Десислав Начков
Да изчезна

Иска ми се да изчезна,

като дума неразбрана,

като нещо безполезно —

още невидяно.

 

Иска ми се да се рея,

без посока, цел и време,

да не гасна и не грея

в никоя вселена.

 

Само тъй, да наблюдавам

хаоса лишен от смисъл,

без въобще да преценявам,

без въобще да искам.

 

И ако случайно срещна

друг самотник нематериален,

реещ се от бездна в бездна,

да не заговарям.

 

Просто, кротко да отмина,

сдържан и притихнал,

и когато се разминем

да му се усмихна.