Иван Вазов
Allons, enfants de la patrie!

Деца на Франция, напред, на бой!

Денят на славната борба настана.

Напред, да подкрепите с меча свой

издъхващата сила на тирана

там, в македонските поля, гори.

        Allons, enfants de la patrie!^[1]

 

Вий друг път чужди чупихте окови

на Марсилезата под славний звук,

но днес, на вашите деди напук,

ковете за народ вериги нови

в земята наша, траур що покри.

        Allons, enfants de la patrie!

 

Свобода, правда, светли идеали

красяха ваште горди знамена;

но то било в наивни времена,

в заблуда зла тогава сте стояли;

от тоя спомен срам ви е дори.

        Allons, enfants de la patrie!

 

Горко вам, роби, тежко вам, страдалци,

кого смущава ваший плачущ зов?

На угнетителя е френската любов.

Напред, французи, кафри, сенегалци,

на хищника съюзници добри!

        Allons, enfants de la patrie!

 

Какво, че Франция горд враг подтиска,

че в прах е тя, какво е вам,

че при срама се нов прибавя срам?

Че вечна кал ви знамето оплиска

там в македонските поля, гори?

        Allons, enfants de la patrie!

 

На революцията ваша горда

потомци изродени в пошлостта,

до вас не стига викът на честта —

не рицари сте вий — наемна орда,

дошла да роби, коли и гори.

        Allons, enfants de la patrie!

 

Октомври 1915 г.