Мо Хейдър
Птичарят (5)

4

Кафъри си легна в четири сутринта. Вероника спеше до него дълбоко и несмущавана, като деликатно похъркваше. „Гърлото ми се обади“ означаваше, че жлезите й се бяха подули. Подутите жлези означаваха връщане на болестта на Ходжкин, смъртоносният лимфом.

„Моментът, Вероника, съвършеният момент; почти като че ли си знаела.“

В четири и трийсет най-после заспа, леко и неспокойно, за да се събуди отново в пет и половина.

Лежеше, загледан в тавана, като мислеше за петте трупа в „Девъншир драйв“.

Нещо в техните наранявания беше от значение за убиеца: следите по главите — може би от нещо, което ги е карал да носят, например робски атрибути — липсваха само при жертва номер четири. Никоя от жертвите не беше изнасилена — липсваха признаци за насилствено проникване — анално, орално или вагинално — но с помощта на специална синя светлина Кришнамурти им бе показал следи от сперма по коремите им. Съчетанието с обезобразяването на гърдите на три от жените и липсата на дрехи бе достатъчно доказателство за Кафъри, че търсеха кошмара на силите на реда — сексуално мотивиран сериен убиец, някой, който вече беше достатъчно сериозно болен, за да може да бъде спрян. А онова, което се бе загнездило най-безжалостно в главата му и отказваше да излезе оттам, бяха петте окървавени форми на дъното на купата от неръждаема стомана. Те го следваха, накъдето и да се обърнеше.

Щом разбра, че няма да заспи отново, Джак си взе душ, облече се и, без да събужда Вероника, се запъти през започващия да се пробужда Лондон към щабквартирата на екип „Б“.

Екип „Б“, наричан понякога „Шрайвмур“ заради улицата, на която се помещаваше, поделяше една функционална червена тухлена постройка с Териториалната група за поддръжка. Никъде не бе обозначено кой се помещава вътре, но статистиката за жертвите на автомобилното движение, разлепена в една неосветена будка отвън, създаваше впечатлението, че това е функциониращ полицейски участък. В крайна сметка пред входа на гаража се бе появил знак, предупреждаващ хората да не се обръщат към служителите за ежедневните си проблеми. „Вървете в някой обикновен полицейски участък, има такъв по-нататък на същата улица“ — гласеше той.

Когато Кафъри пристигна, слънцето се бе изкатерило над терасовидно разположените къщи и родителите припряно качваха децата си във волвата, за да ги закарат за училище. Той паркира ягуара — още едно от нещата, които Вероника искаше да смени с по-нов и лъскав вариант.

„Би могъл да го продадеш и да си вземеш нещо наистина хубаво.“

„Не искам нещо наистина хубаво. Искам колата, която имам.“

„Тогава поне ме остави да я изчистя.“

Джак мушна магнитната си карта в устройството и изкачи стълбите, минавайки покрай петнайсетте бронирани „Форд Шерп“-а на ТГП, паркирани в разлетия от тях самите бензин. В стаите на AMIP бяха запалени луминесцентни светлини; четирите организаторки на база данни, все цивилни, седяха по бюрата си и пишеха на компютрите.

Завари Мадокс в кабинета, току-що се бе върнал от закуската си с главния групов началник. Двамата бяха съставили план на чаша чай „Ърл Грей“ и кифлички от овесени трици в голф клуб „Чизълхърст“.

— Той сервира мораториум на пресата. — Мадокс имаше уморен вид, явно не беше спал. — Всички полицаи от женски род или цивилни служители, на които случаят им се струва особено опечаляващ, могат да подадат молба за преместване и… — Оправи един молив, така че да се присъедини към останалите неща върху бюрото му, които бяха безупречно подредени. Устните му бяха побледнели. — И ни дава подкрепление — целият екип „Е“ се друсна тук от Елтам.

— Два екипа за един случай?

— Да. Шефът се тревожи. Наистина се тревожи. Не му харесват непрекъснато намаляващите периоди на Кришнамурти. И…

— Да?

Мадокс въздъхна.

— Косъмът, който Кришнамурти измъкна от онова момиче? Черният косъм?

— Беше намерил също така и руси косми. Дребните улики при проститутките заблуждават.

— Така е, Джак, така е. Но шефът е прихванал треската на Стивън Лорънс — вече не вижда нищо друго, освен борещи се за човешки права групи в мрака и ножчета за бръснене в пощата си. — Почука се и Мадокс се запъти към вратата с мрачна физиономия. — Той определено не желае мишената ни да бъде черна.

— Добро утро, сър. — Детектив сержант Пол Есекс с обичайния си добродушен, неособено спретнат вид — разхлабена вратовръзка, навити ръкави, оголили огромните му червени ръце — стоеше на прага с характерните оранжеви листа на Националното бюро по идентифициране. — НБИ.

— Отпечатъците?

— Да. — Прибра оредяващите руси коси от голямото си зачервено чело. — Жертва номер пет е била достатъчно любезна да се регистрира в указателя на проститутките. Някоя си Шелин Кро.

Кафъри отвори справката.

— Присъствали са в регистъра с проститутките? Странно, че така и не е докладвана липсата на нито една от тях.

— Което означава, че някой от обкръжението на Кро има да дава обяснения.

— По-точно някой си Харисън. — Подаде му справката. — Бари Харисън. „Степни грийн“.

— Смяташ ли да го сложиш най-горе в пазарския си списък за днес? — рече Мадокс.

— На всяка цена.

— И, Есекс, приятелю, мисля, че ти отговаряш за роднините по този случай. Прав ли съм?

— Прав сте, сър. Специално съм избран заради нежността си.

— В такъв случай по-добре върви с Кафъри. Някой може да има нужда от нежното ти рамо, за да поплаче на него.

— Ще го направим. И, сър, пристигна това. — Подаде на Кафъри част от навита на руло хартия за принтер. — От Скотланд Ярд. Име на операцията — „Операция Алкатраз“.

Джак пое хартията и се намръщи.

— Това някаква шега ли е?

— Не.

— Окей. Свържи се с тях и им кажи да го променят. Не е подходящо.

— Защо?

— Птичаря. Птичаря от Алкатраз. Не си ли видял вечерната сводка?

— Току-що пристигам.

Мадокс въздъхна.

— Нашият извършител е оставил малък подарък на жертвите.

— Вътре в жертвите — поправи го Кафъри, като кръстоса ръце. — В гръдния кош, зашит до сърцето.

Физиономията на Есекс се промени.

— Гадост.

Започна да мести погледа си от лицето на единия към лицето на другия в очакване да чуе продължението.

Мадокс се изкашля и погледна към Джак. Никой не проговаряше.

— Е, и? — разтвори ръце Есекс. — Какво? За какво говорите? Какво е оставил?

— Птичка — отвърна най-сетне Кафъри. — Малка птичка. Декоративна, отглеждана в кафез. Вероятно сипка. Но тази информация да не излиза навън от екипа. Чу ли?