Едгар Уолъс
Хора в кръв (17)

17.

Господин Гордон Кардю отмести компаса си, свали си очилата и с отворена уста погледна Съпер, когато чу сензационната новина.

— Но аз… аз мислех… госпожица Лей каза, че той е загинал по време на войната.

— Той е жив и сега лежи в болницата.

— Много се радвам, безкрайно се радвам! Чел съм много за такива истории, но никога не съм и помислял, че ще се сблъскам с такова нещо в живота си. Сега разбирам защо госпожица Лей не дойде днес на работа. Чудна история!

Кардю погледна плана на къщата, който лежеше на масата, а след това и Съпер, сякаш се питаше дали си струва да прекъсва работата си заради новината.

— Няма съмнение, че именно той пееше през нощта на убийството — каза Съпер. — Живял е в пещерата на една висока скала, като се е качвал и слизал там по една въжена стълба. Нещо такова ми разказа.

— Я го виж безделникът! Да не би той да е същият човек, когото забелязахте в градината по време на вечерята ни?

— Да, той беше с пистолет в ръка.

— Но скитник… скитник да е бащата на госпожица Лей! Просто невероятно! Какво е правил?

— Какво може да прави един скитник? — възмути се Съпер. — Скитал е и е вземал всичко, което му е падало под ръка. Сигурно е имал смътна представа, че дъщеря му гладува. Затова е събирал яйца и картофи и ги е слагал на стълбата на старата им къща, като си е мислел, че дъщеря му живее там. Понякога е слагал и букети цветя.

— Да не би да е луд? — страхливо попита Кардю.

— Отчасти е луд, отчасти не е — обясни Съпер. — Лекарят предполага, че мозъкът му е засегнат от удар по черепа, защото на главата си има голям белег. Някой го е ударил толкова силно, че той и досега не може да дойде на себе си от това.

Адвокатът наведе глава и Съпер не успя да забележи смущението му.

— Може пък да е от парче граната… такова нещо често се случва, — каза той. — Но не мога да си обясня как е станал скитник. Госпожица Лей сигурно много се е зарадвала, като е научила, че баща й е жив. Надявам се, че предпазливо сте й съобщили тази новина…

— Да, предварително я подготвих.

— Не свързвате ли господин Лей с убийството? Струва ми се, вие си мислите, че той е Големият Крак, а?

— Никога не съм помислял такова нещо — възмутено каза Съпер. — Вие пак градите теории. — Съпер погледна плана на къщата, начертан с молив и иронично попита: — Е, какво, разбрахте ли вече този случай? Човек с един крак ли е извършил убийството?

Кардю снизходително се усмихна.

— Не се смейте, господин Минтер. Аз узнах от градския пазач на Паузей една важна новина. Той ми каза, че вилата ни е построена на място, където по-рано е имало друго здание. Сигурно под кухнята има изба…

— Оставете тази история с избата! Не ми се слушат такива вятърничави работи.

— Но аз съм убеден, че трябва да се направят разкопки. Готов съм да поема разноските. Къщата е моя собственост и аз мога да правя с нея всичко, което поискам.

— Познавате ли моя сержант Латимер? — неочаквано попита Съпер, като прибягна към своя метод на разпитване.

— Да, познавам го — отговори озадаченият Кардю. — Той идва при мен по работа.

— Не се ли опита да завърже приятелски връзки с вас?

— Не… аз не бих искал да говоря за него с началника му, но… веднъж загатна, че би искал да му дам малко пари на заем.

— Така ли? — извика Съпер. — Дадохте ли му?

— Не, защото бях разочарован. Не предполагах, че един полицейски чиновник може да върши такива работи. По-рано не ви разказах това, защото не желаех да причинявам неприятности на сержанта… Отивате ли си вече?

— Да, бързам. Господин Елсън се разболя. Лекарят каза, че е имал припадък. Той е отчаян пияница. Попитах лекаря дали Елсън няма треска, но той не ми отговори. Лекарите също си имат тайни.

— А къде е скитникът ви?

— Господин Джон Кенет Лей от финансовото министерство на Съединените Щати лежи в една болница — отговори Съпер.

— А дъщеря му?

— Госпожица Елфа Анриета Лей е при баща си и се грижи за него. Тя се опитва да получи от него някакви обяснения, но той през цялото време пее песента за мавританския крал, която не ми харесва, макар да е хубава и звучна. Изглежда, е любимата му песен, защото в квартирата на госпожица Лей намерих върху пианото ноти на испански песни и книги на испански поети… Довиждане, господин Кардю, ако изградите нова теория за убийството, не забравяйте да ми я съобщите по телефона. Неотдавна получих известие от Скотланд Ярд, че следствието за грабежа в кантората ви не е дало никакви резултати.

— Интересно! — сухо отбеляза Кардю. — Връзката между убийството и изгарянето на документите на госпожица Шоу е много явна, за да не я забележат детективите.

— Те нищо не знаят — рязко възрази Съпер и си отиде.

Джон Кенет Лей се намираше в една болница на Вимут стрийт. Когато отиде там, Съпер завари Елфа в приемната. Очите й сияеха, макар на ресниците й да трептяха сълзи.

— Той спи сега — каза тя.

— Позна ли ви? — попита Съпер.

— Не съвсем, защото явно съм се изменила през последните шест години. Попита ме дали познавам малката му дъщеря. Благодаря ви, господин Минтер, че намерихте баща ми. Само вие можехте да се досетите, че баща ми пее тези песни. Не съм и подозирала, че е жив и нищо не знаех за скитника певец. Някъде в дъното на подсъзнанието му е живяла мисълта за мен и той ми е набавял продукти на Едуард скуер. Обаче не мога да разбера защо се е криел през цялото време.

Съпер се засмя и каза:

— Аз отдавна знам това.