Вътьо Раковски
Страх

— Ти се страхуваш, че светът ще свърши?

Че облаците ще доплуват своя бряг,

че птиците ще се стопят във своя полет,

че дългите реки в един миг ще се изтекат,

оставили след себе си напукани дъна,

че океанът ще потъне вдън земята

и земното кълбо ще се превърне във пустиня?

Че изведнъж ще свършат дъждовете,

чадърите, дърветата, звездите…

 

Земята! Въздухът! Водата! Огънят!

Летищата и самолетите! Гарите и влаковете!

Онези дълги неизбежни разстояния

и с тях въртенето неистово на обръчите

огромни на паралелите, на меридианите,

на облаците, натоварили чували божи дъжд,

на вятъра, сеяч на тичинки в света.

 

О, не, не се страхувам от това.

Аз се страхувам, че ще изчезне любовта,

а няма ли любов, светът е свършил.