Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (13)

12.

— Та ти гледаше право към мене! — казва Олив. Гласът й е спокоен, но очите й пламтят. — Не знам как може да твърдиш, че не си ме видяла.

— Не съм, заклевам се.

Седят в стаята на Гуенди след училище, слушат новия албум на Били Джоуел и уж учат за контролно по английски. Вече е ясно, че Олив е дошла с ПРОБЛЕМИ, както ги нарича тя. Напоследък Олив често има ПРОБЛЕМИ.

— Трудно ми е да повярвам.

Гуенди се ококорва.

— Да не ме изкарваш лъжкиня?! Как ще те подмина без едно „здрасти“, за бога?!

Олив свива рамене със стиснати устни.

— Може да не си искала готините ти приятели да научат, че преди си движила с други скромни гимназисти.

— Това е тъпо. Ти си ми най-добрата приятелка, Олив. Всички го знаят.

Олив избухва в смях.

— Най-добра приятелка ли?! Кога за последен път сме правили нещо заедно през уикенда? Остави петък и събота вечер с всичките ти срещи, купони и екскурзии. Говоря за целия уикенд.

— Просто съм заета — казва Гуенди и се извръща. Приятелката й има право, да, ама защо е чак пък толкова чувствителна?! — Съжалявам.

— А ти дори не харесваш половината от ония момчета! Боби Крофорд те кани да излезете и ти се изкискваш, отмяташ коса и се съгласяваш, въпреки че едва му знаеш името и изобщо не ти пука за него.

И в този момент Гуенди разбира. „Как може да съм такава глупачка?!“ — удивлява се.

— Не знаех, че харесваш Боби. — Хвърля се към приятелката си и слага длан на коляното й. — Кълна се, не знаех. Извинявай!

Олив не отговаря. ПРОБЛЕМЪТ явно не е решен.

— Това беше преди два месеца. Боби е много симпатичен, обаче излязох с него само веднъж. Ако искаш, мога да му се обадя и да му кажа за тебе…

Олив отблъсква ръката й и се изправя.

— Не ми трябва проклетата ти благотворителност! — Навежда се и вдига учебниците и тетрадките си.

— Не е благотворителност. Просто си помислих…

— Тъкмо това ти е проблемът — казва Олив. — Ти мислиш само за себе си! Егоистка си! — После изхвърчава от стаята и затръшва вратата.

Гуенди остава сама изумена, разтреперана от обида. В сърцето й разцъфва гняв.

— Върви по дяволите! — изкрещява тя към затворената врата. — Ако наистина искаш да си решиш проблема, помисли за собствената си ревност!

Хвърля се на кревата, цялата обляна в сълзи, и в ушите й продължават да кънтят обидните думи: „Ти мислиш само за себе си! Егоистка си!“

— Не е вярно — прошепва Гуенди на празната стая. — Аз мисля за другите. Опитвам се да съм добра. Допуснах грешка с Гвиана, но бях… бях подмамена, пък и нали не ги отрових аз?! Не бях аз! — Само дето някак си беше тя.

Гуенди продължава да плаче, после заспива и сънува майки, които впръскват със спринцовки отрова в гърлата на малки деца.