Колебаех се дали да си затрая „с достойнство“ или пък да си кажа… Но нали ние тук, в „Моята библиотека“, работим като Рачко Пръдлето „сал за една чест и едно красно име“, та слушай, Иване:
Ти на 20-я ред си се възмутил от „оакания“ текст, а аз — пак там — си заскубах косите от отчаяние. Защо се хванах да сканирам 1500 страници на „висок печат“ (ако знаеш какво означава това)! Всяка трета или четвърта „в“, „н“, „и“ излизаха като „п“ и обратното, всяка втора „о“, „с“, „е“ — като скоба или нещо подобно. Това, разбира се, е мой проблем, а не на читателите. Освен това, без да съм тийнейджърка, архаичният стил на романа не ми е говорим. Налагаше се да сверявам всеки ред в компютъра с печатното издание.
И накрая искам да припомня едно правило от някогашната професионална печатарска практика, когато книгите се набираха и странираха не на компютър, а на „линотип“ и се „връзваха“ ръчно. Задължително се правеха по две корекции и една ревизия от друг коректор. И пак оставаха печатни грешки, които се описваха на едни листчета, пъхнати в книжното тяло.
В общи линии — това е!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.