Либа Брей
Ясновидците (43)

Прелюдия

Мемфис излезе. Вън утрото беше в лошо настроение — сиво, студено и влажно. Нощният дъжд бе обрулил есенните листа и тротоарът бе постлан със златен килим. Преди да тръгнат за църквата, Октавия го помоли да ги премете пред къщи и Мемфис го стори — събра ги с лопата и ги хвърли в кофата за смет. Нагоре към Бродуей прелетя полицейска кола с пусната сирена. После още една, и още една. Мемфис се приведе над оградката, за да види какво става. После спря един съсед, който тичаше в същата посока — нагоре към Бродуей.

— Какво става?

— В гробището „Тринити“ били открили тяло — отвърна мъжът.

— В „Тринити“ има много тела. Нали е гробище — подхвърли сухо Мемфис.

— Смятат, че е Пентаграмният убиец — обясни мъжът и забърза по улицата към множеството, устремило се натам.

Мемфис захвърли метлата и лопатата и го последва.

Пред гробищната порта от ковано желязо се бе събрала тълпа. Някои бяха все още по халати, домашни чехли и шалове на главата. Мемфис разпъди дечурлигата и ги отпрати да стоят на тротоара и да не се приближават, ако не искат бой по задника. В старото гробище на билото на ниския хълм, където през Гражданската война се беше водила битка, за която имаше и знак, се бяха струпали полицаи. Мемфис се покатери на стълб, за да вижда по-добре какво става там.

На улицата се чу писък. Последваха го ахкания, още викове и писъци и от човек на човек се понесоха думи като затихваща вълна. Мемфис зърна Флойд, бръснаря, скочи на земята и хукна към него.

— Какво е, Флойд? Какво става?

Флойд го погледна тъжно и поклати глава:

— Не е хубаво това, дето се е случило.

Мемфис имаше чувството, че е глътнал парче лед и то се топи бавно в него.

— Кой е? — попита, а кръвта вече бумтеше в ушите му — прелюдия.

— Гейбриъл Джонсън. Казват, че убиецът му взел устата и го вързал като разпънат на кръст ангел.