Кристина Лорен
Красива кучка (1)

Едно

Майка ми винаги казваше, че трябва да си намеря жена, която да не ми отстъпва по нищо.

— Не си позволявай да се влюбиш в някоя, която ще постави интересите и капризите си на първо място. Намери и обичай онази жена, която може да живее смело и безкомпромисно като теб. Намери жената, която ще те накара да искаш да бъдеш по-добър човек.

Така и направих. Няма спор, намерих жена, която наистина не ми отстъпваше по нищо. И какво стана? Тя направи живота ми истински ад. И живее, за да издевателства върху мен. Жената с голяма уста. Уста, която искам да залепя с тиксо… и в същото време да целувам.

Приятелката ми, моята бивша стажантка госпожица Клоуи Милс.

Кучка, но красива кучка.

Е, поне по онова време, когато работеше за мен, беше такава. Така я виждах, когато бях кръгъл идиот и нямах грам мозък в главата си, за да разбера колко отчаяно съм влюбен в нея. Да, безспорно намерих жената, която ме кара да бъда по-добър човек. Да, влюбих се в жена, която марширува през живота без страх. Просто… стана така, че в един момент осъзнах, че виждам тази жена по две минути на ден. Това беше времето, което ми даваше — две минутки насаме.

Животът ми можеше да се обобщи с едно изречение: най-сетне се докопвам до момичето и после не мога да й видя очите.

* * *

През последните два месеца се наложи да пътувам много. Търсехме офис за новия клон на „Райън Медия Груп“ в Ню Йорк. Клоуи винаги си оставаше в Чикаго и през уикендите… много приятели, празници, плаж и никога не ни беше достатъчно времето, за да сме заедно. Два дена да се видим с тоя-оня. От сутрин до късно след полунощ. После едва се добирахме до нас, събличахме се със сетни сили и правехме тих, полузаспал уморен секс.

Истината е, че сексът, който с времето стана много по-интимен и по-необуздан ни позволяваше едва по няколко часа сън и като че никога не беше достатъчен. Имах опасенията, че с времето ще се успокои, че ще се превърне в някаква рутина. Но за щастие, това не се случи.

Бях в състояние на постоянно, перманентно незадоволено желание.

А понеделниците бяха най-непоносими. По време на събранията на компанията всеки божи понеделник виждах цялата работна седмица пред мен. Опъната като безкрайна прашна пътека. Без емоция, без Клоуи.

Точно се бях навел над принтера и чаках да изплюе някакъв документ, когато чух познатото ядно тракане на токовете й. Сякаш Бог бе чул молбата ми и сега ми я пращаше — по тънка червена плетена пола и моряшко син пуловер. Токчетата на обувките й не изглеждаха много безопасно средство за придвижване. Ставаха за спалнята, но извън нея ми се стори доста рисковано да се ходи на такова високо и тънко нещо.

Когато излязох рано тази сутрин за проклетото събрание, единственото, което носеше на тялото си, беше един крехък и боязлив слънчев лъч от пробиващото към зората слънце.

Опитах се да прикрия доволната си усмивка. Не знам защо. Защо изобщо трябваше да си давам труда да прикривам каквото и да е, при положение че тя винаги разкодираше изражението ми, четеше ме като отворена книга.

— Виждам, че си открил магическата машина, която слага картинките от компютъра ти на лист хартия и буквите са мастилени — каза високо тя.

Пъхнах ръце в джобовете на панталона си, запремятах монетите през пръстите си и веднага усетих как адреналинът ми се стрелва във вените. И това само от шеговития й тон и близостта й.

— Всъщност я открих още на първия си работен ден в офиса. Просто не можех да пропусна да се насладя на божествената тишина, когато те карах да си вдигнеш задника от стола и да отидеш да ми копираш документите.

Тя тръгна към мен с широка, палава усмивка.

— Задник.

О, да, моля, донеси си задника, бейби. Десет минутки в копирната стаичка? Мога да ти оправя настроението за няколко минутки и после да те държи цял ден.

— Записан си за яко изпотяване и усилени тренировки тази вечер — прошепна и без дори да поспре, без да намали ход, ме потупа по рамото, мина покрай мен и отпраши към залата, а аз замечтано гледах задника й, който тя благоволи да подруса лекичко, преди да се скрие от погледа ми.

И после зачаках. Да се върне и да ме измъчва още малко.

Не се случи.

Това ли беше? Това ли е всичко? Потупване по рамото, малко вербална загрявка за секс, какъвто не последва и едно поклащане на задника? Но тази вечер… първата ни седмица сами, без гости, без излизане, съвсем сами цялата нощ за първи път от седмици.

Бяхме влюбени от година и нещо. Не, по-отдавна, ако броим неясния период, преди да си го кажем, а онзи уикенд в Сан Диего беше може би най-дългото време, което прекарахме сами.

Въздъхнах и издърпах документа от копирната машина. Трябва ни ваканция. Почивка.

Върнах се в офиса, метнах документите на бюрото, седнах и се загледах в монитора, където се кипреше програмата ми за седмицата и за мое огромно учудване се оказа, че е почти празна. През цялата изминала седмица бях работил като откачен, почти денонощно, за да мога да се прибера в Чикаго при Клоуи и като се изключи „Пейрол“, които ме награбиха рано тази сутрин, програмата ми изведнъж се беше разчистила. Клоуи обаче беше доста заета на новата си позиция.

Липсваше ми. Липсваше ми, ако не я виждах всеки пет минути, което не беше проблем, когато ми беше асистентка. Липсваше ми да я командвам и да я правя луда. И ми липсваше как със същата агресивност и жар ме командваше и тя. За първи път от месеци имах време да седна в офиса си и буквално да бездействам. Затворих очи и моментално потънах, удавих се в стотици мисли.

Празните стаи в новия офис в Ню Йорк.

Перспективата за опаковане на целия багаж в къщата.

Крайно неприятната перспектива за разопаковането.

И любимата ми част: Клоуи, гола във всяка позната и непозната на човечеството поза за зачеване.

После се сетих за любимите ми мигове с Клоуи: утрото след презентацията й. Атмосферата беше крайно нажежена и напрегната благодарение на факта, че и двамата си признахме, че това нашето вече не е чукане с омраза или „мразя те, чукай ме“, и тогава последва един от най-големите спорове, които някога сме имали.

Не я бях виждал толкова дълго! И после се появих на презентацията й, за да я гледам как им го начуква. И точно това направи! Закова ги.

След това, въпреки всичко което си признахме в банята на залата, имахме да си казваме още толкова много неща. Фактът, че се сдобрихме, че се събрахме след тези кошмарни седмици все още беше нещо ново и за двама ни. Никой не знаеше на каква почва е стъпил и какво ще стане с нас.

* * *

Когато излязохме от сградата, застанахме на тротоара и просто я гледах: очите й, устните й, шията й, по която само преди минути бях оставил малки червени петънца. После тя вдигна пръст и потърка осмуканата си кожа и с този жест помогна на мозъка ми да се свърже с пениса ми, да му напомни, че е време да я заведа у дома и да я чукам, докато не продъним матрака.

Обаче не бях сигурен, че и двамата сме на това мнение. Клоуи изглеждаше сякаш всеки миг ще припадне. Разбира се! Едва ли бе спала през последните седемдесет и два часа, за да изпипва всеки детайл по презентацията. Едва ли бе и яла. Но как можех да я пусна в тях да се наспи? Не я бях виждал толкова дълго! Не, изключено. Ако кажеше, че иска да спи, щях да я заведа у нас и след като се уверя, че е вече при мен, щях да изчакам да се събуди, нали? Или можех да легна до нея, да съм сигурен, че наистина сме заедно и после докато спи… какво? Да галя косата й?

Майчице, винаги ли съм бил такъв психопат?

Клоуи нагласи чантата с лаптопа на рамото си и с този жест ме върна в реалността. Но когато погледнах лицето й, тя се беше загледала някъде напред към реката. Просто гледаше в нищото.

— Добре ли си? — попитах, наведох глава и я погледнах в очите. Тя леко се сепна, сякаш я бях хванал да върши нещо нередно и кимна с глава.

— Да, добре съм. Емоциите ми дойдоха малко в повече.

— Леко си шокирана?

Изтощената й усмивка затопли гърдите и стомаха ми, но когато облиза устните си, затоплянето за секунда се премести доста по-надолу.

— Бях толкова тъжна. Мислех си, че няма да те видя и днес. И тази сутрин минах пеша цялото разстояние от вашата сграда до тук и си мислех само едно — колко странно би било да направя това без теб, без Елиът, съвсем сама. И как никой от компанията няма да види презентацията ми. И после ти се появяваш, и разбира се, веднага ме изкарваш от кожата ми и след това ме караш да се смея…

Тук млъкна, наклони глава настрани и започна да изучава лицето ми.

— Презентацията беше точно такава, каквато исках да бъде. Но после предложението за работа и ти… И ми казваш, че ме обичаш… И си тук.

Тя протегна ръка и притисна длан върху гърдите ми. Знаех, че усеща бесния ми пулс, защото сърцето ми буквално се бе навряло между ребрата и се мъчеше да изскочи между тях.

— Сега адреналинът спада… и съм просто… — Тя свали ръката си от гърдите ми и бавно я прибра до тялото си. — Просто не съм сигурна за тази вечер… как ще тръгне.

Как щяло да тръгне!? Можех веднага да й кажа как ще тръгне и как ще продължи.

Щяхме да говорим, докато се стъмни и после да се чукаме, докато изгрее слънцето. Прегърнах я през раменете.

Господи, няма по-блажено чувство от това да я докосваш!

— Остави аз да се погрижа за това. Сега да те закарам у дома.

Но тя поклати глава и започна да се изплъзва от ръцете ми.

— Няма проблем. Ако трябва да се връщаш на работа, можем да…

— Не ставай смешна — възразих възмутено. — Почти четири е. Няма да се връщам на работа. Колата ми е тук и ти се качваш в нея.

Усмивката й се изостри, лицето й изведнъж стана напрегнато.

— Ето го Бенет Командира. Сега вече със сигурност няма да се кача в колата ти.

— Клоуи, не се шегувам. Нямам намерение да те изпускам от поглед до Коледа.

Тя присви очи към следобедното юнско слънце.

— Коледа? Това ми звучи като садо-мазо в мазето и никак не ми е по вкуса.

— Ако не си падаш по тези игрички, тая връзка може и да не проработи — казах на шега. Тя се засмя, но не отговори. Просто ме гледаше с тези красиви големи кафяви очи, без да мигне, а аз не можех да разбера какво иска да ми каже. Нямах никакъв опит в тези неща, чувствах се толкова бос, че започнах да се ядосвам на себе си. Едва успях да преглътна гнева. Сложих длани върху ханша й и я целунах по устните.

— Да вървим. Няма мазета. Само ти и аз.

— Бенет…

Целунах я пак и не й дадох възможност да довърши. Несъгласието й ме успокои. Знам, че звучи парадоксално.

— В моята кола. Веднага.

— Сигурен ли си, че не искаш да чуеш какво имам да ти казвам?

— Абсолютно. Можеш да си говориш, колкото си искаш, след като сложа главата си между краката ти.

Клоуи кимна и тръгна… тоест буквално я дърпах за ръката към паркинга, а на лицето й грееше странна, мистериозна усмивка.

* * *

През целия път до нейния апартамент ръката й галеше бедрото ми, от време на време се навеждаше към мен, прокарваше език по врата ми, стискаше ме за пениса и говореше за малките червени бикини, които била сложила сутринта за повдигане на самочувствието.

— Нали ако ги скъсам, няма да се отрази съществено на самочувствието ти? — попитах на един червен светофар и се наведох да я целуна. Шофьорът зад мен започна да натиска клаксона точно когато бях започнал да се чувствам много добре. Прекалено добре. Устните й започнаха да се предават на малките ми и не съвсем нежни ухапвания, а звуците й изпълваха устата ми, главата ми и… мамка му, целия ми гръден кош. Исках я гола и под мен. На секундата.

Когато влязохме в асансьора на сградата, където живееше, напълно откачих. Тя беше тук, при мен, мили боже, беше тук, с мен. И колко много ми бе липсвала. Ако зависеше от мен, тази нощ щеше да продължи три дни. Тя вдигна полата на кръста си, повдигнах я, разтворих краката й и застанах между тях, притискайки болезнено подутия си пенис към корема й.

— Ще те чукам толкова много. Ще те накарам да свършиш толкова много пъти.

— Ммм… обещаваш ли?

— Обещавам.

Раздвижих таза си и продължих да се притискам към нея. Тя простена и прошепна:

— Добре, но преди това…

Асансьорът спря и тя се освободи, погледна ме колебливо, свали полата си, приглади я и тръгна по коридора към апартамента си.

И тогава се сетих за последния път, когато идвах тук. Когато измамих охраната да ме пусне да говоря с нея и когато всъщност говорих с вратата на апартамента й. Споменът ме порази, изпитах силно безпокойство. Не, не биваше да мисля за времето, което прекарахме разделени, и за всичко, което пропуснахме през тези кошмарни седмици. И за да избягам от спомените, се захванах с ципа на полата й, докато тя търсеше ключовете си и после дълго се опитваше да вкара ключа в ключалката. Когато отвори вратата, тя се обърна към мен.

— Бенет… — Но не успя да довърши, защото я набутах вътре, веднага я заковах на най-близката стена и й запуших устата. Мамка му, как ухаеше! Лек аромат на цитрус от содата с лимон, която пи на презентацията и нейният аромат, божественият аромат на Клоуи: на меки гладни устни и мента. Пръстите ми се върнаха на ципа й, но вече зарязах бавното темпо и… хм… финеса и буквално дръпнах полата и я метнах на пода. Ръцете ми моментално се върнаха върху тялото й и се захванаха с блейзъра й.

Защо, за бога, носи това нещо? Защо е на тялото й? Защо е все още облечена?

Пръстите ми вече бяха върху зърната й, правех малки кръгчета по тях и те веднага се втвърдиха под тъмнолилавата й блуза. Тя простена и очите ми се впиха в нейните.

— Липсваше ми. Това ми липсваше, ти ми липсваше.

Езикът й се стрелна навън да навлажни устните й.

— И ти ми липсваше — каза.

— Мамка му… Обичам те.

Целувах шията й, гърдите й се повдигаха бързо, дишаше учестено и вече не бях сигурен как мога да намаля темпото. Как изобщо е възможно да накарам тялото си да забави безумната скорост. Дали да я чукам направо тук, до стената, или да я заведа до някой стол и да се потопя в соковете между краката й? Толкова дълго бях мислил за това. Толкова пъти бях разигравал тези сценарии в съзнанието си… всякакви сценарии за първия път, когато се видим след раздялата, а сега се чувствах като парализиран и не можех да реша кой вариант да избера, защото вече всичко беше реалност, защото наистина се случваше.

Исках всичко. Исках да слушам стоновете й, да усещам кожата й, да гледам малките капчици пот по челото й, докато ме язди, докато ми показва колко съм й липсвал. И щях да усетя колко съм й липсвал, когато движенията й станат накъсани и неконтролирани, когато започне да се приближава към края или когато видя реакцията й щом нашепна името й — нещо, което толкова обича.

Когато започнах да разкопчавам горното й копче, ръцете ми трепереха като на алкохолик пред чаша водка. Някъде из замътеното ми и почти неработещо съзнание регистрирах мисъл… че не бива да късам копчетата на ризата, с която се е дипломирала. Исках да ги разкопчея, както правят нормалните хора, но в същото време исках да я погълна… и все пак да не бързам, да й се насладя максимално.

— Бенет?

— Ммм? — Разкопчах и другото копче. Пръстът ми мина по вдлъбнатинката под шията й.

— Обичам те — каза. Прегърна ме. Пръстите ми започнаха да треперят по-силно, едва си поемах въздух. — Но… трябва да ти кажа нещо… и знам че никак няма да ти хареса.

Съзнанието ми все още обработваше това „Обичам те“. Усещах, че се усмихвам като идиот.

— Какво…? Каквото и да ми кажеш… ще ми хареса, сигурен съм.

Лицето й се смръщи леко, а очите й търсеха часовника на стената. Едва сега се сетих, че сме в апартамента й, а аз никога не бях влизал тук. За първи път ми мина през ума да се огледам. Мисля, че от изненадата направих крачка назад. Това място не изглеждаше… по нищо не приличаше на нея. Бях очаквал всичко, но не и това.

Всичко в Клоуи беше безупречно, стилно, модерно и все пак с нейната индивидуалност. Но апартаментът й беше… на светлинни години от качествата, които свързвах с нея. Холът беше чист, но претъпкан с износени, вехти мебели и вещи, които тя никога не би си купила. Всичко беше в кафяво и бежово. Диванът и фотьойлите изглеждаха удобни, но някак напомняха на препарирани животни. На един рафт до малкия телевизор имаше колекция от малки дървени бухалчета, а часовникът, към който тя погледна, имаше лице… на усмихната пчела или нещо такова и на него пишеше „Бъди щастлив като пчеличка“ в някакви обли, криви букви.

— Това… това не го очаквах.

Клоуи проследи погледа ми, разбра, че говоря за апартамента й, и избухна в смях. Точно така се смееше винаги, преди да ме накъса или нареже на парчета, да ме разфасова като бройлер. — И какво очаквахте, господин Райън?

Свих рамене и се замислих как да й кажа. В смисъл, не исках да я обидя, но вече сериозно се чудех как е възможно такова противоречие между това, което бе Клоуи, с нейната индивидуалност и характер, и това, сред което живее.

— Просто очаквах апартаментът ти да е… да прилича на теб.

— Моля? Не харесваш колекцията ми от бухалчета? — попита с широка усмивка.

— О, харесва ми, много ми харесва… Просто… — Зарових пръсти в косата си, защото наистина не знаех какво да кажа.

— А диванчетата? Не мислиш ли, че можем да се позабавляваме на тях?

— Бейби, можем да се забавляваме навсякъде тук. Просто очаквах апартаментът ти да е… малко по-…

Мамка му!

Защо все още говоря? Погледнах я. Ръката покриваше устата й, смееше се тихичко.

— Спокойно — каза. — Това е апартаментът на майка ми. Харесва ми, но си прав. Нито една от тези вещи не е моя. Когато почина, просто не ми се струваше правилно да продавам или изхвърлям нещата й, а после дори не се замислих да си купувам нови мебели.

— Можеш да си купиш бикини за сто долара, но никога не ти е минавало през ума да си купиш нов диван?

— Не бъди такъв сноб. Не ми е бил нужен нов диван. А за бикините — доста често ми се налагаше да си купувам нови — каза тихо и многозначително.

— Това е вярно.

И след това съвсем навременно напомняне, направих крачка към нея и продължих нежно да атакувам копчетата на блузата й. После я плъзнах по раменете й и я огледах. Стоеше пред мен само по червен дантелен сутиен и бикини.

Мамка му, колко бяха… малки…

— Кажи ми какво искаш — казах почти отчаяно, прибрах косата й зад раменете и засмуках шията й, брадичката, ухото. — Пенис? Уста? Ръце? Господи, ще направя всичко тази вечер, но ми кажи откъде да започна. Не съм те виждал от месеци и мисля, че полудявам.

Хванах ръката й и я доближих до пениса си.

— Бейби, сложи тази ръка около него.

Тя плъзна ръце по шията ми и после обхвана с длани лицето ми. Усещах как трепери.

— Бенет.

Едва когато каза името ми с тази интонация — сякаш се срамува или се притеснява от нещо — едва тогава се сетих, че се канеше да ми каже нещо. Нещо, което нямало да ми хареса.

— Какво има?

Очите й бяха огромни, вперени в моите и молеха за извинение.

— Току-що се дипломирах и…

— О, мамка му, какъв съм идиот. Трябва да излезем да вечеряме или…

— … и аз обещах на Джулия и Сара да излезем тази вечер…

— … или да си поръчаме нещо за ядене, след като те накарам да свършиш…

— … за по едно-две питиета… след презентацията…

— … искам само да те чуя как свършваш един път и после можем да отидем… Само ми дай… — И тук вече спрях и започнах да загрявам. — Чакай! Какво? Излизаш с Джулия и Сара? Тази вечер?

Тя кимна и стисна очи.

— Не знаех, че ще дойдеш. Нямаш представа колко много ми се иска да се обадя и да го отложа. Но проблемът е, че не мога. Не и след всичко, което направиха за мен, когато ти и аз… знаеш…

Доплака ми се. Притиснах длани към очите си.

— Защо не ми каза, преди да те съблека? За бога, как да те пусна сега? Ще бъда с убийствена ерекция часове наред.

— Опитах се да ти кажа. — В нейна защита мога да кажа, че и на нея не й се нравеше да ме оставя така.

— Имаме ли време да… — Огледах се, сякаш отговорът бе скрит из старите мебели. — Мога да го направя бързо. И двамата ще свършим за две минути.

Тя се засмя.

— Май това не е нещо, с което един мъж трябва да се хвали.

— Какво от това, мамка му!

Впих устни в нейните и тя издаде тих стон на изненада. Целувах я с език, със зъби, изобщо не ми пукаше дали имам една или пет минути. Няколко минутки, това е всичко, което исках. Плъзнах ръка по пулсиращата вена на врата й, между гърдите, и надолу към корема. Движенията ми все още бяха бавни, търсех слепешката онова познато и така любимо място, където винаги бе мокра и хлъзгава. За мен. И таванът да паднеше в този миг, нямаше да забележа, защото за мен съществуваше единствено и само тя, стоновете й, нашепнатите й думи, който се отронваха от устните й.

— Бенет, моля те… — шепнеше тя.

Започнах да разкопчавам панталона си и точно отворих уста да говоря, когато… На вратата се почука. Силно и настоятелно. Познат глас се провикна и изкънтя из целия коридор.

— Тук сме за госпожица Сериозна Бизнес Дама. И сме готови за голямото напиване.

— Това не се случва. Това е шега… Кажи ми, че е шега — казах и мисля, че се опитвах да я смажа с поглед, само и само да ми каже, че е шега.

Тя поклати глава и едва прикри усмивката си.

— Не съм в настроение да те деля с никого. Не сега, не и теб. Това трябва да е някаква шибана шега.

— Бях забравила колко обичам да те наблюдавам, когато побеснееш — каза и тръгна към вратата по бельо, открехна я и се втурна към спалнята и ме остави да посрещна гостите. Нахалните гости!

Какво за бога? Какво, по дяволите? Мамка му! Мамка му!

— Идвам след минутка — извика Клоуи през рамо и почти голият й задник изчезна някъде из коридора в посока на… предполагам спалнята й.

Джулия я видя как се размотава по задник из коридора и подсвирна, но после видя… мен. И избухна в нечовешки смях.

— Не очаквах да отвориш вратата по бельо, Клоуи — каза Сара, сложи ръце на очите си и започна да опипва пътя си към хола. Докато вървеше със затворени очи, се натъкна на една наполовина разкопчана риза и когато отвори очи да види какво е, видя, разбира се, мен и започна да пищи.

— Господин Райън!

— Дами. Особено ми е… драго — казах с равен глас и оправих ризата и вратовръзката си.

— О, да не би да прекъснахме нещо? — попита Джулия с широко отворени развеселени очи.

— Всъщност да. Точно… опреснявахме познанията си един за друг.

Клоуи извика от спалнята да си отворим шампанското, което било в хладилника, а аз се опитах да не обръщам внимание на ококорените очи на Джулия, забити право в ципа на панталона ми. Дадох й възможност добре да го огледа. Така или иначе ерекцията ми беше спаднала. Почти…

— Не знаех, че ще излизате по женски тази вечер — казах най-накрая, само и само да наруша неловката тишина, която ми се стори, че продължава цяла вечност. Сара направи крачка назад. Отчаяно се опитваше да задържи погледа си над раменете ми.

— Не знаехме, че ще си тук и че може да не искате да… излизате.

О, със сигурност не исках да излизам. От Клоуи. Исках да съм във всяка възможна дупка по тялото й.

Джулия ме изгледа замислено, усмихна се и каза:

— О, трябва да призная, че бях повече от сигурна, че Бенет ще е тук.

Не можех да не й се усмихна. Все пак тя ми се обади, за да ме сръчка да отида на презентацията на Клоуи. Знаех, че е на моя страна, въпреки че ме прекъсна точно когато се канех да чукам Клоуи за първи път от… едно хилядолетие.

Обърнах се и тръгнах към кухнята да си измия ръцете. Джулия ме последва и отвори шампанското. Скърцането на тапата и шумът от балончетата на газираната напитка ми напомни, че това трябваше да правя аз — да гръмна шампанското над голото тяло на Клоуи и да оближа пенливите балончета от кожата й.

Джулия продължи да лафи:

— Но мисля, че трябва да излезем да празнуваме и после може да си я имаш, колкото искаш — каза, наля шампанското в четири чаши и ми подаде едната. — Просто ще се наложи да изчакаш малко, за да довършите опресняването на познанията си по анатомия.

Клоуи се появи от спалнята по тесни черни джинси и лъскава синя блуза без ръкави. Кожата й изглеждаше златиста. Нямаше начин да си задържа ръцете в джобовете и да не я пипам цяла вечер, ако ще седи до мен облечена в това нещо.

— Клоуи — успях да кажа и тръгнах към нея. Наложи се да оставя чашата на плота, за да не я разлея, понеже ръцете ми трепереха. Косата й беше прибрана на гладка ниско вързана опашка. Тъмните й очи грееха весело. Надигна се на пръсти и каза тихичко в ухото ми:

— Можеш да свалиш дънките ми по-късно.

— Разчитай. Сто процента.

— Иска ли ти се да разкъсаш ризата ми на мен? — попита и засмука мекото на ухото ми. Очите ми се затвориха. Едва успях да кимна. — Или искаш да усетиш разпиляната ми коса върху корема си и устата ми около пениса ти? И как се движи по него?

Посегнах към чашата и с разтреперана ръка я доближих до устата си. Изпих шампанското на една глътка.

— Приемам го като знак на съгласие — каза.

Потребността се настани като свита на кълбо змия в слабините ми и се разкъсвах между двете възможности: да строша нещо или да я завлека в спалнята и да плъзна тези тесни джинси надолу по краката й. По никакъв начин не можех да си представя да седя някъде в някой бар, да пия вино и да ям сирене и да слушам женски приказки. Не бях сигурен, че психиката ми би издържала на подобно изпитание. Тя сякаш прочете мислите ми и прошепна:

— Всичко ще е много по-добре, когато се приберем.

— Съмнявам се, че дори е възможно.

Ноктите й се забиха нежно в гърдите ми. Прокара ги като гребло.

— Толкова ми липсваше това сърдито лице.

Без да обръщам внимание на последното изречение, реших да пробутам нова оферта.

— Какво ще кажеш да си излезеш с момичетата, да си изкараш вечерта с тях и да дойдеш у нас после? Когато си готова. Ще те чакам.

Тя пак се надигна на пръсти и опря горещите си устни в моите.

— А какво стана с онова „Няма да те изпускам от поглед до Коледа“?

* * *

Бях очаквал да е дискотека, нещо модерно с питиета от двайсет кинта нагоре и стотици двайсет и няколко годишни момичета, облечени в миниатюрни черни роклички. Никога, за нищо на света не бях очаквал да ме заведат в най-обикновен бар в покрайнините, който според Джулия предлагал най-добрата бира в Илинойс.

Ако изпиех няколко гимлета с водка и ако Клоуи седеше постоянно до мен, така че да я усещам физически, вечерта можеше и да не се окаже тотална катастрофа. Последвах момичетата в бара, метнах кръвожаден поглед към всички насядали по масите задници и седнахме на бара.

Джулия се настани на един износен кожен стол и извика на бармана да донесе за дамите „обичайното“ и „нещо розово“ за красивото момче.

Не, може би съм грешал в надеждите си. Очертаваше се дълга нощ. Сара, която очевидно все още се притесняваше от присъствието ми, седна от другата страна на Клоуи и я накара да разкаже за презентацията, без да изпуска и най-малката подробност. Клоуи разказа за Ченг, за това как съм нахлул в залата, как съм се държал като задник и как накрая представила и двата проекта и дори получила предложение за работа.

— Предложиха й работа на две места — поясних и я погледнах така, че да й стане ясно, че дори не трябва да й минава през ума да не приеме предложението за „Райън Медия“. Тя завъртя очи, но никой не пропусна да забележи гордата й усмивка. Вдигнахме тост (те с бирите, а аз с розовия коктейл „Космополитън“) за Клоуи и добре свършената работа. Тя пресуши бирата си, поразмърда дупе до мен и попита:

— На кой му се играе дартс?

Сара вдигна ръка и подскочи от високото столче. Бирата я поотпусна и вече не се държеше сковано както в началото и все по-малко се притесняваше от факта, че работим в един офис. Погледът ми се плъзна по тялото на Клоуи. Да, щеше да е много хубаво, да гледам отстрани как се движи и навежда и обтяга в тези тесни джинси.

— Ще играем ли? — попита и се наведе леко напред и притисна гърдите си в ръката ми.

Как си играе с мен, не е истина.

— Надявам се да започнем игрите. Много скоро. — Погледът ми се задържа на устните й и после се плъзна към гърдите й. Зърната й веднага станаха твърди като крайбрежни камъчета. Смехът й ме накара да погледна в устните й. Нацупи се престорено и каза:

— Бенет, струваш ми се доста напрегнат?

— Бенет е повече от напрегнат — казах и я придърпах между краката си и целунах извивката на ухото й.

Исках да съм търпелив и да я оставя да се наслади на вечерта с приятелките си, но търпението никога не е било сред положителните ми качества.

— Бенет иска Клоуи. Гола. И да докосва пениса му.

Тя се засмя и с танцувална стъпка се отдалечи от мен. Гледах как се хванаха за ръка със Сара и отидоха в дъното на бара. Джулия сложи ръка на рамото ми, огледа се да се увери, че Клоуи няма да ни чуе и каза:

— Добре направи.

Винаги съм изпитвал неудобство да обсъждам личните си неща с хората. Може би изключения правеха само няколко души в живота ми, а точно сега не исках да водя този определено личен разговор, с жена, която почти не познавах.

От друга страна обаче, Джулия си беше направила труда да ме издири. Заради Клоуи, за нейно добро. А за такова нещо си трябват топки.

— Благодаря ти, че се обади тогава — казах. — Но искам да знаеш, че така или иначе щях да отида. Не можех повече да стоя настрани от нея.

Джулия отпи от бирата си и ме погледна.

— Знаех, че ако си като нея, няма да се откажеш и от още един опит. Но се обадих за всеки случай, да ти напомпам малко самочувствието, за да се държиш както винаги си се държал, да бъдеш себе си. С една дума — копеле. В най-добрия смисъл на думата.

— Не се държах с нея точно като негодник. — Замислих се. — Така поне ми се иска да вярвам.

— Сиииигурна съм — отговори протяжно тя. — Ти си самият Господин Компромис.

Реших да не отговарям на последното и изпих каквото беше останало от женския коктейл, който ми бяха взели.

— Толкова е щастлива тази вечер — промърмори Джулия, сякаш на себе си.

— Отслабнала е. — Погледнах към Клоуи. Точно се канеше да метне една стреличка.

Наистина изглеждаше щастлива и се радвах да я гледам такава, но не можех да не забележа промяната във фигурата й.

— Прекалено е слаба.

— Да, спортуваше много, работи много — кимна Джулия. После ме погледна в очите, поколеба се и добави: — Никак не беше добре, Бенет. Беше се превърнала в пълна развалина.

— Аз също.

Тя ме изгледа, кимна и ми се усмихна — все пак тъгата бе останала в миналото.

— Ако възнамеряваш да я държиш в леглото през следващите няколко дни, моля те, давай й почивки, за да се храни.

Отместих поглед от Джулия към моето момиче. Клоуи се завъртя няколко пъти, прицели се и стреличката се заби в края на мишената. Сара и Клоуи избухнаха в смях, след това си казаха нещо и продължиха да се смеят.

И докато я гледах как играе и танцува на Ролинг Стоунс, изведнъж усетих огромната си любов към нея.

Два месеца бяха нищо в сравнение с това, което ни предстоеше, но на фона на преживяното през последната година си беше около една вечност. Исках да стопя това време, да го превърна в малка точица, да се доближа до нея, да върна времето, ако е възможно. Помахах на барманката и с жест й показах, че искам сметката. Джулия сложи ръка на рамото ми и ме погледна предупредително.

— Не прецаквай нещата този път. Тя е независимо момиче, от толкова години се справя сама с всичко и тя никога няма да ти каже колко силно се нуждае от теб. Но със сигурност ще ти го покаже. Клоуи е момиче на действието, не на думите. Познавам я от дванайсетгодишна. И за нея… действието си ти.

Две нежни ръце се плъзнаха около кръста ми и Клоуи притисна устните си между ключиците на раменете ми.

— За какво си говорите вие двамата?

— За футбол — каза Джулия в същата секунда, в която аз убедително заявих, че си говорим за политика.

Клоуи се засмя, мушна се под ръката ми и ме прегърна.

— Значи си говорите за мен.

— Да — казахме и двамата.

— За това каква развалина бях и колко щастлива изглеждам тази вечер и как Бенет не трябва да се дъни този пъти?

Джулия ме погледна многозначително, вдигна чашата с бира за мълчалив тост, пресуши я и тръгна към дарт борда. Клоуи ме погледна с големите си кафяви очи.

— Джулия каза ли ти всичките ми тайни?

— Не. — Оставих напитката си и я прегърнах през кръста. — Може ли вече да тръгваме? Толкова дълго бях далеч от теб, а знаеш, че не обичам да те деля. Всяка делба си има лимит и граница на търпимост. В момента и двете са на изчерпване. Искам те сама. Само теб.

Усетих как споменът за изминалите месеци раздвижи облегнатото й на ръката ми тяло и после тихо прошепна в ухото ми:

— Толкова си настоятелен.

— Казвам само какво искам.

— Добре тогава. Бъди по-конкретен, ако може.

— Искам те на колене, в моето легло. Искам те изпотена и молеща. Искам да си толкова мокра, че да мога да пия от теб.

— Мамка му, вече съм — прошепна. Гласът й беше напрегнат до предел.

— По дяволите, Милс, качвай си задника в колата ми.