Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Savage Obsession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране и форматиране
in82qh (2021)
Разпознаване и корекция
rumen1 (2021)

Издание:

Автор: Даяна Хамилтън

Заглавие: Дива страст

Преводач: Росица Елазар

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Арлекин България“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0132-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14620

История

  1. — Добавяне

Първа глава

Не трябваше да се омъжва за него. Как можа да повярва, че нещата между тях ще потръгнат? Проклета глупачка! Малките юмруци на Бет заудряха безсмислено по перваза на прозореца. Внезапно бликналите от очите й сълзи размиха очертанията на прекрасната градина на Саут парк.

Нямаше време за сълзи, нямаше време да започва битка с шока, който й бе причинил толкова болка. Нямаше време да приеме видяното и чутото.

„Всяко зло за добро“, каза си тя хладнокръвно, като мислеше за предстоящата официална вечеря, на която бяха поканени колеги на Чарлз Севидж хора, от които той можеше да има полза. Тя трябваше да се представи като идеална съпруга и домакиня и това може би щеше да й помогне да превъзмогне болката.

Но когато срещна нямото страдание в зелените си очи, отразени в огледалото, Бет осъзна колко незначителна е тази утеха.

Как би могла да свикне с мисълта, че Зана Хол, жената, която бе обсебила цялата любов на Чарлз, е отново тук! Очевидно бе дошла по негова покана и, което беше много по-лошо, с нея бе и техния извънбрачен двегодишен син — плодът на една страстна и обречена връзка.

За момент почувства, че силната болка, която потискаше в себе си вече трети месец след спонтанния аборт, ще помете крехкото й равновесие. Наложи си да я превъзмогне и я отхвърли, преди да е станала толкова непоносима, че да я направи безполезна и напълно излишна.

Тя стисна хубавите си устни, взе гребена и, като забеляза, че ръцете й леко треперят, се намръщи. Прекара го през правата си тъмна коса, за да оправи елегантната си къса прическа.

Щеше да прави всичко, каквото трябва, и да се държи както обикновено, когато се забавляваха заедно с Чарлз, да се придържа стриктно към установената традиция. Така щеше да се чувства в безопасност и можеше да преодолее предстоящото изпитание с непокътнато достойнство.

Достойнството — или поне неговото външно проявление, бе единственото, което й оставаше. Тя, разбира се, не притежаваше гордост и самоуважение, които да й дават сили в трудни моменти. Никога не ги бе имала, поне що се отнасяше до Чарлз. Ако не беше така, в никакъв случай не би се съгласила да се омъжи за него.

Мисълта за унизителната истина я накара да стисне очи. После се насили да тръгне към кухнята. Искаше да провери дали госпожа Пени се справя с приготвянето на вечерята.

Гостите щяха да пристигнат всеки момент. Стаите бяха готови. Деловите разговори на мъжете щяха да продължат през по-голямата част на уикенда и през това време Бет трябваше да забавлява двете съпруги. Приятните обиколки из градините на Саут парк вършеха добра работа, особено през прекрасните юнски дни. Чай на терасата, безгрижно женско бърборене, може би разходка до селото, за да разгледат нормандската църква и живописните руини на абатството…

Ала нито за миг не биваше да издава и частичка от стаената в душата й болка.

Бет влезе в огромната кухня и още от прага усети аромата на току-що нарязаните подправки. С изключение на онези съдбоносни месеци преди три години, госпожа Пени бе готвачка и икономка на Саут парк още от времето, когато родителите на Чарлз живееха тук. Като видя Бет, тя възкликна троснато:

— Като че ли си нямам предостатъчно работа! — Госпожа Пени се суетеше и вдигаше излишен шум със съдовете за риба, но присви изпитателно сините си очи и се вгледа в Бет. — Вие, разбира се, знаете, че онази госпожа се върна. Връхлетя тук и нареди чаят да бъде сервиран в кабинета. С мляко. И сладкиши за малчугана, който е копие на баща си. Това се нарича пълно безочие!

Бет се обърна сковано и зарея поглед в изчистените и подредени зеленчуци, подредени върху дъската за рязане. Значи госпожа Пени бе доловила безпогрешно приликата между баща и син. Всъщност тя бе очевидна.

Бет се раздвижи, като се опитваше да се освободи от напрежението в шията и раменете си, и прикова очи върху различните домакински съдове. Нямаше смисъл да дава израз на нещастието и унижението си. Впи поглед в зеления фасул, тиквичките, пресните картофи и младия грах, набрани в зеленчуковата градина на Саут парк рано същата сутрин, ала интересът й бе престорен. Всъщност тя не каза нищо, за да предотврати безпощадната тирада на госпожа Пени.

— Та, когато преди десет минути влязох, за да прибера приборите, онази жена все още беше там и имаше наглостта да ми заяви, че ще поостане. „Бих искала да приготвите стая за мен, госпожо Пени — каза тя заповеднически. И една за Хари, разбира се.“ Имаше предвид малчугана. Симпатично момче е той, пък и в крайна сметка няма никаква вина, нали? Аз й рекох направо: „Страхувам се, че в момента съм твърде заета, госпожице Хол. Все още сте госпожица Хол, нали?“ Тя не отрече, нито пък каза, че се е омъжила за някой Том или Дик, или за бащата на Хари…

И, сякаш за да подчертае колко е заета, госпожа Пени отиде до умивалника и започна да мие една маруля. И като се опита да надвика шума от течащата вода, заяви с висок глас:

— Не мога да си представя какво смята да прави съпругът ви, след като я приема под своя покрив — нещо, което аз бих й отказала. Тя ще ни създаде само проблеми.

Бет беше съвсем наясно защо Чарлз подслонява Зана в дома си, но точно сега не искаше да мисли за това. Ето защо отговори приглушено и вложи несъзнателно ирония в думите:

— Сигурна съм, че господин Севидж знае какво прави.

— Не казвайте пред мен „господин Севидж“, мила! — избухна невъздържано госпожа Пени. — За мен той винаги ще си остане Чарли, малкото десетгодишно момче, което заварих, когато дойдох да работя при родителите му!

Бет потръпна. Би искала да притежава увереността на госпожа Пени, нейното чувство, че е част от този дом. На времето, благословена от силата на любовта, със слепите надежди на младостта, самата тя притежаваше тази увереност. Бе имала достатъчно решителност, за да повярва, че ще накара милия Чарлз да я обикне истински. Бе сигурна, че ако му даде време, той щеше да забрави онази дива, необуздана, обречена всепоглъщаща го страст към Зана Хол.

„Каква глупачка съм“, каза си Бет. Насили се да се усмихне и каза колкото е възможно по-безгрижно:

— Ако нямате нужда от помощта ми, ще отида да посрещна гостите. Нямаме време, за да продължаваме обсъждането на случилото се. Ще отида да измъкна Чарлз от стаята му, за да се погрижи за напитките.

Само че тя не го направи. Разбира се, че не го направи! Бет се отправи към кабинета му. Предполагаше, че той е там, защото преди половин час, когато тя довършваше подреждането на масата за вечерята, бе чула шума от мотора на колата му. Напоследък Чарлз не си правеше труда да й се обажда, когато се връща. Бяха се отдалечили неимоверно един от друг и се държаха с хладна вежливост помежду си — отдръпваха се както отливът от брега. Когато наближи стаята му, тя се насили да разтегне устните си в безлична усмивка.

Сега това й беше станало навик, тъй като си бе обещала, че няма да му позволи да разбере колко много я наранява неговото физическо и психическо отдалечаване от нея. Ако той само доловеше страстната любов, която тя все още изпитваше към него, по-скоро би се смаял и отвратил, а нищо чудно и да избяга от скалистия и стръмен бряг на техния брак. Бет бе свикнала да изчаква, да се надява, да бъде всичко онова, от което той има нужда… Никога нещо повече. Не и сега.

Вратата на кабинета бе леко открехната. Тя тъкмо вдигна ръка, за да бутне вратата от гладко дърво, когато дрезгав, до болка познат й глас, я спря. Никога нямаше да забрави прелъстителните нотки в гласа на Зана.

Зана безцеремонно бе напуснала Чарлз преди около три години. Остави го съкрушен да живее самотно в Саут парк — добра тема за одумките на съседите и затова сега нямаше право да се връща при него и в момента да казва:

— Трябваше да дойда отново при теб, скъпи. С твоята глупава женитба всичко е свършено. Край. Няма повече да се преструвам на нещастна. Не бих могла да бъда чак такава лицемерка. Все пак нашият син трябва да познава баща си. Не можеш да го отречеш. Като единствен родител на Хари до момента, аз му дадох цялата си любов, но той, естествено, има нужда и от баща.

Ръката на Бет бе бутнала вратата още малко и изражението на обърканост в дълбоките й зелени очи се превърна в дълбока болка. Открилата се пред нея картина щеше да остане запечатана в съзнанието и завинаги. Зана, ефектна и прекрасна както винаги, със златисточервеникави къдрици около зашеметяващите черти на лицето й, и Чарлз, който се суетеше около нея с толкова меко изражение, каквото Бет не бе виждала на лицето му от месеци. И сигурно нямаше да види отново, освен в мъчителните си сънища…

И детето. Около двегодишно, то си играеше на пода, хванало с пухкавите си ръчички преспапие. Удряше временната си играчка по дебелия мъхест килим. Не обръщаше внимание на движенията над главата му. Не знаеше нищо за истинския си баща, поне засега. Нито за удивителната семейна прилика, за гарвановочерната мека като коприна коса, за дълбоките сиви очи с черни ресници, които с течение на годините щяха да станат огледално отражение на очите на мъжа, втренчени сега в него с копнеж.

Бет се отдръпна предпазливо назад и стигна навреме до банята, за да повърне обяда си. След това се насили да обмисли трезво и да посрещне смело шока и болката от ужасния факт, че Зана Хол се бе върнала заедно със сина, за когото Чарлз копнееше.

След приключването на бурната си връзка със Зана, Чарлз се беше оженил за Бет не за да отмъсти, а със студена пресметливост и бързина, които я бяха оставили без дъх. Той искаше жена и дете, което да го наследи. Всъщност желаеше няколко деца. В отсъствието на госпожа Пени, Бет бе доказала, че е подходяща и способна да организира домакинството на Саут парк като по часовник. А това, че се справяше чудесно и като домакиня по време на деловите вечери, поемайки ролята, която Зана бе освободила със заминаването си, бе допълнително преимущество.

Предложението му за брак й дойде като гръм от ясно небе. Тя прие със затворени очи, въпреки доброжелателните съвети на родителите си и Али, нейната най-добра приятелка и бизнес партньорка. Все пак бе запазила частица здрав разум и не му даде да разбере какви чувства изпитва към него. Мъж с неговата изтънченост, притежаващ уменията и амбицията, които поставиха семейния бизнес отново на крака, би я сметнал за глупачка, ако му признаеше, че го обича още от юношеските си години. Всъщност повечето от момичетата бяха влюбени в тъмнокосия привлекателен Чарлз Севидж от Саут парк. Другите момичета обаче надраснаха увлечението си по него, намериха си истински съпрузи приятели, а тя, Бет Гарнър, продължаваше да го обича и щеше да го обича винаги…

Пристигането на първите гости й помогна да скрие мисълта за нещастието дълбоко в съзнанието си. Сякаш по телепатия Чарлз се беше озовал там, до нея — непроницаем, прикрил вълнението от първата среща със сина си и неговата блестяща майка.

А дали тази среща беше първа, чудеше се Бет, докато той се усмихваше приветливо на една от съпругите. Усмивката на устните му ни най-малко не стопляше стоманения блясък на неговите сиви очи, а само и причиняваше болезнено присвиване в стомаха.

Трябваше да превъзмогне това сексуално привличане, което се опитваше да постигне от момента, в които осъзна, че физическият му интерес към брака им е угаснал.

Изведнъж Чарлз се намръщи, сивите му очи се втренчиха в нея и тя каза бързо и прекалено жизнерадостно:

— Нека да ти покажа стаята, Мавис! Сигурна съм, че Чарлз ще предложи аперитив на Доналд, а…

— Смятам, че и двамата имат нужда от нещо за пиене — прекъсна я Чарлз спокойно, после вдигна луксозните чанти и придружи гостите по стълбите, като подхвърли през рамо: — Останалите ще дойдат всеки момент. Би ли ги изчакала там, скъпа?

Да, разбира се, помисли си тъжно Бет, щом стройната му фигура изчезна от погледа й. Той сигурно искаше да им съобщи новината за пристигането на най-важните гости — бившата му любовница и техният син. Все пак не би могъл да каже това пред всичките си колеги. Добре, това си беше негов проблем.

Бет изкачи стъпалата бавно, с единствената мисъл да остане в стаята си сама. Засега Чарлз не подозираше, че тя е разбрала за пристигането на Зана и Хари. И колкото и глупаво да звучеше, Бет имаше усещането, че докато не й го съобщи самият той, не е необходимо да застава лице в лице с факта — твърде ужасен, за да го приеме.

Тя се стараеше да прогони мисълта за това как Чарлз бе съобщил на Зана, че зле замислената му женитба с малката Бет Гарнър се е провалила безвъзвратно. Всичко беше свършило. Това бе краят. Дочутото от нея бе пределно ясно.

Дали беше молил бившата си любовница да се върне при него? Дали й бе признал, че не може да я забрави? Все нежелани въпроси, които я измъчваха. Те задълбочаваха болката й и на път от стаята за гости към нейната собствена спалня в съзнанието й се блъскаха неприятни догадки.

Как ли е реагирала Зана? Така или иначе, тя щеше да разреши проблема без усилия. Може би съжаляваше за пропиляното време толкова, колкото и той. Гордостта й я бе държала на разстояние, докато бе станало твърде късно. Зана бе разбрала, че е бременна едва след като Чарлз вече се бе оженил за временната си икономка и бе успяла да се оттегли от сцената окончателно и без особени усилия…