Вътьо Раковски
Китара

Видях те на брега. Отдавна е било.

Бе лято. Като извивки на китара бяха

извивките на твойто тяло… Време зло,

защо погазваш всичко? Бързо отшумяха

 

онези дни. Разпери сводът своето крило

и отлетя видението твое. С него отлетяха

и лятото, китарата, вълните, слънчевата стряха

на морското небе. И завъртя ни друго колело.

 

Остана в паметта ми като бисер в мида. Плахо

дохождаш нощем във съня ми.

                Полазва пот по моето чело.

Нима годините, които тичаха след нас, преодоляха

забравата? Събличам те върху брега на моя сън

                (как просто е било!)

и свиря на китарата на твойто тяло

                (вълните ли плющяха?)

една мелодия, която си измислям оттогава

                (упорито, зло).

 

(Дърветата над мен звезди от свода син беряха.)