Вътьо Раковски
Ако

Ако някога мине

през твоя прозорец семеен

странна сянка от болка прегърбена

в късната нощ

и съпругът ти скочи от масата

с гняв ненадеен,

успокой го,

помоли го да сложи до хляба

разярения нож.

 

Ако някога в лампата на полилея

затрепти един образ разпънат,

върху клада горящ,

и ти сложиш ръце на очите си

и цялата стая се залюлее,

помоли да ме скрие нощта —

този фокусник черен

с черен цилиндър и черен плащ.

 

Ако някога телефонът ти —

този странен палячо —

пронизително, страшно пищи

или някой в слушалката няма

хрипти мълчешком,

значи в късната нощ

безпризорно душата ми плаче

и плачът й се чува като ехо

във твоя дом.

 

Ако можеш тогава,

остави оня жалък щастливец в леглото

и по нощница тънка,

когато е най-студено,

преди зори,

като крехка ела,

като богородица няма

постой до стъклото

и за мен —

безпризорния —

поне няколко мига

потрепери.