Вътьо Раковски
Присъда

Ако си тръгнеш някога от мен,

след тебе ще остане твойта сянка

да се надвесва върху моя ден

като огромен облак,

като рамка.

Във свойта примка ще го стяга тя,

във свойте лапи хищни ще го задушва,

като затворник в клетка ще го изтезава

до оня миг,

когато ще се слее със нощта.

Но ти не смятай, че от теб съм победен,

защото аз за тебе ще се боря

и тръгвайки си от света ще те затворя

в килията на своя сетен ден.

Във карцера на моите очи

ще те заключа аз като злосторница пленена,

за да си с мене ти, когато ти горчи,

когато си добре да си със мене.

 

Когато ще съм там, отвъд света,

над твоя сляп прозорец ще съм вгледан

като замислен месец над звезда

до твоя сетен ден,

до твоя миг последен.

В най-тежкия, в най-страшния ти ден

твой тежък сън

и твоя сянка страшна

ще ти бъда.

 

Така жестоко аз ще те осъдя,

ако си тръгнеш някога от мен.