Нанси Теър
Изненади по Коледа (35)

34

Никол влезе в дневната и намери Катя с ръце, пълни с мръсни дрехи и кърпи.

— Подсуших, доколкото мога — каза тя, гледайки жално изцапания килим.

— Няма нищо — увери я Никол, — от топлината на огъня ще изсъхне, а отгоре ще метнем декоративно килимче. Даже се сещам кое: едно коледно килимче, което баба ми оплете: със снежни човеци и украси.

Катя, която видимо се беше окопитила от сантименталностите, изглеждаше ужасена.

— На Мадокс ще му хареса — напомни й Никол. — Ще реши, че е коледна украса, и няма да се сети какво се крие отдолу.

— Мама ще излезе да потърси Мадокс — обади се Кенеди от дивана, без да спира да плаче. — Трябваше вече да са се върнали.

Никол остави таблата с топли напитки на масата. Приседна на дивана до Кенеди, вдигна ръката й и сложи пръсти на китката й, за да измери пулса й.

— Ти си добре, Кенеди. Сигурна съм, че и Мадокс е добре. Не може да е отишъл далеч. Трите имаме нужда от малко почивка. Станахме част от паметно събитие. Да пийнем по кафе и горещ шоколад за теб, Кенеди. Ако не са се върнали, докато изпием напитките, аз или Катя ще излезем да го търсим. — Тя раздаде чашите.

Катя беше доволна, че Никол държи положението в ръце. Отпи от плътното и ароматно кафе с нотка на „Бейлис“.

— Алкохол?

Никол кимна.

— За медицински цели — отвърна тя и не се шегуваше. После също отпи съживителна глътка кафе.

Катя надникна към внучката си, сгушена сигурно в обятията на Кенеди.

— Какво прави?

— Спи — отвърна Кенеди и погледна към Никол. — Това е хубаво, нали?

— Разбира се. Вероятно и тя е уморена. Току-що се роди. Топло й е, усеща миризмата на мама и си я прегърнала до сърцето си, така че да чува ударите му. Точно там й е мястото.

— Само и Мадокс да беше тук — изхлипа Кенеди. — Днес беше такъв хаос. Имам чувството, че всичко обърках. Не мога дори да обичам бебето колкото трябва, защото съм толкова уплашена за Мадокс.

Катя се засмя.

— Майчини страхове. Най-страшните. Ужасявах се, когато ти ходеше на гимнастика. Редовно си излизах, за да повърна.

— Не съм знаела.

Катя сви рамене.

— Смятах, че няма да бъде полезно за теб да знаеш за емоционалните ми терзания.

— Имала си емоционални терзания? — зяпна невярващо Кенеди.

Никол скри усмивката си зад чашата с кафе.

Катя завъртя очи. Кафето явно й беше помогнало да възвърне самообладанието си.

— Благодаря ти за съживителната напитка, Никол. — Тя изпусна елегантна, фина въздишка. — Аз ще помогна. Обещах на Кенеди да се включа в търсенето на Мадокс.

Никол стана.

— Аз ще отида. Ти трябва да останеш с дъщеря си.

— Ти си сестра — възрази Катя. — Трябва да си с нея, в случай че стане нещо.

— Нищо няма да стане — увери я Никол.

В същото време я обля топлина, която не можеше да се припише изцяло на ликьора и кафето. Катя й поверяваше дъщеря си и новородената си внучка. Катя беше слязла от пиедестала си. Вероятно никога нямаше да станат приятелки, но навярно двете с майката на Кенеди, бившата съпруга на Себастиян, можеха да бъдат съюзнички.

Катя погледна през прозореца, почти целият заледен от вятъра и снега.

— Може би ще остана тук… — потрепери леко тя — с дъщеря си.

— Разбира се — съгласи се без всякакво колебание Никол и излезе в коридора да вземе палтото си.