Вътьо Раковски
Жената в асансьора

Жената с черната коса! И асансьорът!

Целувката и непрестанното движение

от първия до сетния етаж, от сетния

до първия — какво по-точно измерение

 

за дължина, за трайност и за страст?

Когато спряхме, сякаш беше спряло

над нас, над къщите, над хората

движението си земното кълбо.

 

Жената с черната коса! Във асансьора!

Един дълбок и стреснат поглед и една

неизживяна и недовършена целувка

 

и „лека нощ“ едно — една нелека нощ

и две трептящи хълмчета под блузката,

пулсиращи до сутринта във моя сън.