Вътьо Раковски
Плач

Моята първа любов плаче

там, под лявата гръд,

под крилото на сова плаче

моята първа любов,

под езика на славейче,

на сърна зад зеница,

със сълза на вечерница плаче

моята първа любов.

 

И събирам аз топлото ехо

на този протяжен рев,

и над мене светкавици

късат синджири студени

и пропуква небето от плач.

 

През пукнатините сиви

руква райска вода —

откъде толкова сълзи,

откъде толкова дъжд?

 

Зная —

в рая на всяко небе плаче

с по една първа любов

цялото мое човечество.