Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (1)

1.

Бележката, закачена отпред на копринената пижама на мъртвеца, представляваше имейл от едно изречение, разпечатан от компютър: Направи днешния си ден позитивно страхотен.

Грейс Елънд се наведе над окървавените чаршафи и се насили да докосне студеното гърло на Спраг Уидърспуун. Сините му очи, някога толкова искрящи и въздействащи, бяха отворени. Взираха се невиждащо в тавана на спалнята. Едър мъж с квадратна челюст и гъста сребристосива коса, той винаги й се беше струвал изключителен. Но смъртта го беше принизила. Чарът и харизматичността, които пленяваха участниците в семинарите на „Уидърспуун Уей“ из цялата страна, се бяха стопили.

Беше сигурна, че той е мъртъв от няколко часа, но й се стори, че забелязва някакъв смътен въпрос обвинение в невиждащите му очи. Разтърсващите спомени я пронизаха. На шестнайсетгодишна възраст беше видяла същия въпрос в очите на една мъртва жена. Защо не дойде навреме, за да ме спасиш?

Извърна поглед от лицето на мъртвеца — и видя неотворената бутилка водка на нощното шкафче.

В един ужасяващ момент миналото и настоящето се сляха. Чу отекването на тежки стъпки по старото дървено дюшеме. Паниката почти я задави. Не можеше всичко да се случва отново, не и отново. Това е старият сън, помисли си тя. Сънуваш кошмар и почти си се събудила. Дишай. Съсредоточи се, по дяволите, и дишай.

Дишай.

Мантрата я изтръгна от предизвикания от паниката транс. Отекващите стъпки заглъхнаха в миналото. Леденият адреналин изпълни вените й и тя осъзна с пределна яснота. Това не беше сън. Намираше се в стая, в която имаше мъртвец, и макар да беше сигурна, че стъпките бяха прозвучали от кошмара й, все още беше напълно възможно убиецът да е някъде наоколо.

Грабна най-близкото оръжие — бутилката с водка, и пристъпи към вратата. Спря и се ослуша напрегнато. Голямата къща беше празна. Може би звуците от стъпки бяха слухова илюзия, създадена от паниката на спомените. Или не. Във всеки случай беше най-разумно да излезе от имението и да се обади на 911.

Пристъпи в коридора, като се стараеше да не вдига никакъв шум. Плетеница от сенки беше обгърнала голямата къща като мъгла. Навсякъде имаше красиви растения в саксии — искрящо зелени бамбуци, палми, папрати. Спраг твърдо вярваше, че изобилието от зеленина не само подобрява качеството на въздуха, но и подсилва положителната енергия в атмосферата.

Завесите на прозорците бяха спуснати за през нощта. Нямаше кой да ги дръпне на сутринта. Не че от това щеше да има полза. Зимното утро в Сиатъл беше пристигнало с облачно сиво небе и дъждът вече барабанеше по прозорците. В такива дни повечето хора оставаха на светнати лампи.

Никой не се втурна в коридора, за да я спре. Стиснала здраво бутилката с водка, тя слезе по широкото стълбище. Когато се озова в подножието му, прекоси тичешком великолепната дневна стая.

Ориентираше се добре на първия етаж на къщата, защото Спраг Уидърспуун често правеше пищни партита в дома си. Винаги канеше Грейс и останалите служители на „Уидърспуун Уей“ на тези събирания.

Огромната стая беше обзаведена и декорирана с идеята за тези партита. Столовете, тапицираните пейки, масите бяха подредени по начин, който дизайнерите биха определили като подходящ за групиране и водене на разговор. На стените имаше множество скъпи картини.

Спраг Уидърспуун живееше по начина, на който учеше другите в семинарите си. Мотивационният бизнес се беше оказал особено успешен за него. При Спраг всичко се свеждаше до позитивно мислене и оптимистична нагласа.

А сега някой го беше убил.

Тя се изстреля през входната врата и се озова в красиво поддържаната градина. Не спря, за да си вдигне качулката. Докато стигна до малката кола, паркирана на кръглата алея, косата и лицето й бяха подгизнали.

Седна зад волана, заключи вратите, остави шишето с водка на пода и запали двигателя. Премина бързо през високия железен портал, който охраняваше имението в богаташкия квартал „Куин Ан“, и зави по тихата улица.

Щом се отдалечи малко, спря колата и бръкна в чантата си за телефона. Оказа се изключително трудно да набере 911, защото пръстите й трепереха неудържимо. Когато най-после се свърза с оператора, затвори очи, за да се съсредоточи и да изложи фактите ясно.

Дишай.

— Спраг Уидърспуун е мъртъв. — Тя наблюдаваше големите порти, докато съобщаваше адреса. — Поне мисля, че е мъртъв. Не долових пулс. Изглежда, е бил застрелян. Има… много кръв.

Нова вълна от спомени нахлу в главата й. Мъж с лице, превърнато в кървава маска. Кръв, която я облива. Кръв навсякъде.

— Има ли някой друг в къщата, госпожо? — Гласът на мъжа на линията беше напрегнат и тревожен. — Застрашена ли сте?

— Не мисля. Сега съм отвън. Преди няколко минути влязох, за да проверя какво става с господин Уидърспуун, защото тази сутрин не се появи в офиса. Портите бяха отворени и входната врата беше отключена. Алармата беше изключена. Това не ми направи впечатление, защото реших, че той е в градината. Когато не го открих навън, влязох в къщата. Повиках го. Той не отвърна и аз се разтревожих да не е припаднал или да му е прилошало. Той живее сам и… нали разбирате.

Млъкни, Грейс. Започна да бръщолевиш. Трябва да се съсредоточиш. По-късно ще се отдадеш на паниката.

— Останете отвън — каза операторът. — Вече изпратих екип на адреса.

— Да, добре.

Грейс затвори и се заслуша в звука на сирените в далечината.

Чак когато пристигна първата кола с емблемата на полицейското управление на Сиатъл, тя се сети за един факт, известен на всеки, гледащ полицейски сериали по телевизията. Когато се набелязваха заподозрените, ченгетата винаги обръщаха особено внимание на човека, открил трупа.

Знаеше, че следователите ще се заинтересуват още повече от заподозряна, на която не й беше за пръв път да се натъква на трупове.

Дишай.

Погледна бутилката на пода на колата. Ужасът смрази кръвта й.

Не се паникьосвай. Много хора пият водка.

Обаче не беше виждала Спраг да пие друго, освен зелен чай и скъпи бели вина.

Намери кърпичка в чантата си и вдигна с нея бутилката. Не че имаше значение, отпечатъците от пръстите й вече бяха по нея.