Джоузеф Дилейни
Арена 13 (18)

16.
Малодушието на Мат

Онези, които правят първите стъпки,

рядко правят последните.

Амабрамсъм:

Книга на мъдростта на Джентай

— Как разбрахте? — попитах.

— Заподозрях го втория път, когато се срещнахме — каза Тайрън, прекосявайки стаята, за да напълни отново чашата си от гарафата. — Не само заради начина, по който улови кинжала, който ти подхвърлих. А начина, по който се поклони след това — позата на тялото ти; моментното колебание преди поклона; после накланянето на лявото ти рамо малко пред дясното. Направиш ли това на арената, всеки, който е виждал баща ти да се бие, ще те разпознае като негов син.

Той се върна на мястото си и след като отпи глътка вино, продължи:

— Беше точно същото, когато повали тренировъчния лакс. След това се поклони. Притежаваш същата арогантност; същата вяра в себе си. И двете качества са жизненоважни, ако искаш да постигнеш успех на Арена 13.

И, разбира се, ако се вгледам внимателно, мога да видя лицето му в твоето. Щом човек узнае, е достатъчно ясно. Исках да бъда сигурен, затова изпратих човек в Мипосин да разбере истината. Той говорил с фермера, за когото си работил. Върна се преди пет дни и потвърди онова, което бях заподозрян.

Зъбчатите колелца в ума ми се завъртяха назад:

— Затова ми дадохте втори шанс…

— Да. Но този шанс зависи от това сега да ми кажеш истината.

Не беше лесно да кажа истината. Никога преди не бях разказвал на никого цялата история — никога дори не бях намеквал на някого в този град. Беше трудно да принудя думите да излязат от устата ми, но това трябваше да се направи. Бъдещето ми с Тайрън, надеждата ми да се бия на Арена 13 зависеха от това.

— Таласъма уби майка ми — казах му. — А баща ми просто се отдръпна и позволи това да се случи. После се самоуби.

— Това е само скелетът на историята. Или го облечи в плът, или се намери друг учител по бойни умения! — сопна се Тайрън с твърди като кремък очи.

— Баща ми не се върнал при народа си — или, ако го е направил, не е останал дълго. Купил малка ферма южно от Мипосин. Скоро след това срещнал майка ми, Шола. Тя не била Джентай. Родил съм се две години по-късно. Бях единственото им дете.

Въпреки горчивината, която изпитвах сега, не можех да не се усмихна при спомена за детството си. Баща ми харесваше фермерската работа и знаех колко много обичаше мен и майка ми. Бяхме щастливи; наистина щастливи. Често си мислех, че никога повече няма да бъда толкова щастлив.

Тайрън ме изтръгна от унеса ми.

— И от него си научил някои стъпки от Триг? Не е пазел миналото си в тайна от теб?

— Да и не. Показа ми хладните си оръжия с ръкохватките като вълчи глави, но никога не говореше много за времето, когато се е бил там. Никога не ми е разказвал онова, което ми разказахте току-що. Не съм си и представял, че е бил толкова добър, докато не видях картината над леглото на Палм и той ми каза, че тя изобразява Мат. Онези петнайсет победи над Таласъма ми дойдоха като пълен шок. С майка ми го наричахме с името му от народа на Джентай, Лазар. Никога не ми е казвал, че се е бил с Таласъма.

После, когато бях само на единайсет, се започна. Още по-далеч на юг умираха хора, но изобщо не мислех, че той ще дойде във фермата ни. Беше ужасно… Продължи през цялото лято и ранната есен. Той идваше всяка седмица и винаги след мръкване. Майка ми слизаше по хълма и прегазваше потока, за да се срещне с него в гората. Знам, че не е можела да се сдържи… Той контролираше ума й. Отначало го пазеха в тайна от мен и се опитваха да се преструват, че всичко е наред, но скоро го разбрах, когато видях майка си да излиза от къщи сама късно през нощта… После чух някои от нещата, които родителите ми си говореха; името Таласъма изникваше отново и отново. Майка ми плачеше. Баща ми крещеше. Стана непоносимо.

Нямах представа защо Таласъма ни беше избрал, никаква представа кой беше всъщност баща ми. Умолявах го да направи нещо — каквото и да е. Но той отказваше дори да опита. Вместо това в безсилния си гняв блъскаше по стените с юмруци, докато се разкървавяха. Казваше, че не може да направи нищо или Таласъма ще убие всички ни. Така че какъвто и да е бил на арената, дотогава се бе променил. Говорите за баща ми, сякаш е бил герой, но аз видях другата му страна. Той беше страхливец, който остави майка ми да умре.

Всеки път, когато се връщаше, тя беше малко по-бледа и по-слаба: Таласъма вземаше все повече и повече от кръвта й. После една нощ тя така и не се върна. Точно след зазоряване последвах баща си надолу по хълма. Обувките й още бяха на близкия бряг на потока. Тялото й лежеше сред дърветата.

Гърлото ми се стегна и аз захлипах; цялото ми тяло се тресеше.

— Не бързай, Лейф — каза Тайрън. — Дай си толкова време, колкото ти е нужно.

Мина известно време, преди да мога да продължа.

— Баща ми плака дълго, но после толкова се разгневи, колкото не го бях виждал никога преди. До онзи момент не беше ми посягал дори с пръст; сега започна да ме бие и ме изгони от фермата. По-късно се върнах. Скрих се и гледах отдалече как изгори тялото на майка ми. Едва когато подпали фермата, осъзнах какво възнамеряваше. Изтичах надолу по хълма, но той беше вече мъртъв. През вратата видях тялото му да лежи там, покрито с кръв. После пламъците ме принудиха да се дръпна назад. Не можех да сторя нищо.

Видях отново всичко и по бузите ми започнаха да се стичат сълзи. Когато се извърнах смутено, Тайрън положи за миг ръка върху рамото ми. Най-сетне успях да продължа.

— Един съсед, Бароу, ме прие при себе си — имаше ферма по-надолу в долината. Останах при него три години — докато се сдобих с онзи син билет. Той ме караше да работя здравата. Единственото ми заплащане бяха храната и покривът над главата. Ако не броя тоягите, които използвах, за да се бия, единственото ми притежание бяха дрехите на гърба ми. Но все пак Бароу ми разказа, че баща ми се е бил на Арена 13 под името Мат — макар че така и не ми каза колко добър е бил.

— Изправил си се пред повече неща, отколкото повечето момчета на твоята възраст, и си се справил с тях. Заслужаваш поздравления за това, Лейф — каза Тайрън, вече с по-меко изражение. — И сега си тук, надявайки се да станеш боец на Арена 13, какъвто е бил баща ти. Или има нещо повече? Хайде, момче, бъди честен с мен. Искам да те чуя да го казваш!

— Аз съм честен. Не съм ви разказвал лъжи! — извиках; емоцията ме надви. — Никакви лъжи.

— Може да излъжеш, като пропускаш нещо — каза ми Тайрън с много спокоен глас. — Да излъжеш, като оставиш неизказани неща. Не си съвсем откровен с мен. Така че, кажи ми: защо си тук в този град? Какво всъщност искаш да постигнеш?

Въпреки настойчивостта му изражението му бе дружелюбно. Гневът ми отслабна. Поех си дълбоко дъх, а после думите, които задържах в себе си от толкова отдавна, се изляха забързано.

— Искам един ден да се бия с Таласъма на арената. Искам да го убия. Затова съм тук.

Тайрън въздъхна и пресуши чашата си:

— Мислех си, че може би това е намерението ти. Нищичко ли не слушаше от това, което казах тази вечер? Именно затова описах точно какво е станало с баща ти. Дори да спечелиш, Таласъма само ще се връща. Той може да се бие отново и отново — но ти можеш да загубиш само веднъж и тогава с теб е свършено. Свършено завинаги!

— Мислите ли, че не зная това? Дори след като баща ми се беше оттеглил от арената, Таласъма го преследваше и набеляза майка ми. Той е отмъстителен и безмилостен — не си правя илюзии какво ще стане после с мен, ако загубя. Но ще си струва риска — казах. — Иска ми се да го убивам отново и отново. Баща ми го е надвил петнайсет пъти. Аз ще направя същото — толкова пъти, колкото е нужно, докато не му останат същности! Няма да сключвам сделки с него. Никога няма да се бия пред лакса си в продължение на цяло състезание, както е направил баща ми, и да оставя Таласъма да е в безопасност зад своя. Ще го унищожа до последната частица!

Тайрън поклати уморено глава:

— Виж, момче, искам да ми обещаеш едно нещо. Ако някога бъдеш избран от лотарийната сфера да се биеш с Таласъма, тогава така да бъде. Писано е било да се случи. Но това, което баща ти направи със сферата, умишлено избирайки себе си за битка… няма да приема това. Ясно ли е?

Кимнах.

— В такъв случай, обещаваш ли?

— Обещавам.

— Хубаво. И още нещо. Скри от мен самоличността на баща си, така че поне за момента, я крий от всички други. Вярвам, че човекът, когото изпратих до Мипосин, ще си мълчи, но в крайна сметка ще се разчуе и това ще направи нещата много по-трудни. Ще бъдеш подложен на голям натиск. Не става дума само за очакването, че ще се окажеш втори Мат… Баща ти имаше както приятели, така и врагове. Всеки, постигнал такъв успех, винаги си създава врагове. Така че може да привлечеш нежелано внимание. А самоличността ти може да повлияе на курсовете на залозите, определени от букмейкърските къщи. Виждаш ли, ако се окажеш толкова добър, колкото мисля, че ще бъдеш, можем да спечелим доста пари — но само ако разполагаме с предимството на изненадата. Разбираш ли какво искам да кажа?

Бях разказал на Тайрън неща, които не бях разкривал на никого преди, и бях уморен и развълнуван след дългия ни разговор. Но с радост се съгласих с желанията му. Сърцето ми биеше силно от вълнение. Той имаше вяра в мен. Спомних си какво беше казал — толкова добър, колкото мисля, че ще бъдеш — и се изпълних с въодушевление.

Когато кимнах отново, Тайрън изпусна дълга въздишка. После се наведе напред и отново сложи ръка на рамото ми.

— Имам една последна мисъл за теб, върху която да размишляваш. Онзи Мат, когото познавах, беше най-смелият човек, когото съм срещал. Обучавахме се заедно в школата на Гюнтер като момчета. Забравяш къде ти, единственото му дете, се вместваш във всичко това. Ами ако майка ти е настояла Мат да не прави нищо, защото се е страхувала за теб — страхувала се е, че Таласъма ще те убие. После, след като тя е починала, той те е прогонил… и ти още си жив. В крайна сметка Таласъма научава всичко. Чрез теб сигурно е открил начин да накаже Мат още повече. Но баща ти се самоубил и изгорил фермата до основи, така че всичко, което те свързва с него, вече го няма. Той те е освободил: дал ти е шанс за живот. Във всеки случай, така мисля аз.