Вътьо Раковски
Вечерен чай

Когато се завръщам уморен и жаден

след разнебитения ден във своя дом,

обичам, смазан от тревоги и досада,

да пия с теб вечерен чай със ром.

 

Вечерен чай. Положи на душата си товара

пред входа вън, на едри глътки аз

изпивам всичко, та нощта да изпреваря

със злите сънища, със злия дух и злия час.

 

Когато си отида като пара от земята,

дори да ме приемат в оня страшен рай,

ще сядам вън пред портите на небесата,

 

или ще слизам тайно тук. Тогава ти ми дай

със писъка среднощен на душата

и чаша чай със ром. Вечерен чай.