Вътьо Раковски
Дори и да се срещнем пак

Дори и да се срещнем пак,

не може нищо от това да се повтори.

Ще пада здрач. Ще веят ветрове като тогава.

И пак, за да не могат във огряното поле да ни съзират

хора,

отгоре облаците свойте сенки ще ни дават,

но няма да е същото

и няма нищо от това да се повтори,

дори и да се срещнем пак.

 

Дори да се излее над главите ни пак оня дъжд,

дори снегът, по който сме вървели с тебе, да се върне,

няма

да бъде същото, защото всичко е било единствено

и съдено е всичко да ни се случи само по веднъж:

 

целувката — една,

едни — изречените думи,

една — нощта,

една — голямата любов,

веднъж голяма.

 

И нищо няма от това да се повтори,

дори и да се срещнем пак.

Затуй върви нататък и не се обръщай

към онова, което е било.

Ще го затрупат облачни грамади

и пясъчните ветрове ще го засипят

отвсякъде като в тропична къща,

като в далечна пещера,

като във приказка…

Като във стъклен сън ти ще го носиш в себе си,

но никога не се опитвай да си връщаш

това, което е било.

 

Дори и да се срещнем пак.