Антонио Вивалди
Четирите годишни времена

Пролет

И ето пак пристигна пролетта!

Жужат пчелички, птици са запяли.

Потоци ромолят, цъфтят цветя;

зефир полъхва, с топъл дъх ги гали.

 

Отеква гръм и облак тъмен плащ

отмята от просторите небесни.

Изгрява слънце и в деня кипящ

пак птиците запяват нежни песни.

 

Стадата дремят. Кучета край тях

ги пазят в пъстроцветните ливади.

Зелени вейки шумолят едва…

 

Гайдари свирят с гайди, в шум и смях

танцуват нимфите с овчари млади —

на воля тържествува пролетта.

Лято

Едва вървят стадата в летен зной…

На слънце камък и дърво се пукат.

Изгаря борът. В глухия покой

гугутки гукат, кукувици кукат.

 

Полъхва бриз, но страшен северняк

връхлита скоро, настрана го лашка…

Овчарят виждащ в облаците враг,

трепери за реколтата селяшка.

 

Страхът пред бурята го е лишил

от отдих за краката уморени;

комари и мухи кръжат навред…

 

И среща той вестта, смирен, унил —

нивята от градушка покосени,

са сринали бедняшкия късмет.

Есен

Празнуват с танци, с песни в късна есен

селяци с Бакхус щедър урожай,

и в царството му не един понесен,

със сън завършва пищния гуляй.

 

А други, още жадни за забава,

се радват на сезона до среднощ,

ала и тях умората слетява,

заспиват сладко, капнали, без мощ!

 

На сутринта, като изгрей зората

на лов потеглят хрътки и ловци;

дивеча гонят, хванали следата,

стрелби и глъч се чуват, рог тръби…

 

Уплашен, изтощен, до смърт ранен,

накрая звярът пада покосен.

Зима

Трепериш ти на хлъзгавия сняг,

пред теб свирепо духа севернякът;

подскачаш, без да спреш от крак на крак,

за да се стоплиш, а зъбите тракат.

 

И си представяш, че навън вали,

а ти седиш пред топлата камина…

И предпазливо стъпваш, да не би

да паднеш върху ледната пъртина.

 

Пързалката гъмжи от веселба,

пропуква се под кънките ледът

и падат, стават възрастни и млади…

 

А ветровете духат у дома,

врати, стени… не могат да ги спрат.

И зимата е време за наслади.

Антонио Вивалди

Превод от английски/италиански — 2013 г.