Клеър Макинтош
Виждам те (36)

36

— Какви телефони имаме на Зоуи Уокър? — попита Ник.

Лусинда провери файловете си.

— Мобилен, домашен и служебен.

— Обадете се на всички.

Кели вече набираше мобилния и поклати глава, когато беше прехвърлена на гласова поща.

— Зоуи, би ли се обадила на Екипа за разследване на убийства, веднага след като чуеш това съобщение?

— Какво знаем за дъщерята? — попита Ник.

— Казва се Кейти — отговори Кели, която отчаяно се опитваше да си спомни нещо, което Зоуи Уокър беше споменала. — Иска да бъде актриса, но в момента работи в ресторант, близо до Лестър Скуеър не знам в кой точно. — Опита се да си спомни дали Зоуи беше казвала нещо друго за децата си; имаше син, знаеше това, и партньор, но двете не бяха говорили за нещо различно от случая.

— Ник, Зоуи Уокър не е на работа днес — каза Лусинда и остави слушалката на телефона. Шефът й я изпратил вкъщи вчера, каза, че не била способна да се концентрира над нищо друго, освен — цитирам — проклетия случай. Помолих го да й каже да ни се обади, ако първи се свърже с нея.

— Обади се на домашния.

— Никой не отговаря.

— Нямаме ли други нейни телефони в системата? — Ник започна да крачи напред-назад, винаги така правеше, когато искаше да мисли по-бързо.

— Не. Нямаме номер на Кейти. Разполагаме само със стар мобилен телефон на сина й, Джъстин — бил е арестуван, след като е хванат да краде през 2006-а, и е получил предупреждение за притежание на наркотици през 2008-а. Оттогава няма нищо, макар че сме го проверявали над десет пъти.

— Какво казаха от телефонните служби?

— Няма телефонен номер, регистриран на Кейти Уокър. Или е на ваучер, или е в група с майка си. Помолих ги да проверят това.

— Откъде е изпратен имейлът с профила на Кейти Уокър? — Ник изстреля въпроса към Андрю, който не изглеждаше обезпокоен от припряността на инспектора.

— Не е от „Еспрес О-о!“, ако това си мислиш. IP-то е различно. Ще се наложи да направя запитване.

— Колко време ти е необходимо? — Ник погледна часовника си и не изчака отговор. — Колкото и да е, ще е прекалено много. Британската транспортна полиция е на път към Лестър Скуеър, но няма никаква гаранция, че ще стигне до Кейти навреме и междувременно е напълно възможно Зоуи да се намира в реална опасност.

— Все още не вдига домашния — каза Лусинда и остави слушалката на телефона, — а мобилният й е изключен.

— Искам да го проследите. Разберете кога и къде е бил използван за последно. Кели, искам да изпратиш полицаи на мястото, веднага след като Лусинда получи местоположение.

— Нямаш грижи. — Полицайката седна до анализаторката, която вече пускаше телефона за проследяване. Ник закрачи отново и продължи да раздава инструкции, без дори да си поеме въздух. Една мисъл започна да се заформя в главата й, нещо, което някой беше казал само преди миг. Опита се да го извади на повърхността, но то й се изплъзваше, благодарение на нарастващия хаос в залата за брифинги.

— Не можем ли да вземем мобилния номер на дъщерята от разпечатката на Зоуи Уокър? — попита Ник.

— Възможно е отвърна Лусинда. Но процесът е дълъг и не е точна наука; ще трябва да извадя най-често набираните номера и да предположа кои са на семейството й.

— Действай. Моля те — добави бързо инспекторът. Кели за пръв път го виждаше толкова обезпокоен. Вратовръзката му беше разхлабена, но той я сграбчи и я хвърли на масата, разкопча горното копче на ризата и раздвижи врата си.

— Андрю, дръж под око сайта и веднага ми кажи, когато нещо се промени. Направи каквото е необходимо, за да разбереш откъде е бил изпратен последният имейл. Ако не е от „Еспрес О-о!“, вероятно е от някой друг ресторант. Кели, ако е така, изпрати веднага полицаи, които да прегледат видеозаписите и да разпитат клиентите, които са били там по време на изпращането на имейла.

Еспрес О-о!

Точно това беше. Мисълта, която се въртеше в главата й, най-накрая се избистри. Срещнаха се със Зоуи в ресторант в Ковънт Гардън. Приятелката с веригата кафе-ресторанти и новия й бизнес в Кларкънуел. Австралийката в „Еспрес О-о!“ и собственичката на верига ресторанти, която я нямаше.

— Не клиентите — каза на глас Кели, която изведнъж осъзна кого търсеха. Жената зад уебсайта, жената, която точно сега изпращаше деветнадесетгодишната Кейти в смъртна опасност и която вероятно държеше Зоуи Уокър за заложничка.

Ник я погледна очаквателно. Кели почувства прилив на адреналин.

— Трябва да направим проверка на фирмите — каза тя. — Не клиент е използвал безжичния интернет на „Еспрес О-о!“, за да управлява уебсайта. Била е собственичката.