Едгар Уолъс
Хора в кръв (3)

3.

Господин Джим Фераби вървеше към Кингс-Бенч-Уок и дълбоко вдишваше пролетния въздух, като се наслаждаваше на разкошните паркове и фонтани. Той беше на около тридесет години, но това не му пречеше да си подсвирква някаква ария. Когато се приближи до стълбата, извади от джоба си ключ и го завъртя в ключалката, внезапно противоположната врата се отвори. Той се обърна и видя на вратата една млада девойка, върху лицето на която заигра усмивка.

— Добро утро, госпожице Лей — той не можеше да скрие удоволствието си от срещата.

— Добро утро, господин Фераби.

Гласът на Елфа Лей беше нежен и необикновено сладък. Прекрасното лице на девойката беше достойно за четката на художник. Дълбоките сиви очи приветливо гледаха Фераби, който се опияняваше от вълшебния глас на секретарката на господин Кардю. Познанството между младите хора започна преди една година върху същата тази прашна стълба и през цялото време повърхностно се поддържаше, без да излиза от рамките на сдържани разговори.

— Надявам се, че излизането ви в съда се е увенчало с успех и че нещастникът вече седи зад решетките?

— Не, нямах успех и „нещастникът“ сигурно седи в някоя кръчма и проклина закона — спокойно отбеляза Джим.

Елфа смутено го погледна.

— Ах, много съжалявам. Господин Кардю каза, че подсъдимият е изобличен. Нима защитата представи нов материал?

— Не, защитата нищо не можеше да предприеме в полза на обвиняемия. Съливан бе оправдан, защото аз бях негов обвинител. Това е чудно, госпожице Лей, нали? Но аз не можах да бъда друг, защото съм мекосърдечен. Това беше първото ми излизане като прокурор и, струва ми се, последното. Съдията каза, че обвинителната ми реч смело би могла да бъде произнесена от защитата. Съливан смяташе да си почине поне една година в затвора, а сега свободно се разхожда и краде патици. Аз настоявах да оправдаят скитника — моята кариера свърши, госпожице Лей! От сега нататък аз пак ще бъда безименен чиновник от прокуратурата.

Елфа тихо се засмя на това тържествено заявление. В този миг на стълбата се чуха тежки стъпки и Джим видя господин Кардю.

Гордон Кардю вече не се занимаваше с адвокатство и никой не знаеше защо този петдесет и осем годишен мъж държи кантора на Кингс-Бенч-Уок. До световната война Кардю имаше необикновено богата и знатна клиентела, занимаваше се в покупка и продажба на недвижими имоти и беше адвокат на големи тръстове. През време на войната той се отказа от адвокатството и преустрои голяма си кантора на Кингс-Бенч-Уок за своите частни работи, защото имаше имоти.

Лицето на Кардю беше сериозно, правилно, а очите под рунтавите вежди приятелски гледаха околните. Той се обличаше много елегантно и носеше цилиндър. Начинът му да говори и цялата му външност показваха, че принадлежи към полуаристократичните кръгове.

— Ало, Фераби, чух, че вашият подсъдим бил оправдан?

— Лошите новини бързо се разпространяват по града — мрачно забеляза Фераби. — Началникът ми негодува по този случай.

— Вярвам ви. — Тънка усмивка се плъзна по лицето на Кардю. — Добро утро, госпожице Лей! Няма ли важни писма? Не? Господин Фераби, бъдете така добър да дойдете с мен в кабинета ми.

Джим влезе след него в елегантния кабинет. Кардю извади кутия с пури и я протегна към младия си колега.

— Вие нямате талант да изобличавате престъпници — каза той с презрителна усмивка. — От обществени и финансови съображения вие не трябва да излизате в качеството на прокурор. Но аз на ваше място не бих се огорчил от несполуката. Разбира се, интересува ме покушението в къщата на господин Стивън Елсън, защото той е мой съсед. Макар да е високомерен и невъзпитан американец, г-н Елсън все пак е човек с добро сърце. Вашата несполука сигурно няма да му е приятна.

Джим безпомощно поклати глава.

— С мен става нещо лошо — отчаяно произнесе той. — Когато седя в канцеларията, всичките ми симпатии са на страната на закона и реда и се радвам на всяко доказателство, което може да помогне за осъждането на престъпника. Но щом се намеря в съдебната зала, мозъкът ми започва усилено да търси смекчаващи вината обстоятелства за престъпника… мотиви, които сам бих привел, ако изпаднех в положението на обвиняем.

Господин Кардю унищожително погледна младия юрист и каза:

— Но когато държавният прокурор заявява на съдията, че се съмнява в безпогрешността на дактилоскопията…

— Нима казах това? — виновно попита Джим, като силно се изчерви. — Ах, велики боже, аз съвсем пропаднах в тази работа.

— И аз съм на същото мнение… Хм… Пиете ли сутрин портвайн? — Когато Фераби отрицателно отговори, Кардю отвори шкафа, извади едно тъмно, прашно шише, наля в чаша великолепно червено вино. След това продължи:

— Аз се интересувам от Съливан и по други причини. Както знаете, занимавам се с антропология. Убеден съм, че от мене би излязъл забележителен детектив, ако не бях станал адвокат. Когато виждате, че начело на полицията стоят хора без талант и опит, иска ви се да извикате: дайте път на образованите, талантливите хора! В моя участък, например, има един чиновник, който…

Кардю внезапно се запъна. Той вдигна рамене и млъкна. Джим неволно се усмихна, защото познаваше старшия инспектор Минтер и знаеше, че той презира образованите любител детективи. При това му беше добре известно, че Съпер и Кардю се бяха спречкали именно по този въпрос. А сега се чудеше защо Кардю внезапно го повика в кабинета си. Макар отдавна да го познаваше, за първи път посещаваше частната му кантора. От поведението му разбра, че поканата не бе проста случайност. Адвокатът загрижено се разхождаше напред-назад из кабинета и най-после нерешително каза:

— По пътя за града много мислих за вас, г-н Фераби… Мислех си дали мога да се посъветвам с вас… Вие познавате икономката ми Хейна Шоу, нали?

— Сърдита личност, която малко приказва и пронизва всички със злите си очи.

— И вие ли също не можете да я търпите? Тя ви е приела зле, когато последния път бяхте у дома. Моят шофьор, който обича клюките, ми разказа, че ви е наругала. Разбира се, тя е сърдита, зла и неприятна жена, но за останалото съм доволен от нея. Не забравяйте, че тя се явява, така да се каже, наследство от покойната ми жена, която я взе от сиропиталището и я възпита у дома. Аз съм готов да сравня госпожица Шоу с фокстериер, който хапе всички, с изключение на господаря си.

Господин Кардю извади портфейла си, измъкна от него един лист и го сложи на масата.

— Аз ви се доверявам, господин Фераби — каза той, като заключи вратата на кантората. — Ето, прочетете това!

Това беше обикновен лист без адрес, без дата. На него бяха написани с ръка само три реда:

Два пъти вече ви предупреждавах.

Това е последното предупреждение. Доведохте ме до отчаяние.

Големият Крак

— Големият Крак? Кой е той? — попита Джим, като прочете още веднъж тайнствените редове. — Както изглежда, някой заплашва икономката ви. Тя ли ви предаде това заплашително писмо?

— Не, този лист попадна в ръцете ми по много интересен начин. Намерих го сгънат заедно със сметката на бакалина. Сигурно Хейна го е извадила заедно с другите сметки и ми го е подала, без забележки, че това е частно писмо.

— А вие приказвахте ли с нея за това заплашително писмо?

— Не — бавно произнесе Кардю, като се намръщи, — аз само й подхвърлих, че може да ми се довери, ако нещо неприятно й се случи, но тя само промърмори нещо в отговор. Право да си кажа, страхувам се да й съобщя, че в мен е частното й писмо. Ние се скарахме заради една глупава работа и сега сме в обтегнати отношения. Още едно стълкновение и тя ще ме напусне. А пък не мога да свикна с нова икономка. Какво ще кажете за това писмо?

— Тук някой се опитва да прибегне към изнудване. Но, все пак, вие трябва да поискате обяснение на Хейна Шоу.

— Какво? Да приказвам с нея? Не, това е невъзможно! За това трябва да издебна момент, когато госпожица Шоу е в добро настроение, а това се случва само един-два пъти в годината.

— А защо не се обърнете към полицията?

— Към Минтер ли? — студено попита той, като презрително се усмихна. — Към този бездарен, невъзпитан чиновник? Не, предпочитам сам да се справя с тази задача. Но… освен това писмо, има още една тайна.

Кардю погледна зад вратата, където работеше миловидната му и скромна секретарка.

— Знаете ли, господин Фераби, на брега на Паузей-Бей имам малка къщичка, която купих почти без пари през войната. Там сега прекарвам, много рядко. Обикновено от нея се ползват служителите ми. Тази сутрин госпожица Шоу неочаквано ми поиска позволение да прекара там няколко дни, макар че миналата неделя отбеляза, че мрази Паузей-Бей. Сега ми е интересно, дали това внезапно пътуване не се намира във връзка с тайнственото писмо.

— Поръчайте на детективи да я следят.

— Аз също мислих за това, но то е крайно нежелателно. Помислете си, тя служи при мене от двадесет години… Предполагам, че отива в Паузей-Бей, за да се срещне с тайнствения човек, който се нарича Големият Крак. Знаете ли, понякога ми се струва, че госпожица Шоу е… ненормална.

Джим се учуди, че адвокатът му довери такава тайна, но думите на Кардю веднага му разясниха това.

— В петък ще имам гости в Барли-Стек. Много ви моля да дойдете и да наблюдавате Хейна Шоу. Възможно е да забележите това, което може да се изплъзне от вниманието ми.

Джим отчаяно започна да мисли как да откаже, но Кардю го изпревари:

— Нали нямате нищо против, ако там срещнете и госпожица Лей? Тя ми е секретарка и съставя каталога на новата ми библиотека…

— Много ще ми бъде приятно, господин Кардю — чистосърдечно отговори Джим Фераби.