Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1815 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Деца на Франция, напред, на бой!
Денят на славната борба настана.
Напред, да подкрепите с меча свой
издъхващата сила на тирана
там, в македонските поля, гори.
Allons, enfants de la patrie![1]
Вий друг път чужди чупихте окови
на Марсилезата под славний звук,
но днес, на вашите деди напук,
ковете за народ вериги нови
в земята наша, траур що покри.
Allons, enfants de la patrie!
Свобода, правда, светли идеали
красяха ваште горди знамена;
но то било в наивни времена,
в заблуда зла тогава сте стояли;
от тоя спомен срам ви е дори.
Allons, enfants de la patrie!
Горко вам, роби, тежко вам, страдалци,
кого смущава ваший плачущ зов?
На угнетителя е френската любов.
Напред, французи, кафри, сенегалци,
на хищника съюзници добри!
Allons, enfants de la patrie!
Какво, че Франция горд враг подтиска,
че в прах е тя, какво е вам,
че при срама се нов прибавя срам?
Че вечна кал ви знамето оплиска
там в македонските поля, гори?
Allons, enfants de la patrie!
На революцията ваша горда
потомци изродени в пошлостта,
до вас не стига викът на честта —
не рицари сте вий — наемна орда,
дошла да роби, коли и гори.
Allons, enfants de la patrie!
Октомври 1915 г.