Десислав Начков
Един мечтател и един поет

На Симеон

Приятелю, със тебе пак се срещаме,

за кой ли път при нашата скала,

където сме се много пъти сещали

за толкова отминали неща —

споделяни, живяни през годините

от класната ни стая до сега —

полузабравени, полуотминали,

полуосганали във паметта.

След време ще изчезнат някои образи

и бръчките ще спреме да броим,

но вярвам, че когато тук дохождаме

ще имаме какво да споделим.

А тя — скалата, ще ни гледа предано,

и ще запомни този силует,

на двама души там, отгоре седнали —

един мечтател и един поет.