Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стъкленият трон (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Queen of Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 26 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Silverkata (2022)

Издание:

Автор: Сара Дж. Маас

Заглавие: Кралица на сенките

Преводач: Цветелина Тенекеджиева

Година на превод: 2016 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указана)

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 26.03.2016 г.

Редактор: Ваня Петкова

Художник: Kelly de Groot

Коректор: Ина Тодорова

ISBN: 978-954-27-1724-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6871

История

  1. — Добавяне

15

Едион Ашривер очакваше смъртта с готовност.

През последните два дни успя да се възстанови противно на волята си. Треската се разсея още предишната вечер след залез-слънце. Имаше сили дори да върви, макар и бавно, затова го заведоха в подземната баня, където го вързаха с вериги, за да го измият добре, и даже поеха риска да го обръснат, независимо от опитите му да пререже гърлото си на бръснача.

Явно искаха да изглежда представително за церемонията по обезглавяването му с неговото собствено оръжие, Мечът на Оринт.

След като промиха раните му, го облякоха в панталони и широка бяла риза, вързаха косата му и го повлякоха нагоре по стълбището. От двете му страни имаше по трима стражи в черни униформи и по четирима отпред и отзад. По едно от копелетата стърчеше на пост и до всяка от вратите.

Едион беше твърде уморен от къпането и обличането, за да провокира някого от тях и да го наръга с меча си, затова им позволи да го преведат през внушителната двойна врата на балната зала. Червени и златни знамена висяха от тавана, пролетни цветя красяха всяка маса, а над подиума, от който кралското семейство щеше да наблюдава тържеството преди екзекуцията му, беше издигната арка от парникови рози. Отворените прозорци и врати отвъд платформата, върху която щяха да го обезглавят, водеха към една от градините, където се виждаха стражи, наредени през половин метър. Кралят определено не си беше направил труда да бъде дискретен в подготовката за Елин.

Колко цивилизовано от тяхна страна, мислеше си Едион, докато го бутаха нагоре по дървените стъпала на платформата, за да му подсигурят столче. Поне нямаше да лежи на пода като куче, докато всички се преструваха, че не са дошли само и само да видят как главата му се търкулва. А столчето, осъзна той със злорадо доволство, беше нелошо оръжие в подходящия момент.

Затова им позволи да му сложат оковите, закачени за дървения под. Да изложат на метър зад гърба му Меча на Оринт с лъсналата му на утринната светлина надрана костена дръжка.

Само трябваше да подбере правилния момент, за да посрещне смъртта посвоему.