcross. Новините днес не предават нищо друго освен кадри и клипове за игрите и всеки канал трескаво се напъва да надмине другия — канали на всевъзможни езици и от всевъзможни страни. Като че ли целият свят е зарязал всичко, за да се включи. Из цяло Токио магазини и ресторанти затварят, все едно е национален празник. Хора, които не могат да се логнат с лекота от дома си, се тълпят в интернет кафенета и барове. Из целия град греят иконки, символи се струпват в зоните, където са се събрали най-много хора.

Дръпвам се от прозореца на хотелската ми стая и пак сядам на дивана. Покрила съм се някъде из центъра на Токио, регистрирана в този хотел под фалшиво име. Доколкото знам, Хидео си мисли, че съм заминала за Ню Йорк. След разговора ни в болницата ми е пратил само едно съобщение.

Стой настрана, Емика. Моля те, повярвай ми.

Сега се взирам в прозрачния часовник близо до центъра на полезрението ми, който отброява времето. Само преди някакви си няколко седмици случайно се нахаках в мача за откриването на тазгодишния турнир. Сега до началото на финалния мач са останали само пет минути. Пет минути, преди пак да се наложи да се бутна в играта — само че този път го правя нарочно. Проверявам повторно всичко, за да се уверя, че съм включила функцията за запис. Записвам днешния мач в нов Свят на паметта в профила си. Ако днес играта тръгне накриво заради Нула, поне ще разполагам със записа, за да го проуча.

Ако вирусът на Нула не ме стигне пръв, разбира се.

Най-накрая пред погледа ми изникват думи.

VIII Warcross шампионат

Финал

ЕЗДАЧИТЕ НА ФЕНИКСИ срещу АНДРОМЕДА

Вдишвам дълбоко.

— Започна се — измърморвам. После посягам, чуквам с пръст по написаното и мрак забулва света около мен.

Още преди да видя нещо, чувам свистенето на вятъра. После светът постепенно изниква пред погледа ми и през присвитите ми клепачи виждам, че стоя върху издатина и гледам надолу към идеално кръгло езеро, обкръжено от всички страни с голи метални стени, високи стотици стъпки. Щом поглеждам зад мен, разбирам, че от другата страна на стените се простира единствено открит океан.

В центъра на кръглото езеро дванайсет стоманени моста — нито един от тях свързан с друг — се протягат към стените като лъчите на звезда. Всеки води до висок метален люк, вграден в стената — разположени са на равни интервали. Охранителни ботове стоят от двете страни на всяка огромна врата. Докато гледам, над стоманените стени и по края на езерните води се материализират пауъръпи, разноцветни кълба се нареждат от двете страни на мостовете, над и под тях. Пак проверявам пауъръпите в моя собствен склад. Всички са си там.

— Да разцепим Токио от нула до шейсет, йе, все едно изтича времето ни в този град.

От интрото, което свири навсякъде около нас, ми настръхва вратът. Новото парче на Рен, което трябва да активира хакнатите артефакти.

— Да излезем с гръм и трясък, йе, време е да излезем с гръм и трясък.

Трябва ми време, докато забележа насърчителния рев на публиката, отекващ из целия пейзаж. Неизменният превъзбуден глас на коментатора еква над терена както винаги.

— Дами и господа! — обявява той. — Добре дошли в „Сребърния кръг“!

Долу играчите най-сетне изникват пред погледа. Всеки се появява, застанал на един от мостовете, близо до центъра на езерото — там, където те не се свързват. Играчите от „Андромеда“ няма как да ги сбъркаш с техните алени екипи — капитанката им Шахира си е сплела косите на плитка, а рубиненият артефакт на нейния тим е надвиснал над главата й. Боецът им Иво Ериксон пък си е зализал косата назад и гледа навъсено. Сърцето ми засяда в гърлото, щом обръщам поглед към съотборниците си. Екипите им са сини и рязко контрастират със стоманените стени около тях. Ашър (със синия диамант — артефактът на „Ездачите“ — над главата си), Хамилтън, Рошан. После и двете нови попълнения — Джаки Нгуен на мястото на Рен. И моят заместник — Бренър Лионс, новият им архитект.

Готова ли си?

Ашър е, свързва се с мен по криптиран канал, който създадох за него. Съобщението му се изписва с бели букви в долния край на зрителното ми поле.

Кимвам, макар и да не съм убедена, че съм готова. „Надявам се“ — отговарям. Вадя инвентара си с безценните пауъръпи.

Когато вляза, ми подай артефакта си.

Добре.

После се съсредоточавам върху Бренър и му преравям данните. Щом ще се вкарвам на негово място, най-добре да се погрижа да успея от първия опит. Какво ще стане днес, ако „Ездачите на феникси“ не спечелят мача? Какво ще стане, ако Нула задейства плановете си?

Сега коментаторите представят играчите. Пресявам данните на Бренър и изсумтявам ядно.

Не мога да се вкарам, преди мачът да започне — пиша на Ашър. — Той още не е активиран.

Ще следя — отговаря той. — Ако забележа нещо, ще те предупредя.

Поемам си дълбоко въздух и пак поглеждам към сцената долу. Всеки играч е застанал на края на своя мост — оглеждат водата долу, а после се гледат на кръв. Никой не може да достигне другия — всички ги дели пропастта в центъра, на петдесетина стъпки от началните им позиции. Виждам как устните на Ашър мърдат, докато дава инструкции на всеки от ездачите. Вниманието ми се измества към грамадните метални врати, наредени по вътрешността на кръглата стоманена стена. Над всяка врата започва да мига червена лампа. Какво има вътре? И къде е Нула? В реалността кожата ми настръхва при мисълта, че точно сега Нула гледа мача и може би го гледа така, както го гледам и аз. Чака да го разбие.

— Готови… старт! — изкрещява коментаторът. Невидимата публика надава гръмотевичен рев.

Точно в същия миг оглушителна аларма отеква из целия свят. Звукът идва от мигащите червени лампи над всяка от дванайсетте стоманени врати. Играчите се завъртат. Хами първа хуква към своя люк. Спускам се надолу, за да виждам по-добре и накрая политам над мостовете. Люковете се разтърсват в синхрон, а после започват да се вдигат нагоре и да скърцат под тежестта си. Хами преминава в спринт. Тя извиква нещо на останалите ездачи. Отбор „Андромеда“ също тича по своите мостове, а металните капаци се издигат все повече. Най-сетне мярвам какво има вътре.

Метални крака, дебели колкото сгради. Кръгли хромирани стави, стоманени сухожилия. А после, щом люковете се издигат още по-нависоко — изпъчени гърди, всяка гръд е с различен дизайн, а от двете й страни се спускат мощни ръце. И най-накрая — матово стъкло, опасващо металните глави. Докато погледът ми се вдига нагоре, зяпвам от почуда. Дванайсет механични робота и всеки от тях очаква да се качат на борда му.

Водата в езерото и навън в открития океан сега бушува яростно, а на хоризонта се задава буря, черна и заплашителна. Чуквам два пъти върху зоната на зрителното ми поле, където виждам Бренър Лионс да тича към своя механо. Светът около мен се събира като фуния и изведнъж се нося точно над него и го наблюдавам как стига до стоманената врата. После започва да се изкачва по стълбата към робота.

На моста отсреща Хами вече е стигнала до върха на своя механо и сега е застанала върху главата му. Тя търси входа, намира го, откъртва от мястото му някакъв капак, скача вътре и изчезва от поглед. Мигове по-късно очите на механото светват отвътре и обливат със зелено сияние метала около тях. Разнася се бръмчене, все едно от някакъв турбореактивен мотор, а после звукът се издига до трескав писък. Механото й се размърдва и оживява — шарнирните съединения се движат тъй плавно, сякаш Хами е самият робот, а после той вдига единия си крак. След това и другия. Мостът потреперва от всяка стъпка.

Ашър стига втори до своя механо. Щом влиза в робота, артефактът му също изчезва от поглед. Въздишам разочаровано. Същото ще е сигурно и с Шахира — а това значи, че ако искам да използвам своя пауъръп „Кралят на артефактите“, за да открадна нейния артефакт, ще трябва първо да я изкарам от механото. Шахира скача в робота си едно вдишване след Ашър. Веднага ги последва и Франко, архитектът на „Андромеда“. Поглеждам надолу към Бренър Лионс. Почти е стигнал, но няма спор — по-бавен е от останалите, нали го включиха във финалния турнир, без да има никакво време за тренировки. Но все пак той не е получил уайлдкард ей тъй, за нищо. Стига до върха на робота, скача вътре и го задейства. Очите на механото светват и засияват в яркосиньо.

Налагам решетка върху Бренър и механото му — данните за тях се изсипват пред очите ми като зелен подвижен блок от код. Трябва правилно да преценя момента. Ако сбъркам, може да се набутам в пейзажа извън Бренър и пак да лъсна пред цялата публика. Нула мигновено ще разбере къде съм и какво върша. А вляза ли веднъж, ще трябва да действам бързо. В реалността Бренър мигновено ще разбере, когато изгуби способност да контролира аватара си. Ще предупреди охраната и те ще спрат играта. Ще ме открият и ще ме блокират.

— Шахира предприема удар! — възкликва коментаторът и вниманието ми за миг полита нататък, където нейното механо сега тича по моста към централната пропаст. Щом стига края на моста, то се снишава като леопард, готов да нападне. А после прави могъщ скок във въздуха и от двете му страни се раздиплят подобни на остриета криле. Зрелището е великолепно. Тя излита и пикира надолу. В движение грабва един пауъръп за скорост и с временен взрив от сила прескача пропастта в центъра и се приземява на моста, където в момента е застанало механото на Ашър. Мостът се разтриса от удара и звукът отеква из виртуалното пространство.

Започвам да набирам по-бързо. Трябва да проникна в тази игра. Щом механото на Бренър пристъпва напред, изкарвам негов мрежовиден образ вътре в кабината. После политам надолу колкото се може по-близо до робота му. Увисвам във въздуха точно пред очите на робота. През тях виждам вътре очертанията на Бренър. „Готова!“ — промълвявам на себе си.

После въвеждам командата. За частица от секундата Бренър ме мярва да се рея пред механото му. Щом ме зърва, примигва шокирано.

После светът се втурва край мен и когато отварям очи, се намирам вътре в кабината на механото. Още по-важно — аз съм в тялото на Бренър и имам пълен контрол върху аватара му.

Привет, капитане — казвам на Ашър.

Добре дошла — отвръща ми той.

Секунда по-късно той се обръща към механото на Хами, готов да й подаде артефакта на отбора. Тя го очаква, вече е предвидила хода му. Няколко гигантски стъпки по-късно вече е до него и стисва металната ръка на робота му с нейната. За миг проблясва светкавица и ги озарява и двамата — вече всеки играч е предупреден, че нашият артефакт сега е в ръцете на Хами.

Тя не губи време. Докато Шахира се устремява към Ашър, Хами се пресяга към мен. Поемам механичната й ръка. Друг проблясък — и артефактът ни вече е у мен. Тълпата реве превъзбудено.

Аз изваждам хака си за деактивация, поемам си дълбоко дъх и го пускам на артефакта в ръката си. Минават няколко секунди. За миг си помислям, че няма да подейства.

После повърхността на артефакта заискрява с електричество. Погледът ми се изпълва с повреден код. Артефактът почернява. Пускам му анализираща програма — и се усмихвам, когато не отговаря. Деактивиран.

Сега започва обратното броене. Имам само минута или най-много две, преди Бренър да предупреди всички и охраната да ме нулира и извади от играта. Не знам кога или дали Нула ще разбере какво съм направила с нашия артефакт, но в момента нямам време да се тревожа за това. Насочвам вниманието си към вътрешността на механото.

Управлението вътре в механото е прекрасно в простотата си — разработено е така, че всеки от нас моментално да го разбере. Когато аз движа ръцете и краката си, и роботът движи своите. Има и настройки за оръжията, вградени в ръцете и раменете. Търся Шахира. Приклещила е Ашър и води битка с него във въздуха над езерото, Франко също се е запътил към Ашър в опит да го съкруши. Други пък насочват вниманието си към мен.

Трябва да изкарам Шахира от механото й.

„Замразяване на отбора“ за обезвреждане на противниковия отбор. „Кралят на артефактите“ — за да открадна артефакта на Шахира. И „Направи се на Бог“ — за да видоизменя трайно пейзажа. Втурвам се напред по моста с механото си, оглеждам обстановката и се подготвям да задействам своя пауъръп замразител.

— Вляво от теб! — изведнъж ми извиква Ашър. — Засилил се е към…

Сепвам се и завъртам главата на робота си тъкмо навреме да видя как летящият механо на Иво Ериксон връхлита върху ми със зинала паст, все едно се готви да отхапе парче от мен. Имам време само да се стегна и да посрещна удара.

Той се врязва в мен. Металът се трясва в метал и двамата се сгромолясваме от моста в езерото. Ударът е силно болезнен — за миг виждам само водна мъгла зад обзорното ми стъкло. Използвай пауъръпа, подсказва ми инстинктът, но го потискам. Ако го използвам сега, Шахира ще падне във водата и ще потъне, а после ще се появи отново на моста. Скръцвам със зъби и се прицелвам с ръка право в главата на Иво. После забивам юмрук в бутона „Ракета“.

Една ракета трясва механото на Иво и запокитва главата му назад. Той ме пуска. Механото ми изведнъж плава свободно из водата. Няма време за губене. Посягам към пауъръпа „Направи се на Бог“ и го задействам.

Светът край мен внезапно застива като на стоп кадър. Пред погледа ми сега прозрачни цифри отброяват секундите, с които разполагам, за да променя пейзажа. Пръстите ми политат. Измъквам се от водата и се настанявам на моста — а после събирам мостовете и те затварят пропастта в средата. Погледът ми се спира на Шахира и Ашър, все още преплетени във въздуха. Плясвам с ръце и ги откъсвам един от друг. Механото на Шахира отхвърча от робота на Ашър и го освобождава. В същото време я придърпвам към мен и принуждавам механото й да кацне на вече свързания мост.

Навсякъде около нас отекват ахканията на публиката. Разнася се гласът на коментатора — той е объркан.

— Бе активиран пауъръп. Не знаем точно откъде го има Бренър, но той използва артикул, който никога не се е появявал в игра, откакто съществува турнирът! Изчакваме за повече инфо…

Охраната вече е разбрала, че нещо не е наред. И Хидео е разбрал. А това означава, че сигурно и Нула е разбрал. Скръцвам със зъби, когато времето за действие на моя пауъръп изтича. Светът отново се ускорява. Механото на Шахира се навежда и тръска глава, като че ли се опитва да добие ориентация. Незабавно задействам втория си пауъръп. „Замразяване на отбора.“

Механото й се вцепенява в движение. Навсякъде край нас играчите на „Андромеда“ също се вцепеняват. От комуникатора на Бренър зазвучава гласът на Ашър.

— Давай! — крещи той.

Но нямам време да се обяснявам. Скачам от седалката вътре в механото и се вкопчвам в люка над главата ми. Тласвам го нагоре. Облива ме дъжд, той изпъстря зрителното ми поле с капки и разбирам, че бурята на хоризонта ни е застигнала — това пропуснах да го променя, докато контролирах нивото. Набирам се и се измъквам от механото. Наоколо другите ездачи са спрели в кръг около мен, роботите им са обърнати с гръб към мен, за да ме защитават.

Привеждам се върху моето механо и насочвам вниманието си към замръзналия робот на Шахира. През очите му я виждам как се е втренчила в мен с широко разтворени очи и не може да мръдне. Скачам на рамото на моя механо и хуквам по протегнатата му ръка. Горе гласът на коментатора ехти и надвиква бурята.

— Бренър се е откъснал от глутницата и използва втори пауъръп! Опитваме се да разберем…

Вече всеки миг ще спрат играта. Учудена съм, че още не са. Какво прави Хидео?_ Само се концентрирай._ Стигам до края на механичната ръка и с мощен скок кацам върху механичната ръка на Шахира. Дъждът е направил метала хлъзгав и насмалко да се подхлъзна на приземяване. Ръцете ми търсят къде да се хванат. Някак си успявам да се изправя на крака и пак спринтирам по ръката й. Покатервам се вътре в главата на механото. Публиката забоботва объркано и слисано, а аз отварям люка точно когато „Замразяването на отбора“ изтича.

Поглеждам от люка надолу към Шахира — тя тъкмо се е размърдала колкото да обърне глава нагоре към мен. Нейният артефакт сияе над главата й, аленочервен. Вадя третия си пауъръп. „Кралят на артефактите“.

Посягам да го задействам.

Ала не мога. Мигвам, шокирана. Крайниците ми са се вцепенили от главата до петите и стоя там с пауъръпа в ръка, неспособна и да се поместя. Под мен Шахира присвива очи, скача нагоре, набира се и излиза от механото. Идва и застава пред мен. Сякаш в мъгла, разбирам, че и тя е използвала пауъръп срещу мен. Нещо, което ме е сковало.

— Предупредих те, Емика — казва тя.

И някак, макар и думите да са произнесени с гласа на Шахира, аз разбирам. Знам, че всъщност не тя ми говори.

Това е Нула, който се е вселил в тялото й.

Напразно се съпротивлявам, докато Шахира крачи към мен и походката й сега притежава същата хищна грация като походката на Нула. Рубиненият й артефакт сияе ярко над главата й. Толкова близо. Тя ме заобикаля в кръг, точно както Нула в Пиратското свърталище, а после посяга и взема моя пауъръп.

„Не!“ — иска ми се да изкрещя, ала не мога. Шахира поднася пауъръпа към мен, сякаш се чукаме с чаши.

— И аз мога да играя тази игра — казва тя, обръща ми гръб и хуква към механото на Ашър.

Защо Хидео не спира играта? Несъмнено всички вече виждат, че има нещо нередно. Публиката реве — какофония от объркване, насърчителни възгласи, дюдюкания и невярващи викове, докато въздействието на пауъръпа върху мен най-сетне изтича. Залитам напред, задъхана, а после спринтирам след Шахира. Каквото и да става, не мога да й позволя да използва пауъръпа върху Ашър. Не мога да позволя на Нула да победи. Ръцете ми опипват за въжето на кръста ми.

— Ей!

Главите на всички ни се обръщат и виждат как механото на Хами препуска към нас. Гази тежко във водата и краката й разплискват вълни, които се стоварват върху мостовете и ги заливат. Люкът на механото й отхвърча и Хамилтън вихрено се изстрелва навън, мощно отскача и прелита във въздуха под дъжда. Вдига яркозеления пауъръп, който грабна по-рано, и го мята към Шахира.

В края на механичната ми ръка пламва взрив, на косъм от тичащата Шахира. Тялото й се люшва и тя спира, но ударната вълна я събаря и я запокитва надолу във въздуха. От другата страна механото на Франко връхлита в атака през водата, приведен срещу все по-силния вятър.

— Хами! — изкрещявам, ала е късно. Франко награбва Хамилтън с едната си механична ръка, стисва юмрук и я захвърля. Тя полита във въздуха и цопва в бушуващия открит океан оттатък стената. С другата ръка Франко улавя падащата Шахира в дланта си и я спасява.

Механото на Ашър сега се задейства бързо и замахва с юмрук към Франко. Както тичам, се спирам за миг да се сниша. Виждам как Ашър се издига високо над мен, окото на механото му е далечна червена точка в небето. Той забива мощно юмрук отстрани в тялото на Франко и ударната вълна ме събаря на колене. Водата се блъсва в мен, вълните от удара на Ашър заливат дори съсипаната ръка на механото ми. Бърша водата от очите си и поглеждам нагоре. Франко отвръща на удара и напада Ашър, всеки удар отеква с оглушително скърцане на метал. Сред всичко това откривам Шахира. Тя се катери по ръката на Франко към механото на Ашър. Втурвам се към нея.

— Да те закарам? — обажда се гласът на Рошан от комуникатора. Обръщам се, колкото да видя как шепата му се пресяга от нищото, загребва ме и се затваря около мен. Механото му лети, металните му криле плющят така мощно, че оформят кратери сред езерната вода. Издигаме се във въздуха нататък, където Франко и Ашър са се вкопчили в смъртоносна хватка.

Наблизо механото на Иво надвисва над нас и се прицелва право в Рошан. Почти сме стигнали.

— Пусни ме! — извиквам на Рошан и забивам юмрук в стоманената му длан.

Той изпълнява и ме пуска. Падам във въздуха към раменете на Ашър. Едновременно с това Шахира се изкатерва на другото му рамо. Закатерваме се нагоре. Дъждовни струи ме шибат в лицето и заплашват да ме съборят във водата. Вкопчвам се с всички сили и се мъча да ускоря ход. Франко стоварва нов удар по гърдите на Ашър и от него аз рязко залитам настрана и увисвам само на ръката си. Напрягам се и се мятам отново горе. Не спирай!

Стигам до върха на главата точно когато Шахира се изправя на крака. Тя хуква към люка. Ако го отвори и види артефакта на Ашър, тя може да му приложи пауъръпа и ще загубим. Стисвам зъби, набирам се и се изправям. После се втурвам към нея. Всичко като че се случва на забавен кадър.

Шахира дръпва люка и го отваря.

Тя вдига ръка, за да задейства пауъръпа.

Застигам я и се нахвърлям върху нея, впрегнала последните остатъци от силите си.

Шепите ми обхващат пауъръпа. Изтръгвам го от хватката й… от хватката на Нула… точно когато се кани да го задейства. Давай! Сега! Фокусирам зрителното си поле върху артефакта на Шахира. И преди да е успяла да ме спре, насочвам пауъръпа към нея и го хвърлям. Очите й се разтварят широко.

Пауъръпът избухва в кълбо от черен дим и той поглъща и двете ни. В мрака рубиненият артефакт на Шахира се появява в дланта ми. Пръстите ми се сключват около него в същия момент, в който задействам и деактивиращия си хак. Той заискрява неудържимо, електрически камшици отскачат от повърхността му във всяка посока. Само миг по-късно вече е черен.

Мой е. Край на играта.

Публиката навсякъде край нас избухва в ликуващи възгласи, заглушаващи всичко и всички.

Зрителите избухват в истерични крясъци навсякъде около нас. Звукът е оглушителен, удавящ всичко и всички.

— Всичко свърши! — надвиква шума гласът на водещия, в тона му ясно се чете объркване. — Но я чакайте малко, какво всъщност се случи днес на арената? Това е безпрецедентен хак на финалния турнир! Изчакваме включване…

Всичко свърши. Стискам артефакта на живот и смърт. Край. Дали? Сподавен смях се изтръгва от гърлото ми и цялата ми енергия изтича от гръдта ми. Гласът на Ашър гърми в слушалката, той крещи нещо в екстаз, ала не разбирам какво казва. Не мога да се съсредоточа върху нищо друго освен върху това, че играта свърши.

А после се случва нещо странно.

Удря ме ток. Като лек електрически заряд. Подскачам. И цялата публика също ахва като един, сякаш всеки го е усетил точно в същия миг. Цифри и данни видимо затрептяват по всеки играч, светват и угасват, а после изчезват.

Какво беше това? За секунда стоя и примигвам и не знам какво стана току-що. Обзема ме ужас.

Пред мен аватарът на Шахира изчезва и на нейно място се появява Нула — бронята и непрозрачният шлем чернеят под бурното небе. Той се взира в мен.

— Ти го отключи — казва той. Говори тихо, гласът му прелива от ярост.

Стисвам зъби.

— Какво съм отключила? Край с теб! — изкрещявам му. — И с плана ти също!

Нещо в думите ми като че изненадва Нула.

— Ти не знаеш.

Не знам? Какво да не знам?

— Моят план — изрича той — беше да спра Хидео.