Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Коза-дереза, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ран Босилек, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Karel (2018-2021)
Издание:
Заглавие: Украински народни приказки
Преводач: Ран Босилек
Език, от който е преведено: руски
Издател: Народна култура
Година на издаване: 1956
Тип: приказки
Художник на илюстрациите: Е. Рачьов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5421
История
- — Добавяне
Живели си някога дядо и баба. Отишъл дядо на пазар. Купил козичка. Довел я в къщи. На сутринта дядо пратил големия си син да пасе козата.
Пасъл я синът до късна вечеря. Докарал я от паша. Дядо, обут с червени чизми, стоял на вратата. Попитал козата:
Кажи, моя козичке,
похапна ли тревица,
посръбна ли водица?
Козата отговорила:
Не съм яла тревица,
не съм пила водица.
Сдъвках суха сламчица,
глътнах мътна капчица.
Това, дядо, похапнах,
това само посръбнах.
Ядосал се дядо, изгонил момчето. На другия ден изпратил по-малкия син да пасе козата.
Пасъл я, пасъл синът. Вечерта я докарал. Стоял дядо с червени чизми на вратата и попитал козата:
Кажи, моя козичке,
похапна ли тревица,
посръбна ли водица?
Козата отвърнала:
Не съм яла тревица,
не съм пила водица.
Сдъвках суха сламчица,
глътнах мътна капчица.
Това, дядо, похапнах,
това само посръбнах.
Изгонил дядо и тоя син.
На третия ден пратил баба да пасе козата. Пасла я баба цял ден из гората. Докарала я вечерта. Стои дядо с червени чизми на вратата и пак пита козата:
Кажи, моя козичке,
похапна ли тревица,
посръбна ли водица?
Козата отговорила:
Не съм яла тревица,
не съм пила водица.
Сдъвках суха сламчица,
глътнах мътна капчица.
Това, дядо, похапнах,
това само посръбнах.
Ядосал се дядо, прогонил и баба.
На четвъртия ден сам подкарал козата. Пасъл я цял ден из гората. Докарал я вечерта. Изтичва пред нея. Застава с червените чизми на вратата и пита козата:
Кажи, моя козичке,
похапна ли тревица,
посръбна ли водица?
Козата отвърнала:
Не съм яла тревица,
не съм пила водица.
Сдъвках суха сламчица,
глътнах мътна капчица.
Това, дядо, похапнах,
това само посръбнах.
Ядосал се дядо. Наточил ножа и взел да коли козата. Тя се издърпала от ръцете му и избягала в гората. Скрила се в зайковата къщичка.
Върнал се Заю. Гледа — някой се вмъкнал в къщичката му. Престрашил се и попитал:
— Кой е, кой е в моята къщурка?
А козата отговорила отвътре:
Клана, клана, недоклана,
опашата и рогата,
и брадата, и зъбата!
Ще те мушна със рогата,
ще те дръпна със устата,
ще те стъпча със краката!
Силата ми е юнашка —
ще те бръсна със опашка,
вънка ще те измета —
и готова ти смъртта!
Уплашил се Заю, избягал в гората. Спрял се под едно дърво и заплакал. Дошла Баба Меца. Попитала го:
— Защо плачеш, Зайо Байо?
— Как да не плача, Бабо Мецо! Страшен звяр се вмъкнал в моята къщурка!
— Недей плака! — рекла Меца. — Аз ще го прогоня!
Като стигнали до Заювата къщурка, Баба Меца заревала:
— Кой е, кой е в Заювата къща?
А козата заврещяла:
Клана, клана, недоклана,
опашата и рогата,
и брадата, и зъбата!
Ще те мушна със рогата,
ще те дръпна със устата,
ще те стъпча със краката!
Силата ми е юнашка —
ще те бръсна със опашка,
вънка ще те измета —
и готова ти смъртта!
Уплашила се Баба Меца и избягала.
Върнал се Заю Баю под дървото и заплакал отново.
Минал Вълчо, попитал го:
— Защо плачеш, Зайо Байо?
— Как да не плача, Кумчо Вълчо! Страшен звяр се вмъкнал в моята къщурка.
— Недей плака! — рекъл Вълчо. — Аз ще го прогоня!
— Как ще го прогониш, Вълчо! Мецана го гони-гони — не го прогони, че ти ли ще го прогониш?
— Ще го прогоня, Зайо! Ще видиш!
Като стигнали до къщурката, Вълчо попитал:
— Кой е, кой е в Заювата къща?
А козата заврещяла:
Клана, клана, недоклана,
опашата и рогата,
и брадата, и зъбата!
Ще те мушна със рогата,
ще те дръпна със устата,
ще те стъпча със краката!
Силата ми е юнашка —
ще те бръсна със опашка,
вънка ще те измета —
и готова ти смъртта!
Уплашил се Кумчо Вълчо и дим да го няма — избягал.
Избягало и зайчето под дървото. Взело пак да плаче. Задала се Кума Лиса. Попитала:
— Защо плачеш, Зайо Байо?
— Как да не плача, Кума Лисо! Страшен звяр се вмъкнал в моята къщурка!
— Недей плака, Зайо Байо! Ела с мене! Аз ще го прогоня!
— Как ще го прогониш, Лиске! Мецана го гони-гони — не го прогони, Вълчо го гони-гони — не го прогони, че ти ли ще го прогониш?!
— Ще го прогоня, Зайо! Ще видиш!
Като стигнали до къщурката, Кума Лиса попитала:
— Кой е, кой е в Заювата къща?
Козата заврещяла:
Клана, клана, недоклана,
опашата и рогата,
и брадата, и зъбата!
Ще те мушна със рогата,
ще те дръпна със устата,
ще те стъпча със краката!
Силата ми е юнашка —
ще те бръсна със опашка,
вънка ще те измета —
и готова ти смъртта!
Уплашила се и Кума Лиса. Избягала из гората. Избягало и зайчето под дървото. Почнало да плаче. Минал Рачо Кривокрачо. Попитал го:
— Защо плачеш, Зайо Байо?
— Как да не плача! Страшен звяр се вмъкнал в моята колибка!
— Недей плака, Зайо Байо! Ела с мене! Аз ще го прогоня!
— Как ще го прогониш, Раче! Мецана го гони-гони — не го прогони, Вълчо го гони-гони — не го прогони, Лисана го гони-гони — не го прогони, че ти ли ще го прогониш?
— Ще го прогоня, Зайо! Ще видиш!
Попълзял Рачо Кривокрачо в къщурката на Зая Бая и попитал:
— Кой е, кой е в Заювата къща?
А козата заврещяла:
Клана, клана, недоклана,
опашата и рогата,
и брадата, и зъбата!
Ще те мушна със рогата,
ще те дръпна със устата,
ще те стъпча със краката!
Силата ми е юнашка —
ще те бръсна със опашка,
вънка ще те измета —
и готова ти смъртта!
А Рачо Кривокрачо пълзи ли, пълзи. Стигнал до козата и извикал:
Аз съм рак,
не глупак —
не се плаша от козите,
стискам здраво със щипците,
надълбоко ги забивам,
дето щипна, кръв проливам!
Той стиснал козата с щипците. Тя изврещяла, изскочила навън и избягала в гората.
— Да си ми жив и здрав, братко! — рекъл Заю на рака. — По-голям юнак излезе от Мецана, от кум Вълча и Лисана. Никога не ще забравя добрината ти голяма!