Вътьо Раковски
Тайно стихотворение

Далече някъде,

но в този свят,

в едно спокойствие двустайно

богата беше ти и аз богат

с едно стихотворение.

Тайно!

По два пъти във седмицата там,

от никого и никому незнайно,

си рецитирахме със тебе с много плам

стихотворението тайно.

 

Веднъж

ти май не пожела

да дойдеш и тъжах безкрайно —

о, как, защо, не ти ли дожаля

за стихотворението стайно?

 

Не бе ти дожаляло

и ме хвана яд —

отиде си така безгрижно и нехайно.

Дано се срещнем някога на оня свят

и там да си четем

стихотворението тайно.